Беше против волята ми, но извадих късмет.
От вчера под прозореца в работата ми се появи малко котенце, което цял ден мяука жалостиво. Нарочно не минах от там цял ден с нажеждата някой друг от сградата, в която работят повече от 200 човека, да се ангажира.
Както знаете, вкъщи в момента имам 2 кучета и 1 котка. В апартамент. Честно казано вече нямам нерви да се ангажирам. Това е един съд без дъно - спасяваш едно, на негово място никнат 10.
Уви, днес сутринта отново си беше там и се чуваше.
Нямаше какво друго да направя и отидох да го взема с клетката ми за котки.
Идеята ми беше да го оставя в клиниката за 2 дни и в това време да намеря кандидат. А и то със сигурност щеше да има нужда от грижи.
В клиниката вече силно се притесних какво ще го правя като не го приемат на стационар, защото клиниката в града е малка и често връщат. И точно тогава се случи чудото - в нашия регион по селата се заселиха много чужденци, които на драго сърце се грижат за бездомни животни от града и ги лекуват, осиновяват. Едно семейство германски пенсионери бяха довели 4 броя - майка с 3 котенца, които също сега бяха взели от улицата. Срам - не срам им предложих малкото и те веднага се съгласиха, милите хора.
Няма да спра да се чудя какъв манталитет имат те и какъв ние. Винаги са готови да помогнат.
Аз платих днешния преглед и манипулации. После колегите подпомогнаха с по някое евро, горе-долу си възстанових.
И така котенцето - късметлийче си намери дом. Хората цял ден ми пишат и ме държат в течение как е.
Беше малко омаломощено, понеже от вчера гладува навън, задните крачета движи по-трудно. Имаше паразити. Но е на лечение и се надяваме да се оправи изцяло.
Слава на Бога, че все още се намират добри хора!



