От както съм родила настоява да ни готви и носи манджи. Тази жена нито може да готви, нито пък слуша какво ядем и какво не. После залепва на телефона - готвих за децата. Цяла тенджера със зелен боб.. Ама само боб с вода и сол и червен пипер. Казах и - не ми готви, зелен боб никой не яде вкъщи. "Ще ядете, аз защо съм го готвила". Ами сложи морков, картоф да има какво да боднем, това и за кучетата ни не става. Тук там и косъм от котки има. Ориз с месо ама месото не е рязано едното парче колкото длан не сготвено вътре с кръв, а ориза преварен. В началото ги сипвах на голямото дворно куче, после започвах да и ги връщам по сина и. Добре, че спря да идва след онези изцепки и че замина да не се налага да се търпим. Няма да забравя дъщеря и беше дошла месец февруари на гости пак минавайки от тук и свека решила да и готви манджи за София. Купила 50 кебапчета и ги пекла на скара, скарата непочистена от риба, а кебапчетата със съмнителен произход. Пратила на моя 10 за нас, другите 40 за София. По пътя спрели да нахранят бездомни кучета, защото се вмирисала колата, а вкъщи като ги вкара моя аз повърнах. Казвам и - ние не ядем месо, хеле пък кайма, не си харчи парите за да правиш нещо което отива на кучетата и пак продължава. Ако не вземеш яденето реве, ако го върнеш реве и звъни на цялата рода, че не я уважавали. Бях се ядосала и и казах "за човек, който всеки месец ни иска пари на заем под предтекст, че много котки храни и остава без пари до края на месеца, ти даваш много пари за излишни манджи, които не ядем. Ако искаш да помогнеш дай ни парите, ние знаем какво да си купим. Или пък вземи ни върни заемите." После разбрах, че искала от моя пари за продукти да ни готви, тъй като аз нямам време.