Да си домакиня е призвание, не всяка жена става

Аз обичам да готвя, но по празници и поводи. Обичам да проучвам рецепти, да експериментирам, да се заигравам, може часове да ми отнеме (винаги имам помощник/ци). Готвя и вкусно. Обичам да си подреждам и натъкмявам празничните маси. Рутинното, ежедневно готвене обаче ми е досадно. То и заради това не го правя само аз. Мъжът ми също готви. Като ни домързи пък и двамата - поръчваме нещо готово.

Не смесвам дрехи при пране. Въобще много съм педантична тук и сортирам материали, цветове и т.н. Пера на различни програми.

Гладя си само моите дрехи, тук таме някоя покривка, салфетки и пердета. Чат пат помагам на младежта (баща им също им помага).  


Айде отчетох се.

Призвание чак не, но на някои наистина им се отдава по-добре, отколкото на други.

 Значи, има си чалъм гладенето на костюми и ризи. В youtube се намират видеа с прекрасни обяснения. Веднъж усвоиш ли техниката, ще гладиш и ще пееш. Ако не ти се занимава - на химическото. Оставяш, плащаш и си ги взимаш изгладени с ръб, съвършени.

Колко сме облекчени сегашните домакини, не е истина. Аз много искам да кажа на покойните ми баби и прабаби, че има вече машини, дето ни мият чиниите, подовете, прозорците и т.н. Има и кой да ти изглади костюмите като не ти се занимава. Добре сме, да знаете. Даже много сме си добре.

Особено добър чалъм е, мъжът ти сам да се е научил да си глади дрехите.  Който иска панаталони с ръб - ей на къде е ютията, да глади.

У нас всичко бяло се лекьосва за отрицателно време, та избягваме такива цветове.
Днес ще правя 2 вечери - една във фурната и една на котлона. И това е, защото ми писна от месищата у дома и ще сготвя за себе си грах.

Не знам защо има препирня между работещи и домакини като често нещата силно се припокриват. Изключително много работещи жени имат мерак, усет и истински афинитет към поддържането на домашен уют, както и повечето "домакини" имат някакъв източник на доход (с изключение на мъжа, имам предвид) - просто не работят по 8-9 ч/ден. Това е по-скоро някаква характеристика на жената - дали обича да създава уют, да готви и тн, дали й носи някакви ендорфини, а не зависи от това дали работи. Може да бъде и на мъжа впрочем, защо не? Има мъже къщовници (моят не е ).
И, ако търкането на хладилника не ми доставя удоволствие, то после чистият, добре подреден и организиран хладилник ми носи кеф. С домакинството много от дейностите са точно такива - не ти е уау докато търкаш, но ти е гот да е чистичко. Не примирам от наслада докато сгъвам пране, ама като имам добре ухаещи чисти дрехи на правилния рафт в гардероба ми е хубаво.
За готвенето бих отделила специална графа, защото то може да бъде или досадно мъчение, или невероятно хоби. Лично аз дълги години ужасно се кефех да готвя и си експериментирах по няколко пъти седмично (въпреки отчаянието на ММ от цените на продуктите пък и като яде после, му минаваше XD ). Тук, обаче, зависи наистина и какво правиш, защото, ако с омраза белиш картофи за огретен, може да е досадно. Ама, ако към огретена измислиш готина гарнитура или домашно сосче и си направиш дизайн на чиниите, и си наредиш една красива маса, това може да носи голям кеф и си е като домашно хоби точно както рисуването, бродирането и тн. Ако човек има мерак, разбира се - аз имам, друга може да няма.
Не знам как успя да стане срамно и белег на пропилян живот домакинството, но аз категорично не виждам зависимост. Просто за някои жени е приятно и влагат повечко мерак в тези неща, не значи, че са захлупени и не четат книги, не ходят на театър, не спортуват и тн. Както предполагам, а и както изглежда от темата, работещите нехаресващи домакинството едва ли са си занемарили къщите и едва ли залепят за пода като стъпят.

Да не прощават някои, ама да седна да гладя кухненските кърпи… как ли пък не.

А тези които обичат да изперат всичко в деня преди да се върнат от почивката какви са?  🤔

Е, призвани домакини, какви да са!

Мразя да гладя. Супер пипкава работа.
Гладех докато имах бебе, лигавничета, чорапки, ританки...бррр
И двамата с мъжа ми ходим със офис облекло, но той си глади ризите, а саката носим на химическо.

Гладя ако съм канена на сватба, иначе не.

Домакиня в днешно време и при днешните стандарти според мен по-скоро се добрижава до това да си нещо като  първа дама в държавата или кралството - да се занимаваш с организиране на официалните вечери и благотворителност. При  толкова разнообразна домакинска техника стремежите на Човек да се свеждат до това да я надминеш....ми не ме кефи. Относно  готвенето - то също си е професия и даже се оказа доста скъпо платено образованието на това поприще.
И с риск да предизвикам недоволсто, ама за мен да си Баба е призвание - да посрещаш внуците с мекички, да ухае на какао и бисквити пред камината...да играеш карти и щах с тях, и да си клюкате за гаджетата и двойките на баща ти....да се се чувстваш като в крепост - защитен и доволен))))

Трудно е в днешно време и при тази мобилност да си баба. Дори и да имаш призвание, често внуците са толкова далеч, че се радваш да ги видиш 3-4 пъти в годината и да не те забравят как изглеждаш.
А и времената, в които бабите се пенсионираха на 50 и ни гледаха по цял ден отминаха много отдавна. За добро или лошо.

Fever Ray да, аз си спомням моето време, баба ми беше пенсионарка на 48 години))) Златни времена!!! Майка ми се пенсионира чак на 55, но пак успават да се радват на внуците. За мен не ми се мисли)))) смятам да се самопенсионирам по някое време))))))

Аз се само пенсионирах на 45, но внуците ми са на 1500 км, та пак е трудна задача.
Добре, че още имам и малки деца.

А, да, и после снахата да те погне с точилката и да те разнася по форумите, че тъпчеш детето с въглехидрати или че искаш да го убиеш, защото има глутенова непоносимост или някаква друга алергия.
Не само бабите, но и внучетата вече не са като едно време.