Любители на котки - Тема 214

Боги имаше астма. Всяка пролет и ранно лято, когато всичко цъфти и от дъждовете се размърдват всякакви мухъли и плесени, кашлицата ѝ беше доста по-интензивна. На 5 юни дишането ѝ беше доста затруднено, много дълбоко и учестено. За съжаление лекарката, която беше запозната с нейния случай се оказа в отпуск. Боги попадна на младо момче, което в последствие се оказа, че е дерматолог. Направи ѝ снимка и заяви, че не вижда никаква промяна в дробовете спрямо миналата година. Не назначи никакво лечение и не ѝ помогна с кислород, както са правили друг път. Кардиолог щеше да има чак следващата седмица. Дотогава да ѝ правим инхалации. Още на първата инхалация ѝ стана по-зле. На другия ден спря да яде.

В неделя вече беше в ЦВК, защото нямаше шанс да дочака кардиолога и не намерихме къде другаде да я заведем. Видяха същата снимка и казаха, че има пневмония. Бяха изпуснати вече два дни за лечение. Сложиха я на кислород, дадоха ѝ антибиотици, стероиди. Уж се посъвзе. На третия ден я изписаха като ни връчиха един антибиотик за 10 дни и един стероид, който да даваме по схема с намаляване на количеството. А пневмонията на майката на Рижко я лекувахме цял месец с 2 антибиотика, а не с един за 10 дни. Зарадвахме се, че щом я изписват е добре и дори не се сетихме да погледнем по-сериозно изследванията, които никой нямаше намерение да дава, но ги изискахме. Левкоцитите бяха добре, а съкращението за показателя за белите кръвни телца, който говори за инфекция, просто не го знаехме. Оказа се, че е нараснал от 14 при постъпването на 17 при изписването. Направи ни впечатление, че ушите ѝ са страшно мръсни. Все едно имаше краста. На крастата обаче ѝ трябват 2-3 седмици, за да стане така, а не 3 дни. Това означаваше, че има инфекция в ушите. Когато видяхме, че нещата вървят към все по-лошо, записахме контролен преглед. Ушите наистина бяха много възпалени. А това, че накланя глава на една страна и това в повечето случаи означава, че може да е засегнато вътрешното ухо, просто беше игнорирано. За сметка на това ни спряха единствения антибиотик, защото била "алергична" към него и затова ушите са се възпалили. Само дето тя приемаше и стероид, който пречи на алергиите. Поради края на работното време така и не дочакаха новите кръвни изследвания и новата рентгенова снимка. Просто изписаха нов антибиотик, който обаче да се даде чак след обаждане на следващия ден. Резултатите от новите изследвания отново ги получихме само по наше настояване и то след време. Въпросният показател за белите кръвни телца вече беше достигнал 33, а Боги остана още цял един ден без никакъв антибиотик, само с един банален спрей за почистване на ушите. Отново бяха пропуснати няколко дни сериозно лечение. Последва нов стационар пак там, в ЦВК, след като кръвното налягане и температурата ѝ спаднаха до критични нива. Чак на този етап се сетиха да погледнат корема и откриха, че там има образувание, което от влошеното ѝ състояние най-вероятно е нараснало. Само че това го направи едно мило момиче, което очевидно нямаше право на глас, а не първоначалната лекарка. В момента образуванието не можело нито да се изследва, нито да се оперира поради много влошеното общо състояние. Със сигурност не е имало някакви разсейки, защото щяха да се видят на снимките, а и чернодробните и бъбречните показатели бяха добри. През първия ден Боги не се подобри, но и не се влоши. На втория ден кръвното и температурата ѝ се покачиха доста, което ни даде надежда. На следващия ден отидохме оптимистично настроени, но от вратата ни заговориха за приспиване. Отново бяха минали 3 дни. Допаминът вече беше спрян, защото не действал. Е как, като кръвното ѝ се покачваше? Бяха махнали и единия абокат. Започнахме да си говорим дали да не я преместим на друго място, но в един момент лекарката се завърна и ни омая с грижовността си, която дотогава просто липсваше. Трябваше да се досетим, че има нещо необичайно в тази промяна на държанието. Оставиха ни при котето почти 1 час, а не досегашните 5-15 минути, даже чухме някой да казва зад гърба ни "Оставете ги да си я видят на спокойствие". Позволиха ни да я нахраним и тя, милата, сама близа сосчето от пауча. Буташе главичка да я галим, ставаше, за да се доближи по-близо до нас и да я галим и от другата страна. Бореше се!

Починала е няколко часа, след като си тръгнахме с надеждата, че ѝ дават нов шанс, както ни казаха. Предполагам, че след 3 дни освободиха клетката си за следващия пациент. Няма как да се докаже.