С какво ви дразнят свекървите? - 174

Аз пък оставам с впечатление, че синът иска да се вижда с родитеите и не може да се отдели от бащата. Тук ти е проблемът, остави свекъра. Ако живеете отделно, независими сте, нека си вилнее. Ти се изясни със съпруга си .

Ми той да се вижда. Тя не е длъжна.
Само че аз не смятам, че проблемът ще приключи дотук. При толкова властен баща и след цял живот, прекаран в подобна семейна динамика, е много вероятно съпругът ти да му позволи да се намесва още повече, когато се роди детето. Възможно е дори да настоява за решения, които би трябвало да принадлежат единствено на вас като родители – включително как да се казва детето. Може да иска да е кръстено на него. Така че според мен проблемът не е само в свекъра, а и в неспособността на мъжа ти да постави ясни граници. Имаш проблем с мъжа си.
В повечето подобни ситуации най-голямата отговорност носи мъжът. Защото той не успява да постави ясни граници и с пасивността си на практика легитимира подобно поведение. 
Когато липсват последствия, хората рядко намират причина да променят отношението си.

На мен ми стана жал за свекървата, която го отнася незаслужено покрай властния си мъж.

Изглежда, че обира негативите покрай властния си съпруг. Ако наистина няма участие в това поведение, донякъде остава между чука и наковалнята.
Имам пример с едни хора, които имат бизнес на морето – отдават къща под наем и имат ресторант. Работи цялото семейство, а бащата само командва кое как да става. Докато всички останали работят, той по цял ден седи на масата, яде, пие и на обяд си полягва, защото бил уморен. В същото време непрекъснато се меси в семействата на синовете си. И резултатът е, че и двете му снахи не стъпват там цяло лято заради него, а синовете му продължават да работят за него.
Семействата на синовете му са разделени цяло лято. Синовете работят на морето за него, а снахите и децата стоят на друго място и чак зимата отново са заедно. И всичко това, защото един човек държи да командва всички около себе си, а синовете не могат да се отделят.
Свекървата цял живот е търпяла това поведение и продължава да го търпи. В крайна сметка страда цялото семейство.

veluna, в посочения от теб пример, виновни са си синовете. Те търпят баща си и те заради баща си са разделени от семействата си.

Tally88, остави мъжа си сам да се разправя с баща си. И не поддавай повече на плачовете на свекървата.

Чета ви и си мисля, с годините у човека избива изначално заложеното. Мъжете ви сега млади, любов, трепети, подкрепящи... С годините обаче много вероятно да проявят същите черти на характера като на някой родител (най-вероятно дразнещия)
А свекървата търпи, защото оценява нещо друго което е или е бил свекърът. Не се хвърлят лесно N години "в добро и зло" щото човека се променил в някаква степен.

А, не! Свекървата търпи по съвсем други причини, особено ако е от по-старото поколение. Ок, нейна работа си е. Обаче, да звъни после на сина си да му реве и да го изнудва емоционално, сакън бащата да не се сърди и да си го изкарва на нея, това какво е? Егоизъм. И знам за какво говоря. Моят свекър беше като този обсъждания. Синът не смее да му се опълчи, защото цял живот е бил мачкан и обработван, майка му от страх свита в ъгъла и си трае. И ако стане случайно спор, после звъни да реве на сина си да се сдобряват с бащата, че онзи я побърквал и на нея си го изкарвал.  Бяхме стигнали до развод. Тогава мъжът ми се сепна и осъзна какво точно се случва. Аз прекратих контакт със свекър ми, мъжът ми продължи да се вижда с него и да му търпи тъпотиите, но поне не ме занимаваше мен. В последствие спасихме свекърва ми от тормоза, но мъжът ми - не. Синовният дълг.... Докато свекърът не почина 8 г. по-късно. Много трудно се къса тази токсична връзка. И не, синовете не са глупави и нехаещи за семейството си. Просто са счупени. Свекървата казваше, че не се е развела, за да има сина й баща. Голямо добро му направи, дума да няма. Сега го осъзнава, ама....
Та, към авторката с токсичния свекър. Прекратявай контакт, само това ще те спаси теб. Остави мъжа си да реши дали да контактува с баща си и колко. Децата също не спирай, ако няма ексцесии спрямо тях или в тяхно присъствие. Но на мъжа си обясни, че отношенията с баща му не бива да рефлектират у вас.

Acid, така е.
plqaak, Не мисля, че това е неизбежно. Човек може да е израснал с определен модел, но има избор дали да го повтори, или съзнателно да го прекъсне. Познавам хора, които са станали точно обратното на родителите си, защото са видели колко болка е причинил този модел.

А относно свекървата – възможно е да има своите причини да е останала, но това не променя факта, че с търпението си години наред е позволявала това поведение да продължава. Когато цял живот се съобразяваш с един властен партньор и много добре осъзнаваш, че твоето мнение няма тежест в тези взаимоотношения, аз не мисля, че това е пълноценен брак. Когато единият постоянно доминира, а другият само се съобразява, това вече не изглежда като равнопоставена връзка, а като отношения, основани на подчинение.
И така – първо жена ти се подчинява, после и децата ти се подчиняват. В един момент обаче децата порастват, създават свои семейства и започват да вземат самостоятелни решения. Тогава губиш позициите, които си имал в собственото си семейство, и понякога, съзнателно или не, започваш да се опитваш да доминираш и в техните семейства.

Това, разбира се, не е присъщо само на мъжете. Има много семейства, в които доминиращата фигура е майката – своеобразен матриархат. При мен точно това беше проблемът. Свекърва ми беше поставена на пиедестал в собственото си семейство и очакваше същото отношение и от мен – да се съобразявам безусловно с нея и да подхранвам представата ѝ за собствената ѝ непогрешимост. Когато отказах да участвам в тази динамика, започнаха и проблемите.

Е нали работят, това им е бизнеса, създаден вероятно от деспотичния дядка. Който сигурно е моя възраст 50+. Явно е достигнал етапа бизнесът му да работи  за него, а той само да упражнява мониторинг от под асмата.

Който иска да е независим, трябва изцяло сам да си създаде поминък и тогава родителят му не може да му каже копче. Синовете и снахите е трябвало да намерят друг начин да си изкарват хляба, за да имат претенции.

Точно, sixsens, счупени са. И колкото и парадоксално да звучи, синовете, които уж са "любимците" на такива бащи са по-счупени от пренебрегваните. Не защото не са мачкани, а защото освен мачкането е имало и фаворизиране, което тях ги е страх да не го загубят. Изключително тежко е да видиш умен, реализирал се в неговата област мъж, който започва да се оправдава като дете, когато бащата го обвини за нещо. Само който не е видял такива отношения, може да твърди, че тези мъже са слаби и си заслужават отношението.

Бизнесът може и да е създаден от дядката, но аз не мисля, че си достигнал етапа бизнесът да работи за теб, ако най-близките ти хора се прегърбват от работа, а ти по цял ден ядеш, пиеш и само раздаваш нареждания. Това не е бизнес, който работи за теб, а семейство, което работи за теб.

Синовете носят своята отговорност. Ако предпочиташ цяло лято да работиш за деспотичния си баща за сметка на това да не виждаш жена си и децата си, значи има сериозен проблем с приоритетите.

Така е. Но в доста случаи като описания, синовете нямат много избор дали да работят в семейния бизнес или не, с цялата условност на думата "избор". Често тази работа е започнала от невръстна възраст, обработката тече цял живот, "за вас го правя, за вас ще остане" и т.н. И ако някое от дрцата в даден момент иска да се отдели, следва отлъчване, тормоз и т.н. Наблюдавала съм го в поне 2 семейства това. Ужасно е. И е трудно да се отделиш, когато си вложил толкова много, работил си здраво и трябва да започнеш отначало. Но някои успяват, трудно, но успяват. Една от най-добрите ми приятелки  е такова дете. Откакто се помня, тя работи в бизнеса на техните, няма не искам, няма недей. Длъжна си. С цената на много усилия, нерви, похабено време, сега с мъжа й постепенно се отделят от семейния бизнес и развиват свой. Баща й хич не е доволен, защото изпуска контрола и се чуди как да я спъне, но тя е упорита и ще се справи.

Ами така е, бизнесът коства много усилия, нерви и похабено време. Да бяха станали наемни работници и да си щракат с пръсти. Даже в друга държава могат да отидат, ако искат да са самостоятелни.

Искаш ли да се отделиш от влиянието на родител, не му ползваш облагите, това е първия принцип.

Не с слаби, като цяло, просто са манипулирани цял живот. Пак да се върна на тезата си, че някои хора създават деца, за да си имат подчинени, слугинаж и задължени занапред. И като се знаят що за стока са и няма кой да го направи доброволно, дори децата им, започват от самото начало с внушаването на чувство за дълг и вина

Така е, мако, точно това казвам - не са слаби, манипулирани са. Ако обичаш такъв мъж е много, много трудно.

Ирис, знам за жени, които работят като гламави в бизнесите на родителите си. Няма събота и неделя, няма официални празници, няма реална отпуска. И не са на високи позиции, напротив - работят като камериерки по семейните хотели, като сервитьорки по заведенията или като продавачки в някой магазин. Плащат им колкото да не умрат от глад. Като се опитат да се отделят, се започва със скандалите, вменяването на вина, манипулациите и се стига до симулиране на инфаркт. Кои точно са облагите тук? Че си като крепостен на собствените ти родители? Че дори не ти се плаща достатъчно, за да можеш да се изнесеш на квартира и да работиш някъде другаде?