🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-44

Тина, специално за теб

Благодаря ви! Много му отива дългата коса! Ще разгледам на първа страница и ще гледам някой филм, да. Той ще е дълъг, колкото една серия на Ешреф.

за Спящия

Изгледах Спящия. Мога да кажа един много добре изграден Ферман. Този равен, смирен тон, с който говори Ферман, без емоция, направо може да те смрази. Само веднъж си позволи да даде воля на емоциите си и по-точно на гнева, когато  разбра, че Сайе е агент изпратен да вземе архива. Ферман е едни доста сложен образ, превърнал се в един от спящите при доста трагични обстоятелства. Така и душата му си остана закотвена в миналото и смъртта/самоубийството на майка му в ранна детска възраст. Трогна ме онова примирение със смъртта накрая, без да даде или да поиска прошка.
Ще пиша още после, че все още не мога да се събера от видяното.
Само да попитам как го разбрахте вие... Той пълен далтонист ли беше или не виждаше само червения цвят.
Проверих има и такива хора, които не виждат само определени цветове

Това се коригира до някаква степен със специални очила, затова и Ферман си слагаше понякога тези с червените стъкла. Но пък записите на камерата, когато ги гледаше бяха черно-бели, затова и не разбрах от какъв далтонизъм точно страдаше.

Аз явно не съм го разбрала. Те вярно, че го споменаха това по някое време, но аз си помислих, че го казват, за да прикрият проблема му.
Като го гледах филма и ми напомни в някаква степен на "Никита", особено, когато започна да обучава Сайе. После останах разочарована, че тя е внедрена при него. След това ми стана мъчно за нея, като разбрах, че всичко, което му бе споделила е истина. В крайна сметка те и двамата се оказаха сродни души. Тя със своите рани от миналото, той със своите. Всеки от тях носеше бремето на насилието, тя от зет си, той от баща си, който е докарал майка му до самоубийство. Но да си кажа изуми ме, това че поиска в замяна на това да стане един от спящите, да вкарат баща му в затвора. Наказание, което той излежаваше вече 20 години. Ферман даде заповед за освобождението му едва, когато реши, че ще умре. И това, че последното му желание бе да го погребат до майка му, ясно показа, че душата му си бе отишла още преди години с нейната смърт.

Привет, момичета!
Тая вечер и аз ще го изгледам "Спящия", (гледам world cup 2026 и не ми остава време вечерта) много ми се искаше да го гледам с български превод за това не бързах,  руския език не ми е много силен, ама колкото разбера.
Ей, толкова платформи с турски сериали та не можаха да го преведат на български език, още повече, че Чаатай Улусой е известен актьор с български корени.

Много бързо пиша на BDS-  стандарт, ама не знам как се слагат тия субтитри, пък и превод трябва и най-вече Време.
Щом досега не го преведоха няма и да го преведат.

Цвети, аз още след като го изгледах си направих аналогия с името на Сае- Сае Ъшък.(поне аз така го чувам)
Ъшък- светлина.Да, тя му даде светлина, но после му я открадна, защото го предаде, точто, когато той и беше повярвал.
Сае знаеше за тъмнината, в която той живееше и му я отне за втори път.(след смъртта на майка му)
Затова и думите и накрая бяха "ние убихме девет годишното  дете Ферман"
Самото име „Saye“ има още по-интересно, двойствено значение. На персийски/турски то означава „сянка“ или „закрила“ (както в израза sayesinde – „благодарение на/под закрилата на“).
​Моя прочит е , че Сае се превърна в светлината, която заслепи Ферман, за да го хвърли в най-дълбоката сянка.
​Ферман е емоционално осакатен. На 9-годишна възраст, след смъртта на майка си, неговият свят угасва и той влиза в „тъмнината“ (става Uykucu – спящият, анестезиран за болката убиец). Когато среща Сае, той за първи път отваря онази врата в душата си, която е била заключена от дете. Той сваля гарда си пред нея.
​Когато тя го предаде точно в момента на пълното му уязвяване, това за него не беше просто обикновено предателство. Това беше повторение на първичната травма. Тя изтръгна светлината от него точно, след като му  показа колко е красива може да е тя. Това е много по-жестоко от физическа болка.
Силно впечатление ми направшха думите и „Ние убихме деветгодишното дете Ферман“
​Тя също разбра, че до този момент, въпреки че е бил убиец, Ферман вътрешно е останал онова 9-годишно момче, замръзнало във времето, невинно в своята същност, търсещо покой чрез изкуството Ебру.
​С акта на предателството и това, което последва, Сае унищожи последното останало парче невинност в него.
Колкото до баща му, Ферман смяташе, че той е фактическия убиец на майка му. Както и на него, по някакъв начин.
Ферман не изпрати баща си в затвора от злоба, а защото в неговия детски ум моралният убиец е реалният убиец. За него лошото отношение, което е довело майка му до самоубийство, е равносилно на физическо отнемане на живот.
В сиропиталището, за да оцелее и да защити слабите от насилниците, той разви свой специфичен "подпис", а именно да маскира убийствата като самоубийства. Това е дълбоко психологическо рефлектиране на личната му травма, защото неговата майка се е самоубила заради насилие, и той кара насилниците в сиропиталището да изглеждат така, сякаш са постъпили като нея. Това е неговото изкривено детско усещане за справедливост.
​Фактът, че „Масата“ го вербува и неговото единствено условие е баща му да влезе в затвора за престъпление, което не е извършил, показва мащаба на неговата обсесия. За 9-годишния Ферман бащата е коренът на цялото зло в неговия свят. Организацията вижда в това момче перфектното оръжие -хладнокръвен, умен, изобретателен сирак, който е готов на всичко, за да получи своето възмездие. И не го купи с пари, а със „справедливост“. Те корумпираха душата му, като му дадоха властта да накаже собствения си баща.
​Пак ще се върна на думите на  Сае, защото те освен метафора на изгубената невинност, са и признание, че кръгът се е затворил.
​На 9 години Ферман започва да убива и извършва най-големия си грях - предава баща си, за да го вкара в затвора.
​Години по-късно, Сае го предава по сходен начин.
​Онова 9-годишно момче, което е започнало да убива в сиропиталището, е живяло в него през цялото време, заключено в своята травма. Когато Сае го предава, тя буквално екзекутира това момче и неговата илюзия, че може да бъде спасен.
​За мен този филм е истински шедьовър,защото превръща филма от класическа история за "лошия убиец, който става добър заради любовта" в тежка психологическа драма за наследствената травма и неизбежността на съдбата. Ферман е продукт на насилието на баща си, на системата в сиропиталището и на манипулацията на „Масата“. Всеки негов ход е бил предрешен още от деня, в който е открил майка си мъртва.

Нези, на руски имената може да звучат различно, така че приемам твоето за правилно.
Например онзи приятеля му/"брата", на който му викаха и черния, така и не разбрах точно името му как звучи Афра или Афро.
Да прекрасен анализ на Ферман, Нези.
Тя и Сае също има подобна съдба като неговата, тя затова и накрая искаше да се откаже от мисията. Беше видяла във Ферман нея самата, собствената си съдба. Тя и Афра накрая щяха да го последват, ако Ферман предварително не бе нагласил нещата да разбие организацията "Масата"
Имаше също и два много силни момента, в които обясняваше на Сае защо прави именно ебру. Първия път, когато й обясни че иска да съживи мъртвия в себе се. Втория път ще трябва да го гледам пак, той бе и доста по задълбочено обяснен.

Цвети, приятелят му беше Афро.
И аз вече съм забравила конкретния начин, по който и обясни защо прави Ебру, т.ябва да си припомня.
Но останах с усещането, че идеята Ферман да се занимава именно с изкуството Ебру, рисуване във вода е най-красивият, визуален символ в целия филм. То не е просто хоби, което да го направи интересен за зрителя, а е директен прозорец към неговата разкъсана психика.
​Като вземем предвид всичко, което коментирахме за детството му - сиропиталището, замаскираните самоубийства и сделката с „Масата“ неговото изкуство може да се изтълкува като контрол над хаоса и пречистване чрез водата.
​Водата в суфистката философия и в психоанализата е символ на подсъзнанието, на емоциите и на пречистването. Ръцете на Ферман са изцапани с кръв. В реалния свят той отнема животи, потапяйки хората в тъмнина. Когато обаче застане пред тавата с вода, той прави точно обратнот, използва водата, за да създава живот и красота. Това е неговият начин да „измие“ греховете си.
Освен това, Ебру изисква абсолютен контрол върху движението на боите, които иначе биха се размили неконтролируемо. За човек, чийто живот е бил тотален хаос и насилие от 9-годишна възраст, това изкуство е единственото място, където той притежава пълен, контрол и създава нещо красиво.
И още в изкуството Ебру картината върху водата съществува само за броени мигове. Ако не поставиш хартията навреме, за да я запечаташ, тя изчезва завинаги с едно разбъркване. Това пак е метафора за човешкия живот, който Ферман отнема толкова лесно- днес те има, утре боята се размива във водата и от теб не остава нищо.
Въобще целия филм е пълен със символи и метафори. Струва си да се обсъдят всички поотделно.

Точно така, вярно е. Както и също важна част от същността на Ферман играеше и дервишкия манастир(не знам точно как се нарича). А и архива си бе скрил именно в книгите, които реставрираше за манастира. Не разбрах обаче дядото ли накрая ги предаде на правителството, за да разбият "Масата". Какво точно се случи, че го бяха били бяха, но как стигнаха правителствените агенти до архива.

Цвети, дай сега да видим и аз какво съм разбрала с моя турски.
Аз разбрах, че той взимаше книги, които реставрираше. А флашките с архива криеше в двойното дъно на саксията с розата.
Всеки път, когато връщаше готовите книги, той водеше разговори за вярата и бога с "деде", както той го наричаше.
Той май не знаеше с какво се занимава той и, когато разбра, тъй като го бяха търсили при тях, той затвори вратите си за него.
Ох, сега ме хвърли в размисли и ще трябва да си го пусна пак.

Това е така, но тия флашки от саксията той ги даде на "Масата", а после когато агентите нахлуха, показаха книгите с ебруто сякаш там бяха скрити доказателства. И интересно кой се обади на онези спящи, които трябваше да елиминират Афро и Сае.
Определено края на филма бе много загадъчен

Тъй като точно в този момент службите нахлуха в централата на "Масата", им се обадиха да прекратят операцията и да се оттеглят от мястото.
А Масата вече няма да съществува, защото Ферман ги разобличи преди смъртта си. Както той каза на шефа си, малко преди да тръгне към смъртта си, за притчата за рибата, която след смъртта си плюе в дълбоките води.
​Притчата за рибата, аз тълкувам така- дори и да го унищожат, той вече е пуснал отровата (информацията, разобличаването), която ще срине цялата структура. Ферман играе играта с няколко хода напред и срещата му с шефа на „Масата“ беше прецизно планиран мат.
Неговата „смърт“ на финала не е бягство от врагове, а по-скоро ритуално погребване на старото му аз. За да се роди новият Ферман, този, който рисува Ебру и обича Сае, убиецът Ферман трябва да престане да съществува за света. В този смисъл, лодката, която се връща, и гласът, който вика Сае, не са знак за физическо оцеляване, а знак за завръщането на един пречистен човек, който най-накрая е свободен.
​Ферман не е просто жертва на обстоятелствата, той е архитектът на собственото си освобождение (и това на Сае).