Добро утро!
Според данни на Adba TV, най-популярните актьори на екрана са: (10-16 юни)
Ясна, и аз много харесвам Ахмет Рифат и образа му в Еşref Rüya.
Финала, който измислиха за Фарук- професора, най- много ми хареса. Човек, който обикаля света, сам с поезията си.
Винаги съм имала усещането, че той най- добре разбира чувствата но Ешреф. И накрая кадъра, в който само той беше на гроба му...
Имаше някаква много интересна, безмълвна връзка по между им.
Фарук беше интелектуалецът, поетът, човекът на думите и ума. Ешреф беше човекът на действието, на суровата реалност и тежестта. На пръв поглед - пълни противоположности. Но под повърхността и двамата бяха дълбоко меланхолични, самотни хора, които виждаха света такъв, какъвто е- несправедлив и суров. Фарук не съдеше Ешреф за действията му, защото разбираше защо ги прави. Той виждаше поезията и трагедията в саможертвата на Ешреф. Затова връзката им беше безмълвна, на тях не им трябваха обяснения, те усещаха болката си един друг.
Как мислите защо на финала ни показаха точно Фарук на гроба на Ешреф?
И още малко от фотосесията за GQ
"Напоследък се мъча да поддържам това състояние на „dolce far niente“, но намирам решение. Ставането много по-рано сутрин, излизането навън преди някой друг да се е събудил и разходките по улиците, когато са празни, успокояват ума ми. Съпротивлявам се. Понякога е трудно, но успявам да се успокоя. Интервюто на Ахмет Рифат Сунгар е на рафтовете с новия брой и чрез линка в профила."
Колкото до пътуването до LA, колко му е- ще му изфабрикуват още един билет на Чачо!
Желая ви прекрасен ден!
Според данни на Adba TV, най-популярните актьори на екрана са: (10-16 юни)
Ясна, и аз много харесвам Ахмет Рифат и образа му в Еşref Rüya.
Финала, който измислиха за Фарук- професора, най- много ми хареса. Човек, който обикаля света, сам с поезията си.
Винаги съм имала усещането, че той най- добре разбира чувствата но Ешреф. И накрая кадъра, в който само той беше на гроба му...
Имаше някаква много интересна, безмълвна връзка по между им.
Фарук беше интелектуалецът, поетът, човекът на думите и ума. Ешреф беше човекът на действието, на суровата реалност и тежестта. На пръв поглед - пълни противоположности. Но под повърхността и двамата бяха дълбоко меланхолични, самотни хора, които виждаха света такъв, какъвто е- несправедлив и суров. Фарук не съдеше Ешреф за действията му, защото разбираше защо ги прави. Той виждаше поезията и трагедията в саможертвата на Ешреф. Затова връзката им беше безмълвна, на тях не им трябваха обяснения, те усещаха болката си един друг.
Как мислите защо на финала ни показаха точно Фарук на гроба на Ешреф?
И още малко от фотосесията за GQ
"Напоследък се мъча да поддържам това състояние на „dolce far niente“, но намирам решение. Ставането много по-рано сутрин, излизането навън преди някой друг да се е събудил и разходките по улиците, когато са празни, успокояват ума ми. Съпротивлявам се. Понякога е трудно, но успявам да се успокоя. Интервюто на Ахмет Рифат Сунгар е на рафтовете с новия брой и чрез линка в профила."
Колкото до пътуването до LA, колко му е- ще му изфабрикуват още един билет на Чачо!
Желая ви прекрасен ден!
