Зло, това е твоят дом. Искрено не разбирам как изобщо допускаш подобна гледна точка.
Когато заявих на свекърва си, че аз съм майката на детето си, че решенията, касаещи него, се вземат от мен и съпруга ми, и че това е моят дом, в който тя ще присъства единствено когато е поканена, реакцията ѝ беше откровено насмешлива. Отговорът ѝ беше: „Айде бе, вярно ли? Тц, тц.“
Впоследствие обаче ѝ стана пределно ясно, че думите ми не са били нито емоционална реакция, нито празна закана. Повече от година след този разговор не е прекрачвала прага на дома ни, въпреки че желанието и опитите от нейна страна не липсваха.
А ти се чудиш как да я накараш да се чувства неудобно? Според мен това е напълно погрешен подход. Няма да решиш проблема с кадифени ръкавици и пасивни намеци. Ще се събличам а по долни гащи в собствения си дом, за да демонстрирам колко ми е навлязла в личното пространство.
Когато някой прекрачва граници, решението не е да се опитваш да го накараш сам да се сети, че е неудобно. Решението е ясно и директно да му кажеш, че поведението му е неприемливо и че не е добре дошъл без покана. Това е много по-ефективно от всякакви заобиколни тактики.
