Да си домакиня е призвание, не всяка жена става

Аз обичам да готвя, но по празници и поводи. Обичам да проучвам рецепти, да експериментирам, да се заигравам, може часове да ми отнеме (винаги имам помощник/ци). Готвя и вкусно. Обичам да си подреждам и натъкмявам празничните маси. Рутинното, ежедневно готвене обаче ми е досадно. То и заради това не го правя само аз. Мъжът ми също готви. Като ни домързи пък и двамата - поръчваме нещо готово.

Не смесвам дрехи при пране. Въобще много съм педантична тук и сортирам материали, цветове и т.н. Пера на различни програми.

Гладя си само моите дрехи, тук таме някоя покривка, салфетки и пердета. Чат пат помагам на младежта (баща им също им помага).  


Айде отчетох се.

Призвание чак не, но на някои наистина им се отдава по-добре, отколкото на други.

 Значи, има си чалъм гладенето на костюми и ризи. В youtube се намират видеа с прекрасни обяснения. Веднъж усвоиш ли техниката, ще гладиш и ще пееш. Ако не ти се занимава - на химическото. Оставяш, плащаш и си ги взимаш изгладени с ръб, съвършени.

Колко сме облекчени сегашните домакини, не е истина. Аз много искам да кажа на покойните ми баби и прабаби, че има вече машини, дето ни мият чиниите, подовете, прозорците и т.н. Има и кой да ти изглади костюмите като не ти се занимава. Добре сме, да знаете. Даже много сме си добре.

Особено добър чалъм е, мъжът ти сам да се е научил да си глади дрехите.  Който иска панаталони с ръб - ей на къде е ютията, да глади.

У нас всичко бяло се лекьосва за отрицателно време, та избягваме такива цветове.
Днес ще правя 2 вечери - една във фурната и една на котлона. И това е, защото ми писна от месищата у дома и ще сготвя за себе си грах.

Не знам защо има препирня между работещи и домакини като често нещата силно се припокриват. Изключително много работещи жени имат мерак, усет и истински афинитет към поддържането на домашен уют, както и повечето "домакини" имат някакъв източник на доход (с изключение на мъжа, имам предвид) - просто не работят по 8-9 ч/ден. Това е по-скоро някаква характеристика на жената - дали обича да създава уют, да готви и тн, дали й носи някакви ендорфини, а не зависи от това дали работи. Може да бъде и на мъжа впрочем, защо не? Има мъже къщовници (моят не е ).
И, ако търкането на хладилника не ми доставя удоволствие, то после чистият, добре подреден и организиран хладилник ми носи кеф. С домакинството много от дейностите са точно такива - не ти е уау докато търкаш, но ти е гот да е чистичко. Не примирам от наслада докато сгъвам пране, ама като имам добре ухаещи чисти дрехи на правилния рафт в гардероба ми е хубаво.
За готвенето бих отделила специална графа, защото то може да бъде или досадно мъчение, или невероятно хоби. Лично аз дълги години ужасно се кефех да готвя и си експериментирах по няколко пъти седмично (въпреки отчаянието на ММ от цените на продуктите пък и като яде после, му минаваше XD ). Тук, обаче, зависи наистина и какво правиш, защото, ако с омраза белиш картофи за огретен, може да е досадно. Ама, ако към огретена измислиш готина гарнитура или домашно сосче и си направиш дизайн на чиниите, и си наредиш една красива маса, това може да носи голям кеф и си е като домашно хоби точно както рисуването, бродирането и тн. Ако човек има мерак, разбира се - аз имам, друга може да няма.
Не знам как успя да стане срамно и белег на пропилян живот домакинството, но аз категорично не виждам зависимост. Просто за някои жени е приятно и влагат повечко мерак в тези неща, не значи, че са захлупени и не четат книги, не ходят на театър, не спортуват и тн. Както предполагам, а и както изглежда от темата, работещите нехаресващи домакинството едва ли са си занемарили къщите и едва ли залепят за пода като стъпят.

Да не прощават някои, ама да седна да гладя кухненските кърпи… как ли пък не.