Любители на котки - Тема 214

https://akcentnews.com/plovdiv/klinika-za-bezdomni-zhivotni-5371

Наша мъничка котанка Доли преди 10 дни падна от терасата и за щастие си я намерих под терасата късно през нощта, обаче с травмирана лапичка. Изчаках няколко дни да видя какво се случва с лапичката и като видях, че продължава да не може да стъпва на нея, заминахме за Провет миналата събота. Правиха рентген и се установи луксация на лакътната става (ставата е излязла от мястото си). В събота бяха минали 6 дни от падането. Д-р Пачев младши се опита под упойка да ѝ намести лакъта, но безуспешно. Трябвало до 48 часа да се направи наместването, иначе оперативно и то възможно по-скоро. И от там се почна филма... Графикът на Пачев бил пълен до края на тази седмица и трябвало спешно да намеря някой друг ортопед да извърши операцията. Насочи ме към Стара Загора. Аз, разбира се, питах и нашия вет д-р Дернев за препоръка, и от трима лекари чух популярното име д-р Папазов, от Ст. Заг. Да, ама клиниката на Папазов работи в събота до 1, а в неделя не работи, нямаше как веднага да звънна, ами трябваше да изчакам до понеделник. И реших аз без да звъня, тъй-като нали спешно уж трябва да се направи операцията, да тръгнем за Ст. Заг. И си казах, отиваме при Папазов в ранни зори и му се моля да я оперира същия ден. Доленцето готово за операция - гладно и жадно. Да, ама отиваме и гледам сумати хора чакат още от рано. На всичките му познати обърна внимание, нас ни остави последни. Чакахме там около час за да проведем следния разговор "Графикът ни е пълен. Колегата го няма. Аз не оперирам". Супер изненадана от отговора, не посмях да го попитам защо не оперира... Нали уж прехвалено име сред неговите среди... Човекът вече не оперирал... Както и да е, ами сега...? И нямаше друг вариант, в Ст. Загора сме, остава само Университетската клиника като опция и малко по към края на деня се сетих и за АренаВет Димитровград... Та от няма къде, отидох на това място, където се бях зарекла, че няма да ходя с моя котка. Към 10:30 часа, понеделник... От регистратурата за малко да ме отпратят, че им били пълни графиците, много пациенти в понеделник и то с час, скараха ми се защо не съм била записала час... Обясних, от къде ни препращат и защо и ме насочиха да чакам на пейката с Доли, да се освободи някой лекар... Гледам аз какво се случва в тази клиника: вътре тече ремонт, животните чакат отвън по пейките; лекари и студенти в престилки влизат от едната страна на сградата за рентген и кръвни изследвания, влизат в противоположната страна на сградата за преглед на пациенти; от средата на сградата излизат интубирани анестезирани кучета (носят ги на ръце) за рентген... (гледката е потресаваща, за нас, които сме свикнали да си водим животинките в частни клиники). Стана 1 часа... Ние още висим, слънцето вече пече яко... Аз слънчасала, Доли каталясала, стои гладна и жадна... Към 13:30 вече нямаше никаква сянка отвън пред клиниката и аз вече се бях сринала, изнервена, че никой не ни поглежда, а през това време се изреждат други кучета, които са дошли след нас... Нали, който дойде, ти го виждаш, защото стои отвън пред клиниката по пейките. Влязох за трети път да питам на регистратурата дали ще ни прегледа някой, че искам да запиша час за операция. Понеже вече беше голяма жега ми казаха да вляза в едната страна на клиниката, където е хладно... Само ние с Доли стоим и чакаме... Влязохме вътре и аз като изпаднах в нервна криза... Случи ми се нещо, което не знам как да обясня... Все едно видях през очите на Джеминка какво е преминала в тази клиника. Втренчих поглед в една жълта пейка и все едно видях и почувствах какво е виждала Джеминка... Нервите ми не издържаха и се разревах като малко дете... Почувствах безпомощността и отчаянието на Джеминка в онзи момент, когато аз не бях до нея, виждайки тази жълта пейка, която бях запомнила от една от снимките, които ми бяха пратили, докато чакат да ѝ вземат кръв... Транспортната чанта на Джеминка беше върху тази жълта пейка. Въпреки, че аз преди това не бях стъпвала на това място, още като влязох и се огледах, почувствах какво е видяла Джеминка и не издържах. Студенти ми се втякоха на помощ, предлагайки ми вода, за да се успокоя. Това беше някаква енергия, която се беше натрупала на това място и чакаше явно мен... Не знам как да го обясня, но много зле се почувствах. Все едно се повтаря същия филм - стоя и чакам с часове да ми обърнат внимание, без да мога да кажа нищо, с вързани ръце, както Джеминка е стояла тогава и в чакането никой не я разбра, че е издъхнала... Даже сега като си помисля, ми става лошо... След като си поревах, тялото ми се успокои (и детето си извиках да ме успокоява, че не можех да спра да плача пред гледката с жълтата пейка). Чак към 15 часа, ни взеха в залата да прегледат Доли. Естветвено един преподавател, заобиколен от студенти... Д-р Ройдев - ортопед хирург. Друга докторка (д-р Витанова) записа всички данни на котката и взе снимките, които носех от Провет, а доцента поогледа лапата и тръгна да обяснява на студентите, как първо трябвало да кажат цена за операцията и дали стопанина ще се съгласи на тази цена и след това да давали подробности. Значи, за да стигна аз до подробностите, първо трябваше да се съглася на цената - 260 евро с консумативите, но без всякакво изследване. И добре, съгласих се аз и попитах в какво ще се състои операцията, интересувах се каква техника, материали ще се използват... Доктора с насмешка ми отговори да съм пишела "elbow luxation surgery" в търсачката и да съм четяла само медицинските проучвания и специализирани публикации, а не Бг-мама и подобни, за да разбера какви техники имало и защо той предпочитал еди коя си. Както се бях изнервила ми стана хем тъпо, хем леко смешно, защото докторът не ме познава... В онзи момемент трябваше да му отговоря "Докторе, хората отдавна не четат вече Бг-мама, ами питат Джеминай, който чете медицинските публикации на английски вместо тях и им ги обобщава на чист български", ама се въздържах. Обясни той, че щял да върже ставата с винтове и някакви колагенни конци. Накара ме още тогава на място да подпиша декларация за информирано съгласие, която си беше абсолютно безумие, защото изключва от отговорност лекарите, та чак и даваш разрешение да вземат трупа на животното с подписа си, но стопаните са с вързани ръце, щом трябва да се направи операцията. Подписах аз и насрочихме операция на следващия ден. След изморителния ден и доволна все пак, че са ни записали веднага за следващия ден (защото от Провет ни казаха, нали, че възможно по-скоро трябва да се оперира, за да се избегне натрупването на фиброзна тъкан, схващане на мускулатурата, притриване на хрущяла и последващо инвалидизиране на лапата...). Качваме се на колата, да си тръгваме от това място и аз за втори път чувам Доли да киха. В същия момент, вкъщи имам още двама кихащи от няколко дни, с които тя не е имала никакъв контакт, в отделни стаи са. Решавам все пак по пътя обратно за вкъщи да се отбием и в АренаВет Димитровград за второ мнение, да сравня информацията, като още от обяда съм записала час за ортопед там. В АренаВет веднага ни прие д-р Райков - млад ортопед, който се зачуди защо Доли е без никаква превръзка след "наместването" на лакъта в Провет. Поиска още една рентгенова снимка, за да се убеди с очите си какво е положението след наместването. Там, в стаята за рентген видях и прословутия д-р Инджов, който ми показа как точно да държа Доли, за да ѝ направи снимка. Нямаше как да облека ризата от олово, за да не се облъчвам, така че се снимах и аз с нея. Т.е., малко непрофесионално ми се стори, че аз трябваше да държа Доли за снимката и да се облъча (ами ако бях бременна? - никой не ме попита...). Младият ортопед ми обясни същото каквото и Пачев младши ми обясни - без значение кое име ще я направи, търси къде веднага ще я направят, аз мога най-рано в четвъртък. Естествено, не казах, че съм записала час за операция в Университетската клиника за следващия ден, но го подпитах там при кого ми препоръчва... От него чух някакви съвсем различни от препоръчаните ми от Пачев имена. Като цяло Аренавет клиниката не е никак зле (имат кадри и оборудване), но хигиената е занемарена там - с това впечатление останах.
И така на следващия ден отиваме отново в Университетската, но аз притеснена, защото чувам отново Доли да киха в колата. Предния ден един от въпросите, които зададох на Ройдев беше дали ще направят някакви кръвни изследвания на котето преди операция и получих отрицателен отговор (не било необходимо), при което яз настоях да се пуснат пкк с биохимия. Как можа да ми хрумне подобно нещо, ще си кажете? Вие не, но доктора си го каза и за да се откажа от идеята ми подаде един лист с ценоразписа на различни кръвни панели, от които да си избера кой или кои панели искам. Аз си избрах, защото знам какво трябва да включва базовия предоперативен пакет, но хората, дето не знаят, как за Бога да си изберат нещо от този лист (пълен със съкращения на показатели)?! Та, в деня на операцията (вторник) трябваше да отидем уж 30 мин. по-рано за да пуснем кръвните, по мое настояване, преди операцията. Като отидохме се почна пак с чакането... Но аз вече бях доста спокойна и съсредоточена и разучавах как им работи там Университетската клиника, докато чакаме - кой лекар как се държи, как разговаря със стопаните, как се отнася с животинките... Дойде доктор Витанова, за да вземат кръв със студентите и аз изчаквам да се появи хирурга, за да коментирам с него за кихането. Минаха 50 мин и доктора още не ни е обърнал внимание, защото обръща внимание на други пациенти през това време, няма кой да вземе резултатите от изследванията (защото ги дават само на лекаря). Д-р Витанова дойде при нас отново и реших да спомена на нея за кихането. Докторката всъщност се оказа, че е анестезиоложката, която ще бъде в екипа с хирурга Ройдев. Взе ни изследванията и се разбра, че Доли е със завишени левкоцити. След като ѝ коментирах за кихането, за опасенията ми, че Доли може да има респираторен вирус в момента (от толкова стрес, може да ѝ се е реактивирал херпесвирус) и как това би било рисковано за анестезията и операцията, тя реши да се обади по телефона на неин колега инфекционист и да се опита да намери най-подходящото решение на ситуацията. Абсолютно отговорно постъпи. Появи се и хирурга, на който коментира създалата се ситуация и той се ядоса, че заради спорадично кихане му отнемаме от ценното време и бавим операцията. Попитаме как стигам до заключението, че кихането е риск за операцията и трябваше да му развивам теория пред всички студенти как един респираторен вирус може чрез интубиране да се пренесе от горните дихателни пътища в долните и да затрудни дишането на котката по време на атестезия, като следователно може да се стигне и до пневмония, която при спада на имунитета след операция, може да завърши фатално за животинката. Всички студенти ме изгледаха "с отворена уста", че си позволявам да развивам теория на преподавателя им, че си и позволих да му кажа "моля Ви, помислете не като ортопед, ами като ветеринарен лекар" и накрая получих реплика "аз такова нещо не съм виждал 20 години" (такова "нещо" като мен), настоя ми веднага да взема решение оперираме или не, а аз помолих анестизиоложката да ме посъветва какво да правя, тъй-като очевидно от мен се очакваше аз да поема цялата отговорност, а аз не съм вет лекар, какъвто би трябвало да даде обективна преценка върху ситуацията. Да е жива и здрава д-р Витанова, разбра моите притеснения, че и теорията, която им развих и ме подкрепи, че има риск за котето, при което ми помогна да взема решение да отложа операцията, след потвърждение от страна на хирурга, че максимума, до който може да се отложи тази операция още е десет дни. Та д-р Витанова предписа антибиотик и имуностимулант за вкъщи до операцията, която отложихме 3 дни, за да наблюдавам Доли накъде ще се развие това кихане. Казах им, че проблемът на тази клиника им е, че никой не обръща внимание на общото състояние на животното преди операция. Ортопедът гледа от неговата камбанария, защото е претрупан от операции, сигурно прави по 3-4-5 на ден и някаква си стопанка му разваля графика с нейните си страхове... Била съм "драматизирала", била съм задавала много въпроси, опита се да ме изкара хипохондричка или с лабилна психика пред студентите, но слава богу, имаше там един съвестен човек и лекар (д-р Витанова), която ме подкрепи. Слава богу в тези три дни антибиотик и Ветомун кихането на Доли изчезна и бяхме готови за операция в петък. Като отидохме в клиниката директно попитах за д-р Витанова и направихме много бързо контролна пкк, от която се видя, че левкоцитите вече са в норма. Ами тогава действаме... И за мое голямо учудване се оказа, че вместо нея, другата ѝ колежка анестезиоложка, ще бъде по време на операцията в екип с д-р Ройдев. Докторът мина покрай мен и щеше да ме подмине като пътен знак, ако аз не го бях поздравила, нищо че влиза да оперира именно моята котка. Операцията продължи два часа и нещо. Слагат антидот срещу упойката и животинката се събужда много бързо след самата операция. След операцията разбрах, че е имало и други промени по първоначалния план - вместо колагенни конци, докторът е използвал метални телени някакви, вместо една или две двойки винтове, са поставени общо три винта. Като казах, че имам пак въпроси за следоперативния период, доктора вече ме изгледа подигравателно и отегчено все едно "пак ли ще ме тормозиш с твоите въпроси?"...
Покрай тези три дни, които прекарах в Университетската клиника, имах възможност да разбера на какво ниво са студентите (поговорих си с някои от тях), на какво ниво са преподавателите им, защо Джеминка загина в чакане там, защо трябваше аз да искам по телефона да ѝ направят кръвни, да я прегледат за вътрешни травми... Защо професорът е професор, а не ветеринарен лекар... Цялата тази случка ми беше за поука, за да си разясня стари неизяснени въпроси и вини, които ме ядяха отвътре... И като цяло стигнах до заключението, че аз трябва да се запиша да уча ветеринарна медицина някой ден, защото студентите в последна година не знаят половината от нещата, които аз съм научила по неволя за 15 години живот с котки. Мисля, че мога да бъда полезна на животинките, ако имам още повече знания и наблюдения.
С много добри впечатления останах от д-р Чапръзов и д-р Гарноева, които преглеждаха и разговаряха със стопаните на други пациенти, чак ме беше яд, че не ни се падна някой от тях за Доли, но бях и сигурна, че д-р Ройдев ще се справи професионално с операцията, само дето отношението му куца. Та, сега Долинка си почива след операцията, настаних я в една сгъваема кошара за домашни любимци, която купихме на връщане от Джъмбо Стара Загора, защото трябва да не се движи много първите 2-3 седмици след операцията, раната изглежда много добре, лапата още не може да я ползва, но сме си дали време и дано се възстанови напълно, хапва си, пийва си вода и чишка обилно, което е най-важното в първия ден след операцията. Благодарна съм на Господ, че се прибрахме живи и здрави след 3 дни в пътувания и премеждия и отлагане и закъснения... Защото Доли е много крехка (няма 2 кг телесна маса, а е на две години) и добра душичка (ако всички пациенти бяха като нея...) и заслужава да се възстанови напълно.