С какво ви дразнят свекървите? - 174

  • 2 421
  • 41
# 15
И аз по име се обръщам към свекърва ми, макар че след почти 9 години, понякога ми идва да й кажа "майко", особено след като свекър ми почина и тя остана сама. На майка ми й казвам "мамо" и това ми е по-лично от "майко". Не знам тя как би реагирала, ако го изтърся.
Виж целия пост
# 16
Нормално никак няма да реагира, или ще се усмихне и толкова.
Виж целия пост
# 17
Аз няколко години виках мамо,докато не осъзнах че не го заслужава.  След това ако имах да кажа нещо без обръщение.  Пък сега сме на здравей/добър ден.
 Мисля че всеки си знае коя е майка му..
Виж целия пост
# 18
Не мога да кажа “мамо” на друга жена освен на майка ми. За мен майката е само една, свекървата наричам по име.
Виж целия пост
# 19
Не я търпя от 10 години, аз я познавам от 5. Винаги е имала по някоя изцепка, но се виждахме около празниците. Сега откакто имаме дете я търпя по-често.
На майка няма как да се обърна към нея, аз в началото и винаги "свеки" Сега не се обръщам никак.
Виж целия пост
# 20
Аз към моята още се обръщам понякога с "майко" , въпреки че съм разведена със сина ѝ  от 16 години. Понякога с име. Както ми дойде. Даже миналата година нещо бях на гости и тя казва "стига с това, майко"! Обаче на мен ми е толкова мило и приятно да го казвам, а и знам че и тя го усеща позитивно, та ..
Ама тя си е душица! 🩷

Виж целия пост
# 21
Моите снахи ме питаха, как да се обръщат към нас с ММ.
Казах им, че ако те държат, могат да ни наричат майко и татко, както е по традиция, ние бихме се радвали, но те си имат родители, да им  живи и здрави и нас да ни наричат по име /умалително/. Така и стана.

Онзи ден, едната ми снахичка, ей така спонтенно ме запрегръща и целуна.  Чак се изненадах, защото не е имало повод, а тя, милата каза, че много ми се радва, че  остигам нещата за които се боря в здавословен аспект и съм нейния пример.
Няма да лъжа, стана ми много мило и приятно. Не съм безгрешна, но се старая. Обичам си децата и внуците и умишлено не бих ги натоварвала с глупости, но... хората сме различни.

Затова и понякога се намесвам,  защото да едни отношения между двама души, принос има и двете страни.
Виж целия пост
# 22
Никога несъм усещала моята свекърва близка, от самото начало усещах че е странница. Може би 1 път и казах майка и до там . Егото и не си го преглътна да осъзнае че сме млади, здрави и можещи всичко и че се справяме без нейната помощ .
Виж целия пост
# 23
Blush
Виж целия пост
# 24
Марулета, и твоята свекърва е един път! Много правишно си постъпила. Помня как си разказвала, че за нея жилището е повод за престиж.
   Моля?????  Моята свекърва, лека й пръст почина преди три години. Аз никога не съм се оплаквала от нея, защото не съм имала  повод.
Олеле, извинявай! Явно съм се объркала. Наистина съжалявам!
P.S. Редактирах си коментара.
Виж целия пост
# 25
На моята свекърва - казвам и по име, тя на мен също. Водили сме този разговор и тя (над 70 годишна е) винаги е казвала, че мама е една. Тя така е наричала само майка си, съответно нея я наричат така само синовете и. Аз също така мисля - мама и татко са едни - визирам разбира се обичайните случаи с живи майка и баща и ангажирани такива. Но, мама мога да нарека само...ами мама 🙂
Макар че, имах съученици, които наричаха едната или и двете си баби - маминка и някак мило ми се струваше. Нямам идея дали е особеност на даден регион и привнесено или така са ги учили - тогава ми се струваше мило. Сега всъщност също 🙂
Виж целия пост
# 26
В миналото българското семейство е било патриархално. След сватбата младата жена обикновено е напускала родния си дом и е отивала да живее в дома на съпруга си. Там свекървата е заемала водещо място в домакинството и често е имала значителна власт върху ежедневието на младото семейство. От снахата се е очаквало да проявява уважение, послушание и скромност. Именно в този контекст се е наложило и обръщението „майко“. То е символизирало приемането на младата жена в новото семейство и признаването на авторитета на свекървата. В обществото на онова време личните чувства често са отстъпвали място на установените норми и очаквания. Казваш и майко, искаш или не. Днес имаме избор и аз определено бих казала мамо само на една жена.
Виж целия пост
# 27
Ако мога да похваля свекърва, то е бившата ми, както и зълвата де. Не знам дали факта, че минаха много години или това, че нещо им стана и станаха набожни и двете или просто са разбрали бившия ми що за стока е, но от години нямам проблеми с тях никакви. В началото на раздялата и делата за родителски права се бяха мобилизирали всички срещу мен, но мина време и се осъзнаха. Първата, която ми честити раждането на малката беше бившата ми свекърва, честити ми и 40-то, а зълвата бившата изпрати подарък от нейния магазин. Звънят на голямата ми дъщеря и питат за малката. Коренна промяна претърпяха те с времето и в поведението си и в отношенията с нас. Имахме трудни периоди, но аз и докато живях с тях бяха две идеи по-добре от майката на моя.
Виж целия пост
# 28
За мен "мамо" и "майко" са различни. Много различни. Да, фонетично разликата са 2 букви, ама... Изричането е различно. Че дори на майка ми понякога викам "Дидко", ама то е като приятел (и дори това обръщение няма общо с другото към свекърва ми. И майка ми го знае, и аз и всички. То няма как да е друго.
Виж целия пост
# 29
Едно време ѝ виках чат-пат "майко" на моята свеки, докато се прояви и спрях да ѝ викам, както и да било. Тя обръщение на име няма да приеме, а по-скоро ще реши, че е обидно. Помня как ми обясняваше, че тя винаги слушала нейната свекърва, а пък аз, видите ли, никога не я слушам и си имам мнение. Забравя факта, че тя се е оженила на 17 (60-те години на 20-ти век) и е отишла да живее при свекърва си и свекър си (на село), пък аз бях на 27 и отлично знаех какво мога, знам и нямаше нужда някой да ми ръководи живота, камо-ли да ме командва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия