Любители на котки - Тема 214

Ние сме добре. Още не е акала, но яде. Сега й сварих качамак, ММ ходи да й го купува. Голям зор виждам да й давам хапчетата, в храна не иска, плюе ги. Успях директно в устата да го набутам.

Хм, още първия път като прочетох качамак се очудих малко? Моята Хели изака металното парче от салама с помоща на малки парчета, варени картофи. На кубчета.
*Първо ги давахме намачкани с вилица. НО, на следващият ден вета ни каза - НЕ, нарежете ги на кубчета, тогава е по-ефективно.

Въпросът е вече разбира се котката да иска да яде картофи Нашата тогава имаше желания, сега едвали но.

Ами ветът каза да се смесва 1-2 лъжички качамак в храната, за да я прочисти, ако е останало нещо. И аз за пръв път го чувам.

Хм, може би идеята на качамака не е с цел изхождане, при запек, защото сега прочетох, че "не се препоръчва да се дава при запек за котки".
Значи не знам какво се има в предвид под "прочисти", но ми беше интересно и това пишеше :/
"Качамакът (царевичното брашно) не се препоръчва като лек при запек за котки. Царевицата е трудно смилаема за тях, а добавената сол, мазнина или мляко могат да им навредят."
*Ако все още има запек разбира се. Но каквото вета е казал все пак.

Не съм слагала сол и масло. Само качамак и вода. Сега прочетох инструкциите им, това пише. Каквото са казали, изпълняваме. Сега й дадох хапчето, така ме издра, но успях. Ако беше чичо доктор, нямаше да смее да дере.

Е, предположих, че няма да й сготвите цялата манджа аз главно, заради царавицата, просто копирах целият текст както ми излезна. То сега като проверих (отново гугъл) какво пише за вареният картоф при запек, то и него не го препоръчват, уж заради нишестето ... абе каквото е казал вета и това е.

Важното е, че си успяла. Аз моята не мога да я хвана, да я измия с парцала. Даже двете с майка едвам я хващаме , когато се опитаме да я позабършем.

*при чичо докто като я заведохме вторият път за преглед, ни казаха, че трите му помощнички са я държали да не мърда

Джени, много се радвам за Мия. Добре, че всичко се размина по лекия начин. Тайничко стискахме палци и лапички и ви пращахме положителна енергия.

Днес Джулая Морнинг Първа и единствена има имен ден, нали е кръстена на месец юли, месеца в който я осиновихме. А наскоро навърши и годинка според предполагаемата и възраст когато я взехме.
Та, ето я порасналата именничка Джули:

А така си слага главичката върху мен в редките и моменти на умиление и нежност или по скоро, когато иска да ме цока:

След което се намества в краката ми и сладко заспива:

Прекрасна Джулка!:heart_eyes:  Казано е, никой не може да накара една котка да спи при теб, ако не те обича!

Джасте, наскоро си мислех за вас. Някой разказваше в темата, че се е сдобил с хиперактивно котешко бебе и асоциацията ми беше с Джули. Много порасла - прилича безспорно на М., при все, че предполагам това е целен, а не случаен резултат. Кротна ли се, спря ли да е необуздана в играта с нокти и зъбки?

Шарлот, знаеш ли, че наскоро си мислех, че започва да прилича на Мая, не по характер, но на външен вид има известна прилика. Знаете, писала съм, взех я заради изразеното "М" на челото, приех го като знак, а и е родена по времето когато Мая почина, е и заради това, че ми казаха, че, ако до седмица никой не я вземе, ще я върнат на улицата, а тя беше едно малко борсуче, което не блестеше с красота, но имаше нужда да намери своите хора. Всъщност не идеше реч за наш избор, тя ни избра и още като я видях знаех, че ще е наша, че тя ни е осиновила, а не ние нея, както всъщност направи и Мая.
Все още е дива, игрива, но все по рядко ни посяга и ни дере. Въпреки, че не обича ласките и е зор да и режим ноктите, да я разрешем или да почистим гъзинката, е сериозно и непоклатимо привързана към нас, чак се тревожа, защото е много трудно да я оставяме на грижите на друг(свекървата, която тя познава от бебе), макар и у дома, да не говорим да я оставяме съвсем сама или в друг дом, макар и да и е познат(дома на свеки). Свека казва, че става тревожна, унила, все ни търси, не яде. Като беше у тях за два дни спряла да яде, да пие вода, не ака, не пиша, не се лъже с лакомство, ужас. Добре, че сутринта на единия ден я нахраних, обслужих и докато се усети, че ни няма яла, пила вода, ползвала тоалетна, но като видяла, че вечерта не се прибираме, станала тревожна, спала на моето място на дивана и цял ден на другия ден се крила и само надничала в очакване. Вечерта като се прибрахме,  живна, разигра се, яде, пи вода, ака, пиша и лакомство си хапна. Та, така, имаме си едно обсебено от нас диво и игриво котенце. Живо и здраво да ни е.

Да ви кажа от темата за кучетата - това с варените картофи се прави, когато е погълнато някакво чуждо тяло за по-безопасно и лесно изкарване. Защото картофите съдържат нишесте и то обвива чуждото тяло. Предполагам, че и за качамака това е логиката. Макар че за качамак не съм чувала. Не е за разхлабване, а заради нишестето.

Същата е логиката - като се "пакетира" чуждото тяло, да се изхвърли с останалата обработена храна. навярно лекарите не са убедени, че няма останала неповърната част от опаковката.

Оф, пак спря да яде. Обадих се сега в клиниката. Казаха да спра качамака и да продължавам да давам лекарството. Утре да се обадя да кажа как е. Ако не е добре, в събота ще я водим пак. Оффффффф.

Ох, дано всичко се размине. Стискам палци.

Здравейте, сигурно е писано много, но все пак може би ще има някой, който би могъл да ми помогне с идеи.
Гледам котарака на майка ми. Много се забавлявам с него. Хареса си обаче да ходи по нужда в градината, при декоративните храсти, явно миризмите на пръст го привличат.. до сега е живял в апартамент и не е ровил в пръст. Консултирах се с ИИ, който даде съвет да напръскам със спрей, да поръся с кафе или да засипя с мулч. Засипахме около храстите с мулч, под него наръсих кафе, напръсках със специален спрей мулча. Минаха два-три дена и пак почна да рови! Мулча! А уж котките имали чувствителни лапички и мулчът не им понасял...
Сега се чудя дали има друг ефективен начин.