Първо започвам с това, което осъзнах на гърба на Боги. В ЦВК дават 3 дни шанс. Ако животното тръгне в добра посока, може да го свалят в обикновения стационар или да го изпишат недоизлекувано. Ако според тях не е дало подобрение за това време, предлагат да го убиеш сам или зад гърба ти изключват системите. Недоказуемо е, но е така. В интензивното имат 8 клетки и те им трябват за нови пациенти. Но това не се казва, защото в противен случай може да имаш някакъв избор. Можехме на собствен риск да я преместим на друго място.
Слагам в скрит текст историята, защото ще е дълга със сигурност. А и който иска, може да не я чете.
В неделя вече беше в ЦВК, защото нямаше шанс да дочака кардиолога и не намерихме къде другаде да я заведем. Видяха същата снимка и казаха, че има пневмония. Бяха изпуснати вече два дни за лечение. Сложиха я на кислород, дадоха ѝ антибиотици, стероиди. Уж се посъвзе. На третия ден я изписаха като ни връчиха един антибиотик за 10 дни и един стероид, който да даваме по схема с намаляване на количеството. А пневмонията на майката на Рижко я лекувахме цял месец с 2 антибиотика, а не с един за 10 дни. Зарадвахме се, че щом я изписват е добре и дори не се сетихме да погледнем по-сериозно изследванията, които никой нямаше намерение да дава, но ги изискахме. Левкоцитите бяха добре, а съкращението за показателя за белите кръвни телца, който говори за инфекция, просто не го знаехме. Оказа се, че е нараснал от 14 при постъпването на 17 при изписването. Направи ни впечатление, че ушите ѝ са страшно мръсни. Все едно имаше краста. На крастата обаче ѝ трябват 2-3 седмици, за да стане така, а не 3 дни. Това означаваше, че има инфекция в ушите. Когато видяхме, че нещата вървят към все по-лошо, записахме контролен преглед. Ушите наистина бяха много възпалени. А това, че накланя глава на една страна и това в повечето случаи означава, че може да е засегнато вътрешното ухо, просто беше игнорирано. За сметка на това ни спряха единствения антибиотик, защото била "алергична" към него и затова ушите са се възпалили. Само дето тя приемаше и стероид, който пречи на алергиите. Поради края на работното време така и не дочакаха новите кръвни изследвания и новата рентгенова снимка. Просто изписаха нов антибиотик, който обаче да се даде чак след обаждане на следващия ден. Резултатите от новите изследвания отново ги получихме само по наше настояване и то след време. Въпросният показател за белите кръвни телца вече беше достигнал 33, а Боги остана още цял един ден без никакъв антибиотик, само с един банален спрей за почистване на ушите. Отново бяха пропуснати няколко дни сериозно лечение. Последва нов стационар пак там, в ЦВК, след като кръвното налягане и температурата ѝ спаднаха до критични нива. Чак на този етап се сетиха да погледнат корема и откриха, че там има образувание, което от влошеното ѝ състояние най-вероятно е нараснало. Само че това го направи едно мило момиче, което очевидно нямаше право на глас, а не първоначалната лекарка. В момента образуванието не можело нито да се изследва, нито да се оперира поради много влошеното общо състояние. Със сигурност не е имало някакви разсейки, защото щяха да се видят на снимките, а и чернодробните и бъбречните показатели бяха добри. През първия ден Боги не се подобри, но и не се влоши. На втория ден кръвното и температурата ѝ се покачиха доста, което ни даде надежда. На следващия ден отидохме оптимистично настроени, но от вратата ни заговориха за приспиване. Отново бяха минали 3 дни. Допаминът вече беше спрян, защото не действал. Е как, като кръвното ѝ се покачваше? Бяха махнали и единия абокат. Започнахме да си говорим дали да не я преместим на друго място, но в един момент лекарката се завърна и ни омая с грижовността си, която дотогава просто липсваше. Трябваше да се досетим, че има нещо необичайно в тази промяна на държанието. Оставиха ни при котето почти 1 час, а не досегашните 5-15 минути, даже чухме някой да казва зад гърба ни "Оставете ги да си я видят на спокойствие". Позволиха ни да я нахраним и тя, милата, сама близа сосчето от пауча. Буташе главичка да я галим, ставаше, за да се доближи по-близо до нас и да я галим и от другата страна. Бореше се!
Починала е няколко часа, след като си тръгнахме с надеждата, че ѝ дават нов шанс, както ни казаха. Предполагам, че след 3 дни освободиха клетката си за следващия пациент. Няма как да се докаже.
Не знам дали "майката" на Файт от съседната клетка случайно не ме чете. Много ми се иска да знам какво стана с него на следващия ден.
И една снимка от последния щастлив ден на Боги (4 юни) с брат ѝ Кирчо и Рижко. Съжалявам, че в последно време не ми се снимаше с хубавия апарат, а само щраках с евтиния китайски телефон. Никакви хубави снимки нямам.


Забравих да напиша, че Боги не можа да навърши дори 10 години. Родена е някъде през август.
Ти дори си я оставила изцяло на техни грижи, на стационар, а те не са ѝ дали антибиотик, при високи показатели за инфекция и при положение, че е супресирана, на кортикостериоид, заради астмата... 



