Любители на котки - Тема 214

По селата котките и кучетата са били отглеждани заради ползите на стопаните да се пропъждат мишките и да се пази имотът. Гледани по дворовете на вериги, четириногите са били хранени с остатъците от домашната храна, най-често засъхнали крайшници хляб, накиснат във вода, а след традиционното заколване на прасето - с обрезки, негодни да бъдат обработени.

Четириногите възбуждат у потомците на описаните стопани спомена за бащиния дом. В опита си да се разграничат от него, те проявяват крайна ненавист към животните. У нас липсва традиция за отглеждане на любимци в домашни условия. Дори на поколението на   родителите ми беше внушено, че "животно в апартамент не се гледа".

Не се бях замисляла, но наистина често хора със съвсем си селски произход, които би трябвало да са свикнали с животинките, в градо се държат точно обратно. Добре описан модел.

Аз най не понасям такива, които вземат животно "заради малкия че много искаше". Значи детенцето може и да е добричко и да иска животното наистина, но едно на 30 са случаите когато то задържа интереса си за повече от година. Просто съвсем малките деца се увличат бързо по какво ли не - тоя месец към едно, другия месец към друго. Виж ако са по-големички е сякаш по-осъзнато и отговорно.

Днес се занимавах със спасителни дейности.
Беше против волята ми, но извадих късмет.
От вчера под прозореца в работата ми се появи малко котенце, което цял ден мяука жалостиво. Нарочно не минах от там цял ден с нажеждата някой друг от сградата, в която работят повече от 200 човека, да се ангажира.
Както знаете, вкъщи в момента имам 2 кучета и 1 котка. В апартамент. Честно казано вече нямам нерви да се ангажирам. Това е един съд без дъно - спасяваш едно, на негово място никнат 10.
Уви, днес сутринта отново си беше там и се чуваше.
Нямаше какво друго да направя и отидох да го взема с клетката ми за котки.
Идеята ми беше да го оставя в клиниката за 2 дни и в това време да намеря кандидат. А и то със сигурност щеше да има нужда от грижи.
В клиниката вече силно се притесних какво ще го правя като не го приемат на стационар, защото клиниката в града е малка и често връщат. И точно тогава се случи чудото - в нашия регион по селата се заселиха много чужденци, които на драго сърце се грижат за бездомни животни от града и ги лекуват, осиновяват. Едно семейство германски пенсионери бяха довели 4 броя - майка с 3 котенца, които също сега бяха взели от улицата. Срам - не срам им предложих малкото и те веднага се съгласиха, милите хора.
Няма да спра да се чудя какъв манталитет имат те и какъв ние. Винаги са готови да помогнат.
Аз платих днешния преглед и манипулации. После колегите подпомогнаха с по някое евро, горе-долу си възстанових.
И така котенцето - късметлийче си намери дом. Хората цял ден ми пишат и ме държат в течение как е.
Беше малко омаломощено, понеже от вчера гладува навън, задните крачета движи по-трудно. Имаше паразити. Но е на лечение и се надяваме да се оправи изцяло.

Слава на Бога, че все още се намират добри хора!

Оранжевото легло беше от Синсей. И аз го купих и даже май го рекламирах заедно с драскалките-телевизор.
Такава постелка с лъскава охладна страна имам и аз, от Кауфланд беше. Но, както Шарлот е написала, в Тему има от тях.
Мемори пяна възглавниците също имат страна с гел и охлаждат през лятото и гелът няма как да се разтече, дори и да забият нокти на нея.

Ей го моето черно чудо, как се премята от кълка на кълка- ама буквално 😹

В сградата, в която съм има семейство с котка. Всяка вечер го/я извеждат навън. Върви пред стопанина, минава две-три крачка, подтичва и се спира да изчака стопанина. Съмнявам се да ми разреши да го/я снимам.