🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-44

О, да Нези! Абсолютно съм съгласна с теб!
Пренавиват го това дете, вместо да си играе с играчки и на забавни игри. Чаатай му показа една популярна игра за неговата възраст- " Камък, ножица, хартия"
Преди малко ви написах едно мое впечатление от децата в чужбина, как се забавляват и  без да искам си го изтрих. 😏

Момичета, извън темата е, прощавайте, но помагайте
приемете го като Кюбра-ефект от Чаатай върху мен –
като хипнотизирана съм от  тази песен, слушам я вече десетки пъти
https://www.youtube.com/watch?v=wZGkHFXPpo8&list=RDwZGkHFXPpo8&start_radio=1
Харесва ми, а не знам дали е дело на реален човек Mebrure или на Главчо /така един познат е кръстил AI/, не знам как да проверя , интернет не ми дава еднозначен отговор и мисълта ме запраща към Кюбра, добре че там е Чачо. Вие как разпознавате реалните хора?

Ясна, замислих се над твоя въпрос за Kübra ефекта и как можем да го разпознаем.
Според мен това е ситуация, в която човек започва да възприема ИИ ( много ми хареса това Главчо ) като някой, който притежава особена мъдрост или способност да разбира нещата, по-добре от него самия.
А и да ги почувства и обясни!
Човек може да изпита подобен ефект, когато започне да забравя, че отсреща няма съзнание, емоции и лични намерения, а система, която генерира отговори въз основа на модели в данните, с които е обучена. Така например, днес прочетох, че " ИИ прави страхотен анализ, без да сипе злоба към Демет Йоздемир ".
Това само по себе си е абсурдно! ИИ няма как да изпитва симпатии, антипатии или възхищение към някого или към играта му. Той не може да „харесва“ Демет Йоздемир или Чаатай Улусой, нито да преценява таланта им по намин, по който може да го направи човек. В крайна сметка актьорската игра е въпрос на възприятие и вкус, а не на абсолютна истина. Така че, е много странно да се приема мнението на ИИ като доказателство за обективност, а не като просто като още една форма на анализ.
На въпроса ти, как разпознаваме реалните хора, честно казано, не мисля, че има сигурен начин. Има хора, които пишат много подредено, аргументирано и грамотно, а има и такива, които пишат хаотично, емоционално или с правописни грешки. И едните, и другите могат да бъдат напълно реални. За мен по-скоро се усеща в самия разговор. Реалните хора често си противоречат, променят мнението си, реагират емоционално, отклоняват се от темата, внасят лични спомени или правят неочаквани асоциации. Те не винаги са последователни, могат да спорят и да защитят позицията си.
Могат и да я променят, ако отсреща получат адекватно обяснение.
В крайна сметка не мисля, че можем да разпознаем със сигурност кой е реален, само по начина, по който пише. Можем единствено да съдим по това как общува, как реагира и дали зад думите му се усеща личен опит и собствена гледна точка.
Не знам точно по какъв начин си попаднала на тази песен, но мозъкът има склонност към мелодии, които се повтарят неволно в съзнанието. Случвало ми се е  понякога, след много разговори за нещо конкретно, примерно дадена песен, да забележа  съвпадения, като някой да ми я предложи спонтанно  и аз, а и не само аз, предполагам, да му придам по-голямо и по- странно значение. Например „Говорихме за една песен, а после я чух по радиото. Значи има нещо повече.“
Така ли се случи и с теб или не съм те разбрала правилно?

Здравейте! Прочетох ви. Първо ще благодаря на Цвети, защото и аз много харесах тези песни. Гери, ще гледам и Терзи, да, прави сте, че имам още много. Аз направих една твърде голяма пауза след последните неща, които гледах с Чаатай, но сега покрай Ешреф желанието ми се върна. Още съм под влиянието на Делибал обаче. Дни наред мисля за него. Намерих си и снимки в сръбската група във Фейсбук.





И Баръш, като Ешреф избра да се жертва, за спокойктвието на близките си. Това е толкова нечестно спрямо тях!
Нези, посмях се с историята с жиголото! На въпроса на Ясна, бих отговорила, че разпознавам реалните хора, когато изразяват чувствата си. Почти винаги мога да усетя кога едни думи звучат празно и бездушно, дори и да са красиво написани.
Песента, която слушаш и на мен ми допадна. Дори ми дойде идея да споделим по една или повече любими песни от сериал или филм с Чаатай. Аз разполагам с по-ограничен асортимент, но и съвсем разбираемо ще споделя тази.

https://youtu.be/8LUN-GO27cg?si=QekPa_QwRQtwBf1X

Днес даже водих разговор за ИИ. Много е важно, като го ползваш да си създадеш “агент”. И като го правиш да му кажеш да не е сервилен. Аз още не съм имала време да го направя, но определено, когато го ползвам това постоянно съгласяване много ме дразни. Ако аз знам отговора, зако да го ползвам изобщо. Затова ако ти в зададения въпрос за конкретен актьор напишеш примерно: Чаатай Улусой е най-обичания турски актьор, най-красивия и най-успешния. Кои са неговите сериали? Направи ми кратко резюме на неговото представяте във всеки един от тях. Сещате се какъв отговор, ще ми даде. Естествено, че ще го засипе със суперлативи. Това не е обективно мнение на изкуствен интелект, а отражение на моето първоначално описание. В отговора ще се използват подобни епитети. А епитетите приличат на емоция. Но това ще е моята емоция все пак, не на ИИ.
Всичко това е доста пресилено естествено, само за да си илюстрирам мислите.

Отделно ако ИИ има връзка с браузъра ми и акаунтите ми, чете всичко и съответно ще пише в същия стил.

Всъщност зад Кюбра първоначално стоеше човек. Това до къде се стигна поне за момента е художествена измислица. Но поне за мен не е невъзможно развитие на събитията. Поне за момента си мисля, че не толкова ИИ е опасността, а как можем да го използваме.

Гери, много точно! Историята многократно е показвала, че технологиите сами по себе си рядко са добри или зли. Всичко зависи от целите, ценностите и намеренията на хората, които ги създават и използват.
Всъщност именно това прави Kübra толкова актуален сериал, защото поне в началото зад всичко стоеше човек, а не някаква всемогъща машина. По този начин историята поставя въпроса не толкова „Може ли ИИ да стане опасен?“, а „Какво могат да направят хората с него?“.
В този смисъл опасността не е толкова в самия инструмент, а в това кой го държи в ръцете си и с каква цел.
Може би най-страшното в Kübra не е идеята за всемогъщ ИИ, а мисълта, че хората са склонни да вярват, да следват и да търсят смисъл. А това е съществувало много преди компютрите и вероятно ще съществува и след тях.
Така че бих казала, че поне засега по-големият въпрос не е „Какво ще направи ИИ с нас?“, а „Какво ще направим ние с ИИ?“. И точно в това се крие и най-голямата отговорност.

Тина, слагам още една любима песен, този път от Gaddar

Момичета
Между другото, днес Кюбра е доста по-лесносмилаем и разбираем сериал. При първото гледане имаше ситуации, които не проумявах веднага. Така че ако някой все още не го е пускал, може спокойно да му се наслади.

Което пък говори за това колко далновиден е Чаатай, когато избира ролите си.

Да, избира ги точно такива... сложни, провокативни, а в случая и изпреварили времето си проекти.

Благодаря на всички за мненията. Песента ми я предложи youtube след като слушах песни от Medcezir.
Нези, Кюбра-ефекта или поуката от сериала беше да не вярвам на информация само от един източник. Аз бях ужасена колко лесно невежите и бедни хора могат да повярват на „месия“ и колко много влияят близките до „месията“. Как религията удобно се вписва за манипулации, а политиката използва организираните групи хора. Чаатай много убедително пресъздаде човешката трансформация когато отровата на властта върху хората проникне в кръвта ти. Кюбра направо ме хвърли в дълбок размисъл, защото не е фантастика, направо си е реална възможност. Страхотен сериал, на моменти си беше и страшен.
Аслъхан там много ми хареса, бяха прекрасен дует с Чачо.
Както и в действителност