🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-44

Хриси, аз се надявам дори на по- добър превод, както е при "Гадар".
Един художествен превод със сигурност ще допринесе много за качеството на сериала.
Аз така или иначе бях решила да го гледам отново, на спокойствие, без тази седмица между сериите и сега това излъчване ще ми дойде добре.
Нова снимка на Чаатай зад камера

Малко проучване по въпроса с дублажа.

Преводът и озвучаването на турските сериали за българския телевизионен ефир е добре смазан, високоскоростен процес, осъществяван от специализирани дублажни студиа (напр. Медиа Линк, Аудио Видео 1х1, VMS, Про Филм, както и вътрешните дублажни екипи на медийни групи като bTV и Nova).
​Тъй като турските поредици се излъчват всекидневно и са с голям обем, процесът се отличава с бързина и строга организация.
​1. Кой участва в екипа?
​Един епизод се подготвя от мултидисциплинарен екип от професионалисти:
​Преводач от турски език: Превежда оригиналния диалог. Важно е преводачът не просто да владее езика, но и да познава турската култура, идиоми, специфични обръщения и културни нюанси, за да ги предаде естествено на български. 
​Редактор / Адаптатор: Преглежда превода и го напасва с таймкодовете (времетраенето на репликите). Нанася корекции, за да може текстът да звучи естествено и да съвпада по продължителност с речта на турските актьори. 
​Режисьор на дублажа: Разпределя ролите между актьорите, следи за правилното интонационно и емоционално предаване на героите и ръководи целия процес в записната кабина.
​Актьори за дублаж: За разлика от игралните игрални филми за кино, където се прави пълен синхронен дублаж, при турските сериали обикновено се използва воисовър (voice-over) дублаж. Един екип обикновено се състои от 4 до 6 актьори (напр. 2-3 жени и 2-3 мъже), които озвучават абсолютно всички герои в епизода. 
​Тонрежисьор (Звукорежисьор): Записва гласовете, балансира нивата на звука, зачиства шума и монтира дублажната писта върху оригиналната музика и ефекти (M&E трака). 
​2. Как протича процесът стъпка по стъпка?
​Получаване на материалите:
ТВ каналът или студиото получава епизодите от турския дистрибутор. Тъй като оригиналните турски епизоди често продължават между 120 и 150 минути, те предварително се монтират или разделят на международни епизоди от по 40–45 минути. Студиото получава видеото и аудио писта с ефекти и музика (Music & Effects).
​Превод и адаптация:
Преводачът получава епизода заедно със скрипта на турски. Той прави превода директно по таймкод. Всички турски специфични фрази или обръщения (напр. "абла", "бей", "джанъм") се превеждат с подходящи български аналози или се адаптират според контекста на ситуацията.
​Запис в озвучително студио:
Актьорите и режисьорът се събират в студиото. Пред тях има екран с видеото и микрофони. Тъй като това е воисовър дублаж, оригиналният турски звук се чува съвсем тихо на заден план, а отгоре се записват българските гласове. Актьорите четат текста в реално време, напасвайки темпото си спрямо актьорите на екрана.
​Озвучаване и постпродукция:
Тонрежисьорът смесва гласовете на българските актьори с фоновия звук на филма (музика, стъпки, околни шумове). Балансира се силата на звука, за да бъде речта ясна и приятна за слушане. 
​Предаване за излъчване:
Финалният аудио файл се обединява с картината и се изпраща към телевизията за ефир.
​Защо се използва воисовър, а не синхронен дублаж?
​Основната причина е скоростта и обемът.
Един турски сериал може да съдържа стотици епизоди. Синхронният дублаж (при който устните на актьорите се напасват перфектно и оригиналният глас се премахва напълно) отнема дни за един-единствен епизод. Воисовър дублажът позволява един епизод от 45 минути да бъде озвучен за малко над час, което прави възможно ежедневното излъчване на поредиците по телевизията.
Засега няма официално обявен екип за превода или адаптацията на „Мечтата на Ешреф“ (Eşref Rüya), която започва по Diema Family на 31 август от 22:00 ч.
Въпреки че Diema Family не публикува постоянен списък с преводачите си, от надписите на излъчваните през последните години турски сериали могат да се откроят няколко имена, които работят често за продукциите на Nova Broadcasting Group.
Ако говорим конкретно за „Eşref Rüya“, все още не е обявено кой ще бъде преводачът.  Това ще стане ясно едва след като се появят финалните надписи на първия епизод.

За „Eşref Rüya“ най-голямото предизвикателство няма да е самият турски език, а запазването на философските реплики на Ешреф. В сериала има много кратки изречения с дълбок смисъл, които лесно могат да изгубят въздействието си при неточен превод.
Аз лично се надявам преводачът да остави и някои характерни обръщения, когато звучат естествено, вместо да ги заменя с напълно български еквиваленти. Така атмосферата на сериала ще се запази по-добре.
След като бъде излъчен първият епизод на 31 август, ще можем да видим името на преводача в надписите и да преценим още от първите 15–20 минути дали стилът му е успял да предаде характера на Ешреф.
Интересен ми е и избора на глас за ролята на Ешреф. Според мен гласът трябва да предаде не само силата на Ешреф, но и неговата сдържаност. В оригинал Чаатай играе с доста тих, нисък и спокоен глас и именно това прави героя му толкова въздействащ.
Бих предпочела актьор с по-дълбок и ненатрапчив тембър, а не прекалено драматичен. От българските гласове според мен добре биха паснали:
Георги Георгиев-Гого- има плътен и спокоен глас, който може да звучи едновременно авторитетно и емоционално.
Иван Велчев - ако се търси по-хладно и сдържано звучене.
Христо Узунов- би се справил добре с по-тежките драматични сцени.
Ще е чудесно, ако Diema Family го направи със субтитри вместо дублаж. Голямо предимство на играта на Чаатай е начинът, по който произнася репликите- паузите, интонацията и почти шепнещият му глас трудно могат да бъдат пресъздадени напълно с дублаж.
Любопитно ми е и друго, ако все пак е с дублаж, много ще зависи дали ще запазят гласа на един и същ актьор за Чаатай Улусой, както често се прави с популярни турски актьори. Това определено ще създаде усещане за приемственост и разпознаваемост.
В българския дублаж на сериала „Гадар“ Чаатай Улусой(в ролята на Дахан) е озвучен от Петър Бонев.
Според мен това е доста добър избор. Петър Бонев има плътен и мъжествен тембър,
спокойна, но категорична интонация,
способност да предаде както твърдостта, така и по-тихите, емоционални моменти.
Ако именно той озвучи и Ешреф в „Мечтата на Ешреф“, мисля, че гласът би паснал много добре на образа. Ешреф говори по-сдържано и с повече паузи от Дахан, но тембърът на Петър Бонев според мен би могъл да предаде тази тежест.
Ще ми е интересно да видя дали Diema Family ще запази същия глас за Чаатай, както често се прави с актьори, които вече са утвърдени пред българската публика.

Добро утро!
Тина, за теб

Приятно гледане и те чакаме с коментар!
Ясна, наистина е хубаво, да се гледа Uykucu с разбиране. Още не съм загубила надежда, че ще се появи поне с английски субтитри.
Ето някои значения на символите.
Влизането на костенурката във водата представлява трансформация. В последната сцена потъването на Ферман в същото езеро с лодката му също не представлява смърт, а разрив със стария му живот. Свързвайки първата и последната сцена, режисьорът използва езерото не като гробище, а като място за прераждане.

Розите представляват живота на Ферман и тайните, които е заровил в себе си. Макар падащите листа да изглеждат като изтощение, подобно на магическата роза в „Красавицата и Звярът“, те всъщност могат да бъдат началото на трансформация. Защото някои цветя трябва да увехнат, преди да могат да цъфтят отново.

През целия филм думите на дервиша „умри, преди да умреш“ всъщност не означават физическата смърт на Ферман, а по-скоро неговия отказ от егото и миналото му. Следователно предаването му на езерото във финала не се усеща като край,а по-скоро се усеща като избор да остави старото си аз зад гърба си и да се прероди.


Завръщането на лодката, която изчезна по средата на филма, предвеща финала. Защото режисьорът показа, че нищо не изчезва напълно в това езеро. Превръщането на лодката в мраморна хартия във финала също изобразява трансформацията на Ферман, а не смъртта му.

Засаждането на същата роза край езерото от Сей ​​не е сбогуване, а ново начало. Постоянното споменаване на „сбогуване с водата“ през целия филм също не е без основание. Защото във филма водата не е просто място, тя представлява сбогуване, трансформация и прераждане.




Благодаря за музикалния поздрав!
Желая ви прекрасен ден!

Ох, и аз имам любими сцени от този сезон.  Но, сега няма да ги издавам!
Иначе историята с часовника, който Пеями донесе беше наистина интересна.
Тина, бъди внимателна.
В драматургията има златно правило: ако в първо действие на стената виси пушка, в трето действие тя трябва да гръмне.

Същото може да се каже и за Uykucu.
Лодката, която в началото на филма се връща сама от средата на езерото, е точно такъв елемент. Тя не е просто красив кадър, а цикличен мотив.
​Това е умишлена подсказка от сценариста, която ни казва да внимаваме, защото това езеро (или това място) има свои закони, течение или скрита логика. Нищо, което отиде в средата му, не остава там завинаги. Когато на финала виждаме сходна ситуация, референцията към началото веднага се задейства в ума ни. Това е ясен знак, че Ферман може да е използвал същия „механизъм“ (реален или метафоричен), за да се върне.
Връзката между езерото, водата и пречистването е абсолютно ключова в "Uykucu" и пасва перфектно на изкуството Ебру, с което Ферман се занимава.
​Водата в суфизма не е просто физически елемент, a е символ на абсолютната чистота, на подсъзнанието и на прехода от един свят в друг.
Водата наистина носи функцията на пълно отмиване на греховете. Ферман прекарва целия си зрял живот с кървави ръце, преминавайки през света като сянка. Когато накрая историята го довежда до езерото, това е неговият ритуал на пречистване. Водата отмива слоя на убиеца и го връща в първоначалното му, абсолютно чисто състояние. В този смисъл, той наистина умира за стария си живот, за да се прероди пречистен.
Гери, идеята ти, че розата може да е новата му форма ми харесва. В суфизма и изкуството Ебру розата е символ на Божествената любов, на прошката и на съвършената душа.Ферман отглеждаше розата в саксия и пускаше листенцата и във водата- това беше неговият копнеж по изгубената майка и изгубената невинност. А накрая, когато Сае засажда розата в откритата земя край брега на езерото, тя всъщност "засажда" пречистената му душа.
​Тази роза вече не е затворена в саксия, тя е част от природата, част от езерото. Ако приемем тази метафора, Ферман наистина се е преродил, не физически като човек, а като символ на чистотата. Неговата душа най-накрая е намерила покой, връщайки се към онова 9-годишно невино дете, но този път завинаги защитено и пуснало корени край водата.
Чаатай и  Елчин