За сега съм се отдала изцяло на тях 
Виж целия пост
Колко време прекарвате с децата си?
- Публикувана: 9 май 2007, 08:59 ч.
- Последно мнение: 11 май 2007, 16:18 ч.
# 31
9 май 2007, 19:36 ч.
Ами на мен пък не ми се отдава случай да се отделя от него. 
Не, че се оплаквам де, но гледам максимално да му се радвам докато е малък и ми дава да го гушкам, прегръщам, целувам и да си играя с него. Все пак първите 5 години са съществени за оформянето му като характер и не искам да изтърва възможност да му повлияя положително. Ей сега ще ме осъдят и ще ми кажат, че го задушавам от внимание и любов, че съм майка орлица и прекалявам и съм крайна... и какво ли още не. 
Виж целия пост
Не, че се оплаквам де, но гледам максимално да му се радвам докато е малък и ми дава да го гушкам, прегръщам, целувам и да си играя с него. Все пак първите 5 години са съществени за оформянето му като характер и не искам да изтърва възможност да му повлияя положително. Ей сега ще ме осъдят и ще ми кажат, че го задушавам от внимание и любов, че съм майка орлица и прекалявам и съм крайна... и какво ли още не. 
# 32
9 май 2007, 19:37 ч.
От 5г. цялото ми време е за детето ми 
Освен една, две вечери, когато е при баба си
Виж целия пост
Освен една, две вечери, когато е при баба си 
# 34
9 май 2007, 21:22 ч.
Макар, че не ми е призвание да гледам деца - иска ми се повечко време да имахме
Виж целия пост
# 36
9 май 2007, 22:12 ч.
Заедно сме от сутрин до вечер. И ми идва малко в повече но пък какво да се прави сега ако не съм с него то кога?
Виж целия пост
# 37
9 май 2007, 22:14 ч.
Не напротив аз лично те поздравявам аз съм на същото мнение. 
Виж целия пост
Ами на мен пък не ми се отдава случай да се отделя от него. Не, че се оплаквам де, но гледам максимално да му се радвам докато е малък и ми дава да го гушкам, прегръщам, целувам и да си играя с него. Все пак първите 5 години са съществени за оформянето му като характер и не искам да изтърва възможност да му повлияя положително. Ей сега ще ме осъдят и ще ми кажат, че го задушавам от внимание и любов, че съм майка орлица и прекалявам и съм крайна... и какво ли още не.
Не, че се оплаквам де, но гледам максимално да му се радвам докато е малък и ми дава да го гушкам, прегръщам, целувам и да си играя с него. Все пак първите 5 години са съществени за оформянето му като характер и не искам да изтърва възможност да му повлияя положително. Ей сега ще ме осъдят и ще ми кажат, че го задушавам от внимание и любов, че съм майка орлица и прекалявам и съм крайна... и какво ли още не.
# 38
9 май 2007, 22:19 ч.
Не прекарвам много време с тях, но и те не са във възраст да се нуждаят от постоянното ми присъствие. Държа те двете да прекарват повече време заедно.
Виж целия пост
# 39
10 май 2007, 11:07 ч.
Според мен е малко времето което прекарвам с тях. Сутрин водя Ивко на уилище Рали и Дани на детска вечер баба им ги зима и отиват в парка. Връщем се от работа в 6:30 седим малко в парка пребираме се слагам им да ядат полсе ги слагам да спят. Времето което прекарвам с тях вечер е два часа най мнго. Но в събота и неделя си наваксвам.
Виж целия пост
# 40
10 май 2007, 11:39 ч.
Една много" умна" майчица в парка(тя се прави на голяма работа,защото има 3 деца и е учителка по психология в една гимназия 
) ми каза вчера,че съм била "хиперпротективна майка" и така съм щяла да си разваля детето(малкото).Ама по-късно,когато баща му доведе по-големия ми син,(с който съм пак такава"хиперпротективна майка"( )),тя се шашардиса и каза,че такова слъчево дете не е виждала и че как така съм имала такива хубави отношения с почти 7 годишният ми син?Ами,казвам и аз,това е така,щото съм" хиперпротективна" майка(това на езика на психологията е нещо като "майка-орлица" ).Съмнявам се,че днес,като изведа малкия в парка, ще ме заговори отново...е-е-ех...пак ще си говоря само с дечко явно
Тъй че -Tinka79,добре дошла в клуба на "майките-орлици"!
Виж целия пост
) ми каза вчера,че съм била "хиперпротективна майка" и така съм щяла да си разваля детето(малкото).Ама по-късно,когато баща му доведе по-големия ми син,(с който съм пак такава"хиперпротективна майка"( )),тя се шашардиса и каза,че такова слъчево дете не е виждала и че как така съм имала такива хубави отношения с почти 7 годишният ми син?Ами,казвам и аз,това е така,щото съм" хиперпротективна" майка(това на езика на психологията е нещо като "майка-орлица" ).Съмнявам се,че днес,като изведа малкия в парка, ще ме заговори отново...е-е-ех...пак ще си говоря само с дечко явно Тъй че -Tinka79,добре дошла в клуба на "майките-орлици"!
# 41
10 май 2007, 14:27 ч.
Вземам го от ясла към 18:00ч и сме на вън заедно до 20ч. След това вкъщи вечеряме, аз се опитвам да свърша нещо, а той все ме дърпа да играем и лягаме заедно към 22:30 - 23ч. Сутрин пак сме заедно преди градиа, така че всеки ден прекарваме заедно към 6ч., а събота и неделя сме заедно по 24ч. така че не ми липсва общуване.
Предполагам, че се чусвтваш гадно защото наскоро си се върнала на работа и наскоро си го отделила. Ще видиш, че с времето ще свикнеш. Успех!
Виж целия пост
Предполагам, че се чусвтваш гадно защото наскоро си се върнала на работа и наскоро си го отделила. Ще видиш, че с времето ще свикнеш. Успех!
# 43
10 май 2007, 14:57 ч.
Имам един въпрос към майките, които са написали, че са почти непрекъснато заедно с децата си: Какво влагате в това? Какво правите като сте заедно, вниманието ви на 100% ли е ангажирано с детето?
Защото за мен това е основният проблем още докато си стоях вкъщи по майчинство, твърдо решена да гледам дъщеря си до 3г. Ами, прекалено възрастна съм някак, не ме бива в детинщините, полагах неимоверни усилия тогава, да се вдетинявам, да играя с нея. И безумно страдах от това, че всъщност сме по цял ден по - скоро една до друга, от колкото истински заедно.
Сега, положението е съвсем различно - разговаряме, споделяме, забавляваме се. И въпреки всичко периодично си задавам въпроса дали времето ни е пълноценно споделено или не.
Та, затова ви питам как е при вас?
Виж целия пост
Защото за мен това е основният проблем още докато си стоях вкъщи по майчинство, твърдо решена да гледам дъщеря си до 3г. Ами, прекалено възрастна съм някак, не ме бива в детинщините, полагах неимоверни усилия тогава, да се вдетинявам, да играя с нея. И безумно страдах от това, че всъщност сме по цял ден по - скоро една до друга, от колкото истински заедно.
Сега, положението е съвсем различно - разговаряме, споделяме, забавляваме се. И въпреки всичко периодично си задавам въпроса дали времето ни е пълноценно споделено или не.
Та, затова ви питам как е при вас?
# 44
10 май 2007, 15:16 ч.
MamaZ, аз съм на мнение, че сега, когато работя, съм по-полезна за децата си и времето, което прекарваме заедно, го използваме пълноценно. Сега, когато вече не се грижа толкова за физическото им оцеляване, ми е по-лесно. Говорим си, смеем се, редим пъзели...Не, че когато са били малки не ми е било приятно с тях... Но сега общуваме по друг начин, сега ги правя личности. А за това е необходимо качествено общуване, не количествено присъствие при тях.
Виж целия пост
Препоръчани теми