🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-44

  • 14 605
  • 411
# 405

Поздрави на всички от страната на Чаатай Улусой!
Вече казах в публикация, че великият актьор Чаатай Улусой може да се счита за един от най-добрите посланици на Турция.
Преди да срещна Чаатай Улусой, организирахме почивките си в Гърция, сега само в Турция.
Преди да срещна Чаатай Улусой, имах предварително заложено впечатление за турския език, сега съм завършил курс по турски език и имам впечатлението, че знам този език „от друг живот“.
Преди да срещна Чаатай Улусой, не бях посещавал Турция, защото не предизвика интереса ни, сега се гордея, че посетих Истанбул и турското крайбрежие.
Преди да срещна Чаатай Улусой, никога не бях гледал турски сериал/филм (отново, предварително заложени идеи като това, че турците не се сравняват с Холивуд), сега търся турски сериали в Netflix или други платформи, за да ги сравня с тези, в които участва нашият велик актьор.
Всичко това и много повече благодарение на великия Чаатай Улусой!
П. С. Осъзнава ли той колко много е повлиял на съдбите на хора, които наистина знаят как да разпознават талантливи хора и тези, които имат специална аура?


Аз се разпознах в тези думи. Гледах ОС и реших, че ще видя и други турски сериали. Признавам, че докато майка ми го е гледала не можех да ѝ вляза в положение какво толкова харесва.
След Пазителят поисках да ида в Истанбул. Направих го два пъти. А бях ходила и преди, но сега го видях съвсем различен този град.
Турски не научих, нямам и илюзии, че ще го науча. Но поне благодаря мога да кажа. И добро утро.
Почнах да разбирам културата и обичаите. Пия терско кафе и чай и дори сиренето си купувам от турските магазини при нас.
Той предизвика интереса ми къв Турция и турската култура.
Виж целия пост
# 406
О, донякъде и мойта съдба е така. Припознавам се във всичко което е написала тази жена от Румъния.
Веднъж ходих с леля в Истанбул за първи път (2002) бях още момиче, даже не помня къде ме развеждаше, само помня какво ядохме и Капалъ чарши . От миналата година/март  посещението ми в Истанбул е запомнящо и Истанбул любим вече. 😉
(И при всяка първа възможност пак бих посетила Истанбул)
Първата ми работа като учител в България беше в едно село преобладаващо с турско население, да, запомнила съм няколко израза и разни думи, но никога не съм инересувала от турски език, че чак да започна и да го уча.
Сега елате ме вижте, как "наострям" уши на всяка турска реч.
Благодарение на Чаатай открих турските сериали и започнах да се интересувам от турския език и култура, традиции...... Истински професионалист, който вдъхновява милиони фенове по света. 👏🇹🇷❤️
И, да покрай Чаатай имам повече приятели вече, и вас.🤗
Велик е!
Виж целия пост
# 407
Здравейте! Снощи успях да изгледам още два епизода. Става все по- интересно!
Направо онемях, когато бабата на Пеями реши, че Фирузе трябва да се омъжи за Мустафа, за да остане законно в къщата и да се грижи за него!  Какъв невероятен и зловещ обрат! Сюлюн е толкова консервативна и властна, че е готова на всичко, за да запази репутацията на семейството, без да я е грижа за нищо друго.
А Есвет е в абсолютна безизходица. От една страна е психопатът Димитри, който буквално я чака отвън, за да я унищожи, а от друга, принудителен брак с Мустафа, който има ума на дете. Изражението на лицето и, когато разбра какво се иска от нея... направо ми скъса сърцето.
Знам, че често го казваме, но Чаатай играе толкова добре с очи! Личи си как Пеями е разкъсван отвътре. Той започва да изпитва  чувства към Фирузе, но дългът към семейството и натискът от баба му го притискат до стената. Гледаш го как се опитва да бъде хладнокръвен бизнесмен, а всъщност отвътре всичко в него крещи.Димитри пък е като цъкаща бомба. Начинът, по който се вманиачава по изчезването на Есвет, ме кара да настръхвам при всяка негова сцена с Пеями. Все едно гледам как двама най-добри приятели вървят по тънък лед, който всеки момент ще се пропука.Този сериал не те оставя да си отдъхнеш дори за минута. Веднага искаш да пуснеш следващия епизод. За съжаление аз откраднах време само за още един епизод.Тази тайна, абсурдна „сватбена церемония“ между Мустафа и Фирузе, беше най-тъжното нещо, което съм гледала скоро. Мустафа беше толкова искрено щастлив, с онази негова чиста, детска радост, докато Есвет едва сдържаше сълзите си от безпомощност. Контрастът беше брутален. В същото време искрите между Есвет и Пеями вече не могат да бъдат скрити. Всички онези откраднати погледи, неизказани думи- страхотни са!  Химията им е толкова гъста, че можеш да я режеш с нож. Нямам представа как Пеями ще продължи да живее под един покрив с тази ситуация, без да полудее.
А аз, нямам представа как ще издържа до довечера.


За съжаление никога не съм била в Истанбул. Но вече искам да отида. Blush
Виж целия пост
# 408
Тина, много хубаво го описваш. Връщаш ме в дните, когато и аз го гледах за пръв път. И на мен тази игра с очи, с вежди, с върховете на пръстите чак ме впечатли тогава, за да поискам да изгледам всичко след ОС. Той играе със всяка клетка там. Но оператора и режисьора имат също голяма заслуга. До този момент турските сериали бяха синоним на лошо качество и самодейност. Играта на Чаатай и сериалът като цяло промениха коренно това мое мнение.

Ако не си била в Истанбул изгледай Пазителят и ще поискаш да отидеш там още с първия епизод. Там всеки кадър може да ти внуши да стегнеш куфарите и да заминеш. Аз поне още същата пролет отидох сама, за да се насладя на този град.
Скрит текст:
Не отидох съвсем сама. Пътувах и спах с организирана група, но там си бях напълно сама и успях да се насладя на града на 100%. Не съм видяла нощния живот на Истанбул. Не и този път, но пък пътуването с ферибот до къщата на Даахан от Гаддар беше мнооого хубаво. Ако имам един ден пак достатъчно време бих го повторила. За пръв път в живота си видях делфини. Да този момент бях виждала само мъртви та плажа в Ахтопол.
А второто посещение на Истанбул с Нези и Ели ще остане завинаги в сърцето ми.


Снимката е с лошо качество, но пък е само моя и споменът е жив. И е мой спомен. Не могат да ми го отнемат. В ляво е кичур от моята коса. Нези каза, че с естествено къдравата ми коса ми е по-добре. За следващата среща ще се поправя.


Това синьо око, ще го сложа, че много болни хора има, да не се заразим.

Виж целия пост
# 409
Привет!
Тина, много ти се радвам! Благодаря ти, че така ентусиазирано споделяш всичко!
За съжаление ние не можахме да коментираме Terzi серия по серия, защото всеки го гледаше по различно време.
Аз, например първия сезон, го глътнах почти на екс. Wink
Ако искаш, след като го гледаш целия, можеш да се разровиш в първата тема и там ще намериш коментари за всички сезони на Terzi.
Имаш преимуществото да можеш да ги гледаш един след друг. Ние чакахме с нетърпение да излиза всеки следващ сезон.
Hug

Повода, по който влезнах е и още един- с Fabi Fabis от Only Çağatay Ulusoy, успяхме да разгадаем мистерията около новопоявилата се снимка на Чаатай.

Снимката е споделена на Инстаграм страницата на Бурак Бужин.


Бурак Бужин е турски майстор по бойни изкуства, основател на бойния клуб Bujin Fight Club (създаден през 2003 г.) и създател на системата Tactical Wolves Combat. Той е популярен треньор и автор на професионални обучителни материали по Муай Тай и граплинг, а също така е известен като личен треньор и приятел на известни личности, като турския актьор Джан Яман. Бужин организира и събития като Bujin Fight Night.
Той е разработил специализирани видео курсове, които помагат на бойци от всички нива да подобрят своите техники и удари.
Чаатай Улусой тренира с Бурак Бужин и посещава неговия клуб Bujin Fight Club.
Връзката им е добре известна в Турция, като актьорът често се подготвя физически при него за своите екшън роли, изискващи бойни изкуства и бокс. Бурак Бужин редовно споделя в своя Instagram профил кадри и общи снимки от съвместните им тренировки в залата.
Чаатай Улусой преминава интензивни тренировки по бокс и кикбокс в
Bujin Fight Club, подготвяйки се за емблематичната си екшън роля на Сарп Йълмаз в хитовия сериал „Вътрешен човек“ (İçerde), както и за първия турски сериал на Netflix – „Защитникът“ (The Protector), където героят му Хакан участва в тежки бойни сцени. Бурак Бужин лично адаптира бойни техники и комбинации, съобразени с нуждите на екранната хореография.
Тази снимка на Чаатай Улусой е съвсем нова - тя е споделена на 13 юли 2026 г.
Кадърът зад кулисите беше публикуван в социалните мрежи от неговия треньор Бурак Бужин в профила на Bujin Fight Club.
Снимката показва актьора по време на почивка от интензивна боксова тренировка. Тя веднага предизвика огромно вълнение сред феновете му в платформите Instagram и X (Twitter), като много от тях започнаха да спекулират дали тази физическа подготовка не е свързана с нов предстоящ екшън проект.
Макар кадърът да е обработен в ретро черно-бяла стилистика, той е съвсем нов и улавя момент от физическа подготовка и боксови тренировки в залата. Публикуването на снимката веднага се превърна в една от най-коментираните теми сред фен клубовете на актьора в социалните мрежи.
Сред последователите на Бурак Бужин са:

А сред тези, които той следва са:

Екипировката на Чаатай Улусой от снимката е класическа боксова селекция, фокусирана върху висококачествени марки за професионален спорт.
Боксови ръкавици Sting
Ръкавиците му са на популярния австралийски бранд STING Sports, който е официален доставчик на екипировка за Олимпийските игри и редица международни боксови асоциации. Моделът на снимката е в изчистен черен дизайн с характерното за марката лого на китката. Ръкавиците от по-високия клас на бранда.
Спортни обувки (Боксов тип): Чаатай носи високи спортни маратонки с подчертан релеф на подметката и висок профил, които осигуряват стабилност на глезена при типичните за бокса въртеливи движения и совалки.
Шорти и Суитшърт: Облечен е в широки боксови къси панталони с контрастни геометрични мотиви по краищата и класически спортен суитшърт с качулка, която е вдигната – чест похват сред боксьорите за по-бързо загряване и фокус по време на почивките.

Феновете, веднага раздвижиха снимката в гиф формат.


На мен лично, ми се струва, че снимката е от този период, нищо, че я виждаме едва сега.


Желая ви прекрасен ден! Hug
Виж целия пост
# 410
Привет и благодаря за темата и споделеното!!!
Да, късно се включвам, но горчилката след финала на ЕР, още я усещам.
Добре, че съм пропуснала калните борби и големите метли.
Радвам се на Ча и Аслъхан!!! Много добре изглеждат!!!
Идвам да ви се похваля, че изгледах Спящият преди две седмици,
Върнах се и прочетох коментарите, за които благодаря специално!!!
НО за задълбочен коментар по съдържанието, ми трябва
задължително второ гледане, и най-вече превод на български.
На първо четене, имайки предвид, че рядко харесвам филми
и предпочитам дизита, филмът много ми хареса.
Чаатай и Елчин бяха супер, както и останалите в каста. 
Филмът имаше всичко от моето -
и крими, и екшън,  и философия, и изкуство, и любов, и тъга, ...
Ето още линкове на руски >>>

https://vk.com/video-204533316_456244167

https://vkvideo.ru/video-102683412_456251331

https://go2.kinogo.cc/116732-spiashhii-uykucu-kinogo-2025.html


Виж целия пост
# 411
Diva, много ти благодаря за отзива! Hug
"Uykucu“ се превърна в един от най-любимите ми филми напоследък, защото според мен той е на светлинни години пред повечето съвременни заглавия в този жанр.
​Този филм категорично отказа да бъде просто поредният комерсиален екшън-трилър с престрелки и евтини каскади. За мен той е изключително дълбок, психологически и модерен филм, който те кара да мислиш с дни, след като надписите изтекат.
​Някои неща го правят толкова различен  в моите очи.На първо място парадоксът, наречен Ферман.Контрастът в този образ е просто невероятен. От една страна, имаме брутален наемен убиец, а от друга, едно емоционално замръзнало на 9 години момче, което търси покой, спасение и естетика чрез нежното изкуство Ебру.
​Харесва ми, че във филма няма излишна драма и сълзи. Сцената край езерото, в която Ферман най-накрая проговаря за миналото си с онази ледена, почти клинична монотонност, ме разтърси из основи. Това беше перфектно изиграно, той говореше за ужаса без емоция, защото това е единствената броня, която го е предпазвала да не се разпадне на парчета. Момчето от сиропиталището никога не си е тръгвало оттам и неговият спартански, почти аскетичен бит го доказва.
Обожавам факта, че сценарият не ни сервира захаросана любовна история. Връзката му със Сае Ъшък е болезнен парадокс. Тя се появи като негова светлина, но се превърна в най-тежката му сянка. Нейното предателство повтори детската му травма и уби последното невинно парче в него. Но именно това прави историята толкова истинска, защото в техния свят любовта няма как да бъде лесна.
​Героят, който не се бори за бъдеще, а търси красивия си път към смъртта- товя е Ферман.Той не е егоистичен персонаж, който иска да притежава неща. Той е угаснал още на 9 години с майка си и просто преминава през живота. Той не търси причина да остане, а просто търси сила да понесе болката си, оставяйки нещо красиво след себе си. Всички тези малки драматургични трохи, като самотната лодка, която се връща сама, притчата за рибата, която след смъртта си пуска отрова в дълбоките води, засаждането на розата на брега на езерото... Тези детайли не са просто декорация, а метафоричен език за тези, които обичат да четат между редовете. Те превърнаха финала от трагедия в красива история за абсолютно изкупление.
​Харесвам „Uykucu“, защото имаше смелостта да ми разкаже една сурова, болезнена и поетична история за цената на светлината и прошката, без да подценява интелекта ми с лесни отговори и изкуствен щастлив край.
Diva, благодаря за линковете!
Надявам се да се появи и с превод поне на английски. За български загубих надежда.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия