Не знам, когато го е видял, съм била още в родилна зала. После ми каза, че бил прекрасен, много малък, много ококорен и го гледал умно 
Виж целия пост
Какво казаха татковците,когато за първи път видяха бебчовците?
- Публикувана: 9 май 2007, 13:08 ч.
- Последно мнение: 20 май 2007, 09:19 ч.
# 31
9 май 2007, 20:18 ч.
Не помня точно, нещо от рода на "........колко бил малък и как главата му била ръбеста........" 
, но в края на огледа 
дълбокомислено заключи :
"........ Е пич е к'во ?!"
Виж целия пост
, но в края на огледа дълбокомислено заключи : "........ Е пич е к'во ?!"
# 32
9 май 2007, 20:28 ч.
А пък нашият тати се развикал от радост,та се наложило докторката да го усмирява,щото щял да събуди цялото отделение 
А по-късно описа,че била едно лилаво парче месо,ама много хубаво!
Виж целия пост
А по-късно описа,че била едно лилаво парче месо,ама много хубаво!
# 33
9 май 2007, 20:38 ч.
като се роди я снимах с тел.-а си и му пратих снимката! Звънна ми и каза "тя е перфектна!" в същия момент тя плачеше и той "олеле, ама тя плаче, тя наистина плаче! чух й гласа!"
Благодаря на авторката на темата!
Толкова милички спомени нахлуха в главата ми 
Виж целия пост
Благодаря на авторката на темата!
Толкова милички спомени нахлуха в главата ми
# 34
9 май 2007, 22:57 ч.
Видя я на изписването, първите му думи бяха - "Олелееееее, малкото ми момиченце"
Виж целия пост
# 35
10 май 2007, 09:47 ч.
Ами той я видя веднага след като я родих, пуснаха го при мен в родилната зала.Каза че е много мъничка и че прилича на него(ама то така си и беше)
Виж целия пост
# 36
10 май 2007, 09:57 ч.
Родих секцио и 5минути след като го извадиха, го показаха на мъжа ми, дъщеря ми и сестра ми. Мъжът ми се учудил колко е мъничък (3750гр ) и защо не си отваря очичките. Освен това се учудил как може да прилича и на двамата
Виж целия пост
) и защо не си отваря очичките. Освен това се учудил как може да прилича и на двамата 
# 39
10 май 2007, 10:18 ч.
прекръсти се, без да казва нещо
не го бях виждала да се кръсти преди това. а и от тогава не съм.
Виж целия пост
не го бях виждала да се кръсти преди това. а и от тогава не съм.
# 40
10 май 2007, 10:32 ч.
При нас нещата не бяха розови.Накарах акушерката да не качват бебо на третия етаж, където стояха бебетата, че моя мъж пристига след час и иска да види бебето.Когато дойде мъжът ми и акушерката ни го показа малкия беше син.Разтекоха се по стъпалата, а ние стояхме и се чудехме къде закараха синът ни.Оказа се, че не е могъл да преглътне някаква слуз и се е задушавал.Слава на Бог всичко се размина добре, но разбрах, че моя мъж после бил много зле.Прилошало му и едва карал към вкъщи.Доста се уплашихме, та така беше при нас.Нямаше какво да каже.После го видя на 2-3 ден, но и той не беше очарован от видът му, както и аз.Дори на циганката бебетата, по ми харесваха, но сега е най-хубавото бебе което съм виждала.
Виж целия пост
# 41
10 май 2007, 10:38 ч.
Mоя мъж беше очаровам от сина от 1-я момент в който го видя
И така докато не се прибрахме в къщи и не го разсъблеках.Думите бяха: "Горкичкия, направо му виси кожичката"
Виж целия пост
И така докато не се прибрахме в къщи и не го разсъблеках.Думите бяха: "Горкичкия, направо му виси кожичката"
# 42
10 май 2007, 10:49 ч.
Ами той таткото присъстваше на раждането/ не припадна, беше герой / Нищо не каза разплака се за първи път в живота си / поне аз откакто го познавам/. Не искаше да го вземе само повтаряшве на акушерките " Не мога той е толкова малък, може да му направя нещо. Толкова е красив. Добре ли е?"/ а сега се носят и си пеят в къщи мъжки песни , знам защо е питал дали е добре и намен това ми беха първите думи, бяха ни казали че има доста голяма вероятност да се роди със синдром за Даун и бяхме готови и за 2 варианта- тръгва си с нас в къщи където му е мястото/
След това трябваше да излезе защото аз поисках трябваше да ме шият около час / не мисля че ако беше останал щяхме да се чувстваме добре и двамата/- тогава само питал сестрите, " Как е жена ми добре ли е" и ходел напред- назад- при бебето, при мен. После беше лесно т.к. аз си бях с бебчо в една стая, когато се чувствах много уморена се обаждах да го вземат за 3-4 часа
Виж целия пост
/ Нищо не каза разплака се за първи път в живота си / поне аз откакто го познавам/. Не искаше да го вземе само повтаряшве на акушерките " Не мога той е толкова малък, може да му направя нещо. Толкова е красив. Добре ли е?"/ а сега се носят и си пеят в къщи мъжки песни , знам защо е питал дали е добре и намен това ми беха първите думи, бяха ни казали че има доста голяма вероятност да се роди със синдром за Даун и бяхме готови и за 2 варианта- тръгва си с нас в къщи където му е мястото/След това трябваше да излезе защото аз поисках трябваше да ме шият около час / не мисля че ако беше останал щяхме да се чувстваме добре и двамата/- тогава само питал сестрите, " Как е жена ми добре ли е" и ходел напред- назад- при бебето, при мен. После беше лесно т.к. аз си бях с бебчо в една стая, когато се чувствах много уморена се обаждах да го вземат за 3-4 часа
# 43
10 май 2007, 10:54 ч.
Леле че прекрасни истории насълзиха ми се очите. Аз чакам да дойде този ден и дано всичко да е наред за да си спомням с прекрасни чувства момента на раждането.
Виж целия пост
# 44
10 май 2007, 10:58 ч.
Не бях там да го чуя, защото той първи видя бебето. Мен още ме шиеха когато акушерката го занесе при таткото. Аз чух му вика "Хайде вземи го де", после разбрах че той се е дърпал, защото Влади не е бил почистен , имал е още кръв и от онова бялото . Но всеки който го е видял същия ден ми казва че е ходил като "цапнат с мокър парцал".
Виж целия пост
. Но всеки който го е видял същия ден ми казва че е ходил като "цапнат с мокър парцал". Препоръчани теми