Изчезна 3 месеца преди сватбата ни и го открих 9 години по късно!

  • 7 722
  • 266
# 225
Докато мъжът е работил основно върху себе си и върху чужди булки, Анжела е била мъжът в къщи. Тя е изхранвала народонаселението, тя е взимала решенията, а мъжът се е съгласявал - после се оказва, че е било проформа. Той е бил малодушен, не се е представил като мъж в никакво отношение, защото не се е заявил, не е казал какво иска. Ама тя била контролираща? Хайде сега, като го е издържала, е била добра, нали така. Защо не си е тръгнал, а е седял в нейното семейство като някоя държанка?
Не бих жалила за такава личност, никога.

П.П. Анжела, извинявай, не видях, че предпочиташ да не се коментира.
Виж целия пост
# 226
Анжела да не се засяга, това са принципни и поучителни истории за всички. Хубаво е, че тя е успяла, макар и след време, да затвори случая.

Иначе онзи мъж може пък да е възмъжал и да е поискал да се репродуцира и да има жена, която да го дари с дете. Няма чужди булки, просто чужда жена.

Да, той няма куража да си каже "довиждане", но такъв му е капацитета. С него е бил и предходните 14 години.

Но, ако темата поставя един генерален въпрос, той е как се затварят такива нараняващо-отворени случаи. Който е преживял такива, знае, че е много трудно. Но има как, вече писахме по-горе.
Виж целия пост
# 227
Аз го разбирам като нож в гърба. Живееш с някого, смяташ, че го познаваш, а той тече зад гърба ти на два стана, докато пред теб се прави на света вода ненапита.
На мен ми се случи нещо подобно, не с мъж, а със съседка, която е и роднина на мъжа ми - писала съм за това в други теми. Не ми се е случвало преди това да се сблъскам с предателство и ако не бях, нямаше да знам какво е и как се чувства човек. Бях буквално потресена и този потрес ме държа много дълго.
Ако предателят се извини, наистина нещата ще са други, но те затова са предатели, защото не се извиняват, не си разбират грешката, защото за тях това не е грешка. Не им е важно, че са наранили друг човек - самият този друг човек не им е важен. Трудно приемаш такова отношение към себе си.
Пак да напиша - ако не си го преживял, няма как да го разбереш.
Виж целия пост
# 228
Преживял съм го и го разбирам много добре. Неслучайно навсякъсе и във всички традиционни, обичайни и правни системи предателството се санкционира тежко.

Но в съвременния живот има много хора с незряла психика, с психични разстройства или просто без достатъчно умствен и нравствен капацитет и лъжат и мамят хората.

В случая по-горе не е ясно дали има точно изневяра, но ако има, да, често изневерите водят до създаване на бебета, някои нежелани, други желани. Вината на мъжа е, че не се е разделил достойно. Това не може да се оспори.

Все пак, позитивното е, че не е лъгал прекалено дълго. И добре е, че тя е "затворила" случая.
Виж целия пост
# 229
Прието. Довиждане. Контакт прекъснат.
Това ми е правилото за предатели. Не е моя отговорност да ремонтирам характера на други хора. Не търся и обяснения. Действията на хората говорят достатъчно. Свикнала съм повече да гледам и по-малко да слушам.
Виж целия пост
# 230
Доверието е което беше унищожено с предателството. Никога не се възстанови след това.
Виж целия пост
# 231
Доверието е което беше унищожено с предателството. Никога не се възстанови след това.

Ами, за какво ти е да възстановяваш доверие? Човекът е забременил друга жена, заживял е с нея, зарязал те е (може и не точно в този ред, надявам се)... За какво доверие или недоверие може да става дума?
Виж целия пост
# 232
Може би има предвид доверието по принцип, в мъжете, във връзките. 14-годишна връзка да приключи с предателство си е изпитание.
Виж целия пост
# 233
Прието. Довиждане. Контакт прекъснат.
Това ми е правилото за предатели. Не е моя отговорност да ремонтирам характера на други хора. Не търся и обяснения. Действията на хората говорят достатъчно. Свикнала съм повече да гледам и по-малко да слушам.




Жесток коментар!
Виж целия пост
# 234
Доверието е което беше унищожено с предателството. Никога не се възстанови след това.

Ами, за какво ти е да възстановяваш доверие? Човекът е забременил друга жена, заживял е с нея, зарязал те е (може и не точно в този ред, надявам се)... За какво доверие или недоверие може да става дума?
Хронологично:
живее с мен, не с другата. След време се мести да живее в друга държава при сестра си, защото законите в Бг не му дават право да работи. Отива сам. Отидох да го видя за 3 месеца. На следващата година аз намерих начин да замина при него с моето дете. 3 дни преди да замина ми се обади сестра му и ми каза, че той ще се жени за друга, като ме излъга, че е негова сънародничка. Заминах с детето заради собственото и на детето ми бъдеще, а и да разбера какво става. Никой не спомена, че той има вече дете от жена в България и която живее в България.
Това го разбрах няколко месеца по-късно вече в чужбина. След около година се ожени за българката, като тя живееше в Бг, а той и ние с детето заедно под един покрив. Тогава нямаше начин да се отделя, защото още нямах добри доходи за да ми позволят отделянето. Това стана след 3 г. Той остана да живее в апартамента, който беше наел, а аз и детето се изнесохме. Незнам кога е дошла българката, не ме и интересува.

Не е точно изневяра, защото не бяхме женени.

При предателство от такъв род доверието изчезва и не може да се възстанови. Това е не само при мен, при почти всички двойки, които са преминали през нещо подобно.

Пак ще кажа, че спирам да пиша за моя случай. Тук само опитах да изясня реда на случките за да не ми казвате, че ми е било пред очите и видиш ли не съм го видяла.
Виж целия пост
# 235
Семействата са на това дередже именно заради многото калкулации и преценки. Даже през 1980-т се женеха и раждаха на 20-22-годишна възраст. Не че после се обичаха цял живот. Но тогава, като се появи бебето - ходиш, редиш се цяла нощ за "Хумана", баби и дядовци още са млади, помагат, удряд едно рамо, да също се и месят, но това е цената на голямото "семейство". Да, живее се при свекър или свекърва. На голям син се прави отделно апартамент/ къща, малкият задължително остава с родителите си и води снаха.

Аз много харесвам свободата, но как тя се среща с любовта? За мен - в никакъв случай чрез парите...
Преди 40 години са ги женели набързо.
Братовчед на баща ми, отива да спи при гаджето си, на сутринта майка и нахлува в стаята и, с кутия бонбони и "Честито". Ми поговорили си бащите на младите, тя не била девица, ма спал в тях, дрън, дрън, на две, на три направили сватба, Не изкарали много де, но това е друга тема.
Виж целия пост
# 236
Доверието е което беше унищожено с предателството. Никога не се възстанови след това.

Ами, за какво ти е да възстановяваш доверие? Човекът е забременил друга жена, заживял е с нея, зарязал те е (може и не точно в този ред, надявам се)... За какво доверие или недоверие може да става дума?
Хронологично:
живее с мен, не с другата. След време се мести да живее в друга държава при сестра си, защото законите в Бг не му дават право да работи. Отива сам. Отидох да го видя за 3 месеца. На следващата година аз намерих начин да замина при него с моето дете. 3 дни преди да замина ми се обади сестра му и ми каза, че той ще се жени за друга, като ме излъга, че е негова сънародничка. Заминах с детето заради собственото и на детето ми бъдеще, а и да разбера какво става. Никой не спомена, че той има вече дете от жена в България и която живее в България.
Това го разбрах няколко месеца по-късно вече в чужбина. След около година се ожени за българката, като тя живееше в Бг, а той и ние с детето заедно под един покрив. Тогава нямаше начин да се отделя, защото още нямах добри доходи за да ми позволят отделянето. Това стана след 3 г. Той остана да живее в апартамента, който беше наел, а аз и детето се изнесохме. Незнам кога е дошла българката, не ме и интересува.

Не е точно изневяра, защото не бяхме женени.

При предателство от такъв род доверието изчезва и не може да се възстанови. Това е не само при мен, при почти всички двойки, които са преминали през нещо подобно.

Пак ще кажа, че спирам да пиша за моя случай. Тук само опитах да изясня реда на случките за да не ми казвате, че ми е било пред очите и видиш ли не съм го видяла.

Абе, не знам, на мен твоето поведение ми изглежда по-странно от неговото. Изневярата все пак е нещо тривиално, но ти, на теб ти казва сестра му, че той ще се жени за друга, и ти въпреки всичко отидеш при него в друга държава, че и детето мъкнеш. И вече женен, се натискаш да живееш с него и той съответно сигурно лъже жена си, че живее сам. Дай да ги оставим наранените души, сърца и предателства, да се помъкнеш при това положение при женен мъж, значи съвсем прозаично в България не можеш да се оправиш сама с детето, не правиш саможертви с работа и пр., ама търсиш някакво физическо оцеляване, щом после и се натискаш там сума време и не можеш да се върнеш. Та така е, всякакви предателства може да се преглътнат, ако става въпрос за оцеляване. Приеми, че ти е помогнал е труден момент, като не те изгонил, защото, ако ги поставиш нещата на духовно ниво, и твоите мотиви не изглеждат много благородни.
Виж целия пост
# 237
Доверието е което беше унищожено с предателството. Никога не се възстанови след това.

Ами, за какво ти е да възстановяваш доверие? Човекът е забременил друга жена, заживял е с нея, зарязал те е (може и не точно в този ред, надявам се)... За какво доверие или недоверие може да става дума?
Хронологично:
живее с мен, не с другата. След време се мести да живее в друга държава при сестра си, защото законите в Бг не му дават право да работи. Отива сам. Отидох да го видя за 3 месеца. На следващата година аз намерих начин да замина при него с моето дете. 3 дни преди да замина ми се обади сестра му и ми каза, че той ще се жени за друга, като ме излъга, че е негова сънародничка. Заминах с детето заради собственото и на детето ми бъдеще, а и да разбера какво става. Никой не спомена, че той има вече дете от жена в България и която живее в България.
Това го разбрах няколко месеца по-късно вече в чужбина. След около година се ожени за българката, като тя живееше в Бг, а той и ние с детето заедно под един покрив. Тогава нямаше начин да се отделя, защото още нямах добри доходи за да ми позволят отделянето. Това стана след 3 г. Той остана да живее в апартамента, който беше наел, а аз и детето се изнесохме. Незнам кога е дошла българката, не ме и интересува.

Не е точно изневяра, защото не бяхме женени.

При предателство от такъв род доверието изчезва и не може да се възстанови. Това е не само при мен, при почти всички двойки, които са преминали през нещо подобно.

Пак ще кажа, че спирам да пиша за моя случай. Тук само опитах да изясня реда на случките за да не ми казвате, че ми е било пред очите и видиш ли не съм го видяла.

Чакай, чакай - как така не е точно изневяра, какво, като не сте женени??? Деляли сте един покрив, значи сте били  домакинство... Добре, че си се отървала, но искрено ти съчуствам, това е меко-казано потресаващо...
Виж целия пост
# 238
Коралова Лола не очаквам да разбереш щом хронологичния ред на събирията създава каша в главата ти.

Владимир_Иванов  по принцип когато не сте женени термина "изневяра" не се отчита като правилен, въпреки, че означава това. Тъй като и двете страни практически са свободни и необвързани чрез брак. За мен също е малко неразбираемо, но така го обясняват.
Виж целия пост
# 239
Така може да го обясняват правно. В чисто човешки смисъл няма разлика с брак или без.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия