Пътуване с нов шофьор

Ако пътуваше с тях бащата на новия шофьор, изобщо нямаше да пускам темата и да се притеснявам, но за съжаление ще пътуват само с новия18 г. шофьор. Бих го пуснала без проблем.

Разбирам те и споделям страховете ти. Малък е още, за да ходят с кола на море. Нека ходят на море, но с автобуса. Но там пък искат да изглеждат по-зрели, пораснали, да джиткат по плажовете с кола.
Глупави деца! Ще си похарчат парите за паркинг и бензин. Ама...
Дори няма годините, за да ходи на бар без придружител и да пие бира, но в нашата държава никой не се вълнува от тези неща и не спазва такива дребни закончета.

На тази възраст е разбираемо, че искат с кола,защото чувството е по-галещо егото и е по-,,готино'', но ако наистина много Ви притеснява, разговаряйте открито с него, без да се карате и да забранявате,за да няма обратния ефект. Предложете да пътуват с автобус или влак.

Шофьор с 1 месец стаж зад волана няма изградени адекватни реакции, няма и формирани навици, включително за продължително шофиране. До морето е 4 часа пътя (от София), след половин-един час ще се умори, ще му падне концентрацията, дали ще спре да почива, или ще удари един Монстър/Редбул на Лукойла и ще продължи? На магистрала се кара по-бързо отколкото на обикновен междуградски път, искат се по-бързи реакции, но и обмислени, не може например да набиеш спирачката като видиш че ще си пропуснеш отбивката, защото отзад ще те пометат. Колата дали е изправна, ако са му дали просто старата кола да я кара до морето и тя чука/тече оттук-оттам, ако прегрее насред път или спука гума, ще се оправи ли? На думи са много уверени, но в крайна сметка това са няколко деца с почти нулев опит. Разбирам притесненията ти, аз също не бих го пуснала детето. С шофьор без опит и без друг с който да могат да се сменят, рискът е прекалено голям, не е доизмислен този план и е много импулсивен.

Ама какво значи, че "не се приема" предложението да пътува по друг начин до морето или "ще настане голям конфликт", ако направите нещо, което всеки нормален родител ще направи? 17-годишен пикльо (с извинение) много претенции предявява. А вие му мълчите. И сам ви казва колко пъти вече се е возил с другия хлапак и вие нищо. Строявайте го, вие сте родителите, какви са тези лиготии.

Айде айде на 18 ходеха войници навремето, а сега били пикльовци. После не се чудете защо са такива рохки яйца мъжленцата. От вас хеликоптерките идва.

Е, то едва ли са само двете крайности - хеликоптери за родители или твърде либерални. Трябва някакво средно положение.

400км за един ден са много за начинаещ шофьор, на каквато и възраст да е. И майка ми да е, пак ще се хвана за главата, само дето тя сама си решава, за нея не отговарям аз.

Още в първата си публикация авторката е уточнила, че става въпрос за 180 км по магистрала + още малко по междуградски път.

180 е по-поносимо, но според мен пак са много. Ако имам избор, не бих се качила да ме кара някой с 1 месец стаж на такова разстояние. На мен ми трябваха около 6 месеца да свикна да минавам по толкова наведнъж.

Шофирам от над 20 години. Последният път, когато се прибирах от нашто море, беше някакъв кошмар, поне 4 катастрофи, едната пред очите ми, на магистралата. Не съм религиозна но вярвам, че Господ ме спаси тогава, да не се ударя и аз. Това беше преди 5-6 години. Доброволно не бих шофирала по този маршрут в сезон.
Да ходят с автобуса.

И аз бих работила да се иде с автобус. Няма нужда да се пълни черната статистика.

Вчера дъщеря ми ми разказваше за един такъв нов шофьор, неин познат, решил да се прави на интересен и разбира се всичко завършило с тежка катастрофа - момиче със счупен врат и мозъчно сътресение + 10 дневно болнично лечение, слава Богу без увреда на двигателните функции, едно момче с извадено рамо и изпокъсани връзки, предстоящо му операция, че две намествания не помогнали... нека да съм най-лошата майка, хеликоптерка и не знам си каква, но детето ми да е живо и здраво.

Авторката е с повишена тревожност, и никак не и помагате с апокалиптичните постове.

Ако не отиде момчето сега с компанията на море, ще отиде някъде с тях за Нова година, или по друг повод. И не, не е само авторката, която обича детето си и се тревожи за него. Бащата на другото момче - професионален шофьор, със сигурност е виждал повече катастрофи и познава по-добре рисковете от пишещите в бг-мама. И няма да пусне момчето си на дълъг път нито с неизряден автомобил, нито без да е сигурен в неговите умения. Същото важи и за родителите на другите момчета от компанията - колкото и да се промъкна в мненията на авторката, че те се неглижиращи, и не им пука.

Хората, които се возеха в автобуса в Красна поляна миналата година и край Челопеч тия дни, как точно ги спаси това, че не са шофирали, а са били в автобус?

Авторката да работи с психолог, защото с поведението си само ще отблъсне момчето, и ще изгуби връзка с него. Натискът, рестрикциите и емоционалните манипулации работят до едно време, после спират. А ако не спрат, е за сметка на "скопен" млад мъж, който вместо да живее собствения си живот, обслужва комплексите на майка си.

Пиша всичко това като родител на две деца, които шофират от 19 годишни. Едното е с няколко месеца стаж. Разбира се, че ги мисля. Но има огромна разлика между стандартната загриженост (която изпитвам и към родителите ми, и към мъжа ми, и към всички близки, които са на път), и прекалената тревожност.

Никой не може да спре гората да се разлиства.
Може би хората без деца или тези с малки деца не разбират съвсем това, което пиша, но като пораснат децата им, ще разберат.

Всеки си преценява за своите деца. Темата е за споделяне на мнение, не е нужно да поставяме на авторката диагнози. Един ще се съгласи с нея, друг не, всеки ще си изложи аргументите и така тя ще си реши.

Последните 10 години пътищата се напълниха с пияни и друсани олигофрени, колите стават все повече и масово не се поддържат адекватно, съответно скача и честотата на инцидентите. Затова мисля, че рискът днес е по-висок от преди.

За мен това че някой е професионалист не е достатъчен аргумент, все пак няма да кара бащата, а и някои професионалисти често подценяват риска. Дали другите деца ги пускат - и това не знаем със сигурност, може у тях да се води същия спор и просто всеки да казва че другите ги пускат с надеждата това да наклони везните.

Мисля, че ако детето пропусне това приключение или отидат с автобус, няма да е по-малко мъж. Съгласна съм, че детето трябва да поема рискове и да му се гласува доверие, за да израсне адекватен и уверен човек, но в този случай виждам повече потенциални проблеми отколкото ползи. За много неща не е помислено, на работа всеки ден се занимавам с оправяне на мазаляци, които са следствие от кофти планиране и прекалена увереност, може би затова тук виждам доста дупки и въпросителни.