Разводът и след него. Запознанства след 50 г.

Ако детето и мъжът ми са болни, първо ще дам лекарство на детето ми.
Ако детето иска да го водя на мол, а мъжът ми иска да правим секс, първо ще правим секс и после ще ходим в мола.
Дано така ти става ясно. По-прости примери на мога да дам.

 Ако кариерата ме държи жива и плаща всички сметки - тя е приоритет, ако мъжа ми няма достатъчно доход - няма как да го приоритизирам, отива на 10ти план, явно не знае какво прави...

Няма как да приоритизирам нещо, което има смотан или негативен ROI. Децата обаче имат висок ROI, не е гарантиран, но всеки родител се надява на най-доброто за своето продължение. Ако мъжа е успешен и не е скръндза, обикновено жените го приоритизират. Ако е скръндза отлитат.

Заставам с две ръце зад това мнение. И лично го потвърждавам.
Няма жена на света, която да ми бъде приоритет номер 1 и да бъде сложена пред детето. Включително майка му.
Без сори.

Дъщеря ми винаги Е на първо място, дори и пред баща й. Няма мъж, роден или не, който да ми е по-важен от нея. Все ми е тая за някой си, дето си мисли, че може да е приоритет.

Приятелките на децата ( момчета), много мразят майките да обгрижват синовете си, и показват явно неудовлетворение, ако си приоритизираш сина, след определя възраст. Имайте предвид, че и самите момчета се дразнят и влизат в конфликти с майките орлици. От личен опит говоря.

Говори се за лични сметки, откъде накъде мъжът да плаща личните сметки на жената? Общи сметки, ако живеят задно - да се разберат.

Стойностен мъж няма как да приоритизира държанка/ ескорт. Днес една, утре друга.

Мисля, че тук говорим за някакви стойностни и достойни отношения 50+.

Вкопчването в децата и/ или възрастни родители означава за мен, че този човек не е свободен, няма емоционалното пространство за равностоен партньор. Оттам идват изкривяванията за жиголо или държанка.

Дано има поле и за нормалност във връзките 50+.

За теб има ли разлика между приоритет, вкопчване и грижа?
Нормалните хора осигуряват място в живота си на важните за тях. Как ще подредят важните зависи от различни фактори, че и обстоятелства. Но ти, ако намериш жена, която ще неглижира децата или възрастните си родители заради теб, не бързай да се радваш.

Ето един от другите ГРАНДИОЗНИ проблеми по темата "Разводът и след него. Запознанства след 50+"
Децата. Мисля, че трябва да си признаем, че дори и при щастлив брак, жената ще постави децата на първо място. Заложено е в майчиството и в женската природа. Я си представете, ако не беше така. Това щеше да е проблем в израстването и развитието на децата - физическо и психическо съзряване на личностите им. За мен проблемът идва от това, че понякога в  брака, мъжете обичат да играят ролята на  "третото дете" в семейството. Да получават безрезервно грижата на мамчето, защото й е по дефолт. Много често обаче в дългогодишния брак, навярно мъжът възприема вече порасналите деца, като индивиди, които могат сами да се грижат за себе си, а грижите на жената към него, той отчита като ЛЮБОВ. Тук на върха на планината ще се появи нейната тиха революция, когато ще е вече изморена от всичко и на всички да помага и да е винаги на разположение и ... бракът гръмва.
... и следва въпросът "Какво следва от тук нататък в живота ми?"
Най-жертвоготовния вариант е да вдигне лозунга "Аз съм най-добрата майка и ще съм до децата си, защото те имат нужда от мен!" А в същност дали децата имат нужда от нея? Тук според мен е тънката граница да не прекрачваш тяхната самостоятелност, но и да си винаги в подкрепа. Всяка интелигентна майка го прави . Вярвам в това!
А ако се изплаши от самотата Ей така, като нас ще пише във форумите, ще ходи на йога, ще чете книги  докато достигне до просветлението, че в същност, тя е изпълнила мисията на живота си, щом децата й успешно се справят и без нея.
И къде остава в цялата картинка на 50+ любовта на ин и ян, мъжкото и женското, на огъня и водата ... онова, което все пак жената усеща у себе си, защото е жена, а не само майка?

Странни неща чета. Аз съм сигурна ,че бащата на децата ми , ако трябва да избира,ще постави тях на първо място. Също като мен. При все ,че след като завършиха училище, аз смятам работата си по тях за свършена,и то добре. Занапред само при сериозна нужда ще ги подпирам и ще се им се радвам отстрани. Ако мъж неглижира децата си или майка си ,за мен е голям червен флаг. Пък ако ще да ме обожава.

Да ви кажа, за пораснали, справящи се с живота, здрави деца и родителите им да ги приоритизират и да живеят само заради тях, също не ми се струва правилно, а доста токсично.

Разбира се ,че е токсично и то доста.

Аз много се радвам да видя как дъщеря ми порасна и стана самостоятелен човек в тези 3 години след развода.
Много се надявам и синът ми да спре да се лута и да започне да прави поне това, което си е негова работа.

Възрастен човек, който не знае или не умее да приоритезира качествени отношения с равностоен партньор пред старото семейство или децата, значи изобщо не е готов за никакви сериозни отношения и става дума само за някакво сексче (жиголо/ комопаньонка/ ескорт) или за пари (измамник/чка, държанка/ жигило).

Зависимостта към стари родители и/ или обсебването на деца, особено 18, 20+, са сериозни червени флагове.

Ти какво разбираш под приоритизиране? Дай примери как трябва да се засвидетелства това пред партньора. Опиши ситуации, в които някой трябва да постави партньора пред децата си.

Който няма деца, ако обича да не се изказва категорично. Никой не говори за токсични отношения, а просто за поставяне на 1 място на нуждите на един пред друг.

Имам приятелка, която е с мъж, който тотално неглижира децата си. Сега са на 11 и 13, но това започна, когато те бяха на 4 и 6 г. Децата развиха сериозен проблем в развитието си, за чието решаване той имаше и възможност, и пари. Към днешна дата този проблем се отразява на външния им вид, поради което той не желае да ги вижда. Не отговарят на имиджа му.... С такъв човек никога не бих могла да бъда, дори да ме гледа като принцеса.