(7) Фенчета на Шербета / Kızılcık Şerbeti, Догукан Гюнгьор, Haysiyet

  • 8 771
  • 403
# 390
https://www.youtube.com/watch?v=qKd9LQw6320&pp=ygUQa2l6aWxja … gc2VyYmV0aQ%3D%3D

>> В тази ситуация прекъсването на бременността става наложително.
>> Лекарят ми казва, че или ти, или бебето.
Искат от мен да направя избор веднага.
>> Нека спрем да спорим. Нека се разбираме като майка и дъщеря.
>> Ще ти кажа нещо.
>> Юсуф, ела тук! Бог да те прокълне!
Ако ти отговаряше за работата си, нямаше да е така.
>> Тази празнина се отвори, когато чичо ти ни предаде.
>> Едно момиче в Емирбар също беше доста дружелюбно.
Такива са мъжете. Веднага си намират някого. Надявам се, че не съм казала нещо толкова безсмислено.
Нур >> Ако имаше някой в ​​живота ми в момента, би ли могъл да се държи толкова цивилизовано, колкото аз?
>> Струва ли ти се, че не можеш да говориш за връзки с мен?
Каква е тази приятна изненада.
Аз съм най-прекрасният съсед.

падам, физиономията на омерчо беше една. Grinning Grinning
Виж целия пост
# 391
Юсуф тръгнал по лош път не мога да повярвам. ;д
Виж целия пост
# 392
Алие Узунатаган отговори на Фарук Тургут след напускането на „Kızılcık Şerbeti“

Алие Узунатаган, която дълго време изпълняваше ролята на Сьонмез в „Kızılcık Şerbeti“, коментира раздялата си със сериала и отговори на изказването на продуцента Фарук Тургут относно напускането ѝ.

Алие Узунатаган: „Много обичах тази работа“

Актрисата заяви, че е била част от проекта с голямо желание и уважение към сценария.

„Това беше проект, в който участвах, защото харесвах сценария. 250 души изкарват прехраната си благодарение на тази работа, а моите колеги все още са част от екипа. Професионалната ми етика не ми позволява да говоря зад гърба на проект, който вече е приключил за мен. Иска ми се Фарук Бей да беше разговарял с мен, преди да направи тези изказвания“, заяви Узунатаган.

Фарук Тургут: „Всяка година възникваше проблем с възнаграждението“

По-рано продуцентът Фарук Тургут беше коментирал раздялата с актрисата в предаването на Изет Чапа, като представи своята версия за случилото се.

Тургут заяви, че е дал възможност на Узунатаган да се присъедини към сериала в момент, когато тя не е участвала активно в телевизионни продукции, и подчерта, че според него всяка година е възниквал спор около възнаграждението ѝ.

Той обясни, че като продуцент трябва да разпределя бюджета между всички участници по начин, който да гарантира продължаването на проекта, и че когато даден актьор поиска значително увеличение, понякога се налага да се вземе трудно решение.

Тургут допълни, че напускането на отделни актьори не променя съдбата на сериал, който продължава да привлича публика, като посочи, че в „Kızılcık Şerbeti“ едни актьори си тръгват, а други се присъединяват към екипа.
Виж целия пост
# 393
ето че ще има любовен триъгълник Grinning Grinning този взе че си повярва че е звезда. и бая хора му честитят и реакциите са бая за тоя.
за мен това означава че много са разочаровани от оценките и реакциите от хората и затова включват този и по нормалния начин с двама мъже и едно момиче. доу да му мисли. идва нов човек за слава.

Емин Гюненч в сериала „Хайсиет“

♦️ Сериалът „Хайсиет“ всяка вторник вечер събира зрителите пред екраните. В актьорския състав на продукцията на Süreç Film за Kanal D с Керем Алышък накрая се присъедини още един любимец на младото поколение. Емин Гюненч, който привлече вниманието с главната си роля в „Arafta“, сега е част от екипа на „Хайсиет“.

ЩЕ ИЗИГРАЕ ЕНДЕР
♦️ Гюненч ще оживее героя „Ендер“ в сериала и ще се появи пред зрителите като бившата любов на Симаи (Мерих Озтюрк). Стана ясно, че Гюненч ще участва в сериала от 6-ти епизод насам.
Виж целия пост
# 394
Този доста го харесват добре дошъл е разбира се.

Хайде при Хаканджъм.

Скрит текст:
Доукан Гюнгьор пред Хакан Генджe: За любовта, новия сериал „Haysiyet“, голямата промяна и уроците на живота
Голямата физическа промяна

Хакан Генджe: Здравейте! Тази седмица наш гост е Доукан Гюнгьор, един от главните актьори в новия сериал на Kanal D – „Haysiyet“. Добре дошъл, Доукан!

Доукан: Благодаря, Хакан. Как си?

Хакан: Добре съм. А ти?

Доукан: И аз съм добре, благодаря.

Хакан: Най-накрая се срещнахме! От доста време не сме се виждали, а междувременно ти си се променил изключително много. Искам да започнем именно с физическата ти промяна. Когато те видях преди малко, наистина не можах да те позная. Отслабнал си много, натрупал си мускулна маса, лицето и тялото ти са напълно различни.

Как започна всичко? Доколкото знам, работиш върху тази промяна още от февруари. Беше ли недоволен от килограмите си, или ти омръзнаха публикациите в медиите, че си напълнял?

Доукан: Смятам, че едно от най-лошите неща, които човек може да причини на себе си, е да напълнее. Особено за човек на моята възраст, който се занимава с моята професия.

По време на снимките на „Шербет от боровинки“ работният ни график беше изключително натоварен. Понякога снимахме през цялата нощ, чак до сутринта, и хранителният ми режим се наруши. Имаше период, в който не намирах мотивация дори да спортувам.

След като напуснах сериала, реших да променя изцяло начина си на живот. Започнах да спортувам, а след това се появиха сценариите, които прочетох, и проектът „Haysiyet“, който е изключително важен за мен.

Прецених, че настоящата ми физическа форма е много по-подходяща за героя ми Мехмет.

Разбира се, в процеса разбрах и какво означава да изпитваш глад. Оказа се, че отслабването е доста трудно, без да ограничаваш храненето си.

Междувременно отбих и военната си служба, което също ми помогна. Ежедневните преходи и продължителните физически натоварвания допринесоха за промяната ми.

Постъпих в казармата през юни, когато беше доста горещо.

Хакан: В Анкара, нали? Военната ти служба продължи 26 дни.

Доукан: Да. Само за този месец свалих около 9–10 килограма. След като приключих военната си служба, продължих с тренировките, насочени към отслабване.

Продължавам и до днес. Чувствам се по-лек, чувствам се добре и съм доволен от сегашното си състояние.

Хакан: Как точно успя да отслабнеш? Посещаваше ли диетолог, спазваше ли специална диета, използваше ли хранителни добавки или инжекции, или всичко се дължи на спорта?

Доукан: Спортувам още от дете. Играл съм футбол и дълги години съм тренирал редовно като картотекиран състезател в отбор.

Израснал съм със спорта, затова мускулите ми имат памет. Когато започна да тренирам и да се храня правилно, резултатите идват.

Не съм работил с диетолог. Познавам организма си достатъчно добре и знам кои храни ми влияят добре и кои не. Намалих въглехидратите и започнах да се храня предимно с протеини.

Някои хора твърдят, че са отслабнали, без да гладуват. При мен обаче не беше така. Аз отслабнах с гладуване.

Успоредно с това започна и новото ми пътешествие с този сериал. От февруари редовно посещавах продуцентската компания. Подготвях се както за героя си, така и физически.

Разполагах с около шест-седем месеца за подготовка. Според мен това е срок, който отговаря дори на холивудските стандарти. Беше огромно предимство за мен във всяко отношение.

В момента всичко върви добре.

Хакан: Харесваш ли новия Доукан?

Доукан: Много!

Хакан: Какво изпитваш, когато се погледнеш в огледалото или видиш снимките си?

Доукан: Харесвам не само физическата си промяна, но и сегашното си душевно състояние и начина си на живот.

Изключително мотивиран съм. Работя върху този проект вече седем-осем месеца и той наистина се превърна в нещо като мое дете.

Хакан: Виждам снимките ти в Instagram, на които тренираш без тениска. Не се ли поглеждаш понякога в огледалото и не си ли казваш: „Леле, колко съм секси!“?

Доукан: Всъщност не обичам особено да публикувам снимки без тениска. Тогава просто тренирах.

Спомних си колко много критики получавахме навремето заради килограмите ми.

Но не съм публикувал тези снимки, за да доказвам нещо на някого или да сложа край на слуховете за теглото си. Промяната ми така или иначе е очевидна и всички ще я видят.

Човек трябва винаги да се грижи добре за себе си и да се храни толкова, колкото му е необходимо. Смятам, че това е по-здравословно и в дългосрочен план.

Хакан: Колко килограма свали?

Доукан: Двадесет.

Хакан: Двадесет килограма! Наложи ли се да смениш целия си гардероб?

Доукан: Да, сменям част от дрехите си. Опитвам се да запазя тези, които могат да бъдат преправени, защото имам любими неща, с които не искам да се разделям.

Хакан: Не се ли страхуваш, че отново можеш да напълнееш?

Доукан: Не, защото решението ми е категорично и окончателно.

Предишното ми състояние изобщо не ми харесваше. Но когато четири години живееш по определен начин, това се превръща в навик. Понякога ежедневието и натовареният график те поглъщат и губиш мотивация.

Дисциплината, която придобих в казармата, ми помогна много. Свикнах да спя по четири-пет часа и въпреки това да намирам време за физически натоварвания.

Пренесох тази военна дисциплина и в ежедневието си.

За любовта и героя му Мехмет

Хакан: В сериала твоят герой Мехмет среща една жена и любовта променя целия му живот. Случвало ли ти се е нещо подобно? Преживявал ли си любов или среща, която напълно да преобърне живота ти?

Доукан: Не съм. И аз самият си задавах този въпрос, докато се подготвях за ролята.

Донякъде ми е тъжно, че все още не съм преживял толкова страстна любов.

Разбира се, имало е моменти, в които съм си мислел, че съм влюбен.

Но в някои отношения на мен ми е било по-лесно, отколкото на Мехмет.

Мехмет няма почти нищо, което да предложи на жената, в която е влюбен, освен интелигентността си, своята чиста и искрена любов, страстта и упоритостта си.

Има и един камион.

Влюбва се, качва се в камиона си и тръгва на път. А този камион всъщност е средството, с което изкарва прехраната си.

Същевременно се опитва да убеди и семейството си.

Хакан: В историята има и социално-икономически различия. Двама млади хора от семейства с напълно различно материално положение се влюбват.

Познаваме подобни истории от литературата, песните и филмите – невъзможната любов между хора от различни социални прослойки.

Според теб любовта познава ли прегради, или винаги намира начин да ги преодолее?

Доукан: Няма да произнеса някакъв гръмък лозунг от рода на „Любовта не познава прегради“.

Но не мисля, че икономическите различия могат да повлияят на самата любов. Те обаче влияят върху взаимоотношенията.

Когато в една връзка започнат да се обсъждат странични обстоятелства, според мен там вече няма любов.

Икономическите различия могат да повлияят на отношенията между двама души, но не и на любовта. Любовта е нещо съвсем различно.

Хакан: Един от основните въпроси, които поставя сериалът, е: „Любов или достойнство?“

Ако ти самият трябваше да направиш подобен избор, кое би предпочел?

Доукан: Може ли да избера и двете?

Хакан: Това е лесният отговор!

Доукан: Тогава избирам трети вариант – всичко изброено.

Нима самата любов не е нещо изключително достойно?

Според мен любовта обхваща много неща. Не вярвам, че човек, който се е отказал от достойнството си, може да изживее истинска любов.

Може просто да е искал да бъде щастлив в даден момент или да е бил щастлив с определен човек. Но ако впоследствие реши, че ще бъде по-щастлив с някой друг, може да си тръгне.

Затова любовта и достойнството невинаги могат да седнат на една маса, но в някои истории успяват да се срещнат.

Хакан: Какво означава за теб самата дума „достойнство“?

Доукан: Достойнството беше една от основните причини да поискам да участвам в този проект.

След напускането ми на „Шербет от боровинки“ последва дълъг период на работа и подготовка. Прочетохме различни сценарии, разгледахме различни предложения.

Но когато получих сценария на „Haysiyet“ и го прочетох, веднага си казах: „Да, това е!“

Дори самото заглавие ме докосна дълбоко. Проектът се появи в изключително подходящ момент от живота ми.

За личния си живот

Хакан: Нека отново те попитам – в момента имаш ли човек до себе си?

Доукан: Не, нямам.

Хакан: Окончателен отговор?

Доукан: Да! Ако имах някого, щях да ти кажа.

Хакан: Всички, които идват тук, ми казват, че нямат връзка, а два месеца по-късно се оказва, че имат!

Доукан: Наистина бих ти казал.

Хакан: Какъв си ти, когато си влюбен? Заради героите, които си играл, хората вероятно те възприемат като по-суров и мъжествен тип. Но когато човек те опознае лично, разбира, че си много по-мил и симпатичен.

Какъв е истинският Доукан в една любовна връзка?

Доукан: Когато изпитвам истински чувства към някого, съм изключително внимателен и грижовен.

Иска ми се да правя различни неща за човека до себе си, да прекарваме време заедно и да го правя още по-щастлив.

Мисля, че изживявам любовта красиво, но не ми се случва особено често.

Хакан: Играл си много влюбени мъже. Успя ли чрез тези роли да разбереш какво всъщност представлява любовта?

Пресъздавал си любовта и като син на богато семейство, а сега играеш беден млад мъж.

Доукан: Една от причините тази роля да ме вълнува толкова много е огромната разлика между героите ми.

Преди играех мъж, който се качва на хеликоптер, след това на самолет и пътува с яхти.

Сега играя човек, който пренася дивани и хладилници.

Исках да създам ясно разграничение между тези два типа персонажи както физически, така и чрез актьорската си игра.

Затова Мехмет и проектът „Haysiyet“ са изключително специални за мен.

Мисля, че се опитвам да разбера любовта чрез героите, които пресъздавам.

Но ако ме попиташ дали аз, Доукан, съм успял напълно да разгадая любовта, отговорът ми е, че не знам.

Все още не съм преживял онази почти утопична, мистична любов.

Хакан: Дано тази година любовта почука на вратата ти!

Осем години в актьорската професия

Хакан: Започнал си актьорската си кариера през 2018 г. Изминали са осем години. Какво промени тази професия в живота ти?

Доукан: Научи ме да живея по-затворено.

Като човек, който е постоянно пред очите на обществото, се научих да бъда по-внимателен, да контролирам думите си и да преценявам къде и какво говоря.

Научих се и на търпение.

Занимавам се с актьорство от осем години, но всъщност пътят ми започна много преди това.

Началото в тази професия е трудно.

След като вече си натрупал опит на снимачната площадка и си изградил име, понякога получаваш повече възможности за работа. Но първите стъпки изобщо не са лесни.

Научих се да запазвам спокойствие дори когато знам, че заслужавам нещо, но не го получавам. Независимо дали става въпрос за роля или за друг професионален ангажимент.

Научих се, когато се появи нов сценарий или нов герой, да започвам работа със същия ентусиазъм.

За съжаление, в тази професия трябва да се научиш да не рухваш.

Сега всичко изглежда прекрасно. Подготвят ни, посрещат ни чудесно, разговаряме пред камерите. Но началото на този път никак не е лесно.

Затова са необходими изключително силна воля, огромна любов към професията и дисциплина.

Това е нещо, което със сигурност научих.

Трудностите на славата

Хакан: Коя е най-трудната страна на известността според теб?

Доукан: При много професии, когато работният ден приключи, приключва и работата.

Разбира се, има хора, които продължават да работят и вкъщи, отговарят на телефонни обаждания или седят пред компютъра.

Но в нашата професия ти носиш работата си със себе си навсякъде и по всяко време.

Не искам да твърдя, че това е някаква огромна трудност, с която е невъзможно да се справиш. В живота има много по-сериозни проблеми и би било несправедливо да наричам това голямо страдание.

Но мога да кажа, че непрекъснато носиш известността си със себе си. Дори когато излизаш навън, трябва да бъдеш внимателен.

Понякога е трудно просто да изляза и да изпия нещо с приятел.

Могат да снимат дори спортния ти треньор или братовчед ти и да представят ситуацията по съвсем различен начин.

Някой те снима, изпраща снимката на медиите и изведнъж се появява новина, без никой дори да те е попитал.

Затова се налага непрекъснато да контролираш поведението си.

Хакан: От осем години си в тази индустрия. Случвало ли се е нещо, което истински да те нарани?

Доукан: Със сигурност е имало такива моменти, но не мога да посоча конкретен случай.

С времето разбрах, че тази професия изисква изключително много дисциплина.

Разбира се, всяка професия е ценна и има много професии, които изискват огромна отдаденост.

Но в нашата индустрия има много хора и силна индивидуална конкуренция, особено в началото.

Със сигурност сме преживявали неприятни ситуации, които са ни наранявали и които не бихме искали да ни се случват.

Но това е част от професионалния живот.

Разговарям с приятели, които работят в други сфери, и виждам, че и те се сблъскват със сериозни трудности.

Работата с хора никога не е лесна, но можеш да се опиташ да сведеш проблемите до минимум.

В момента работим с невероятен екип по прекрасен проект.

Продуцентите ни Али бей и Индже ханъм са изключително ангажирани с работата. С режисьорката Еда също разговаряме непрекъснато и работим върху всяка отделна сцена.

Още преди началото на снимките бяхме подготвили първите три епизода.

Можеш да отвориш произволна страница от сценария на тези три епизода, да ме попиташ за дадена сцена и аз ще мога да я изиграя по памет.

Толкова сериозна беше подготовката ни.

В този проект не съм преживявал неприятностите, за които говорихме, и се надявам така да продължи.

За негативните коментари в социалните мрежи

Хакан: Културата на публичното заклеймяване е една от най-неприятните страни на славата, особено за младите актьори.

Ти си сред хората, които често попадат в центъра на вниманието заради външния си вид, килограмите или ролите си.

Свикна ли вече с негативните коментари в социалните мрежи? Все още ли могат да те наранят, или просто не ги четеш?

Доукан: Никога не съм разбирал как хората могат да пишат толкова жестоки неща един на друг с такава силна омраза.

С времето това явление придоби още по-големи размери.

Наистина ми е трудно да си го обясня.

Аз например съм получавал коментари за килограмите си. Това не ме притеснява, защото има конкретна причина някой да коментира нещо подобно.

Но има хора, които нападат другите напълно безпричинно.

Можеш просто да напишеш „Добро утро“ и под публикацията ти веднага да се появят коментари, изпълнени с гняв.

Публикуваш най-обикновена история или съобщение, а някой реагира с омраза.

Няма никакво действие, което да оправдава подобна реакция.

Точно това не мога да разбера.

Хакан: А теб лично натъжава ли те?

Доукан: Не. По-скоро не мога да си го обясня.

Защо сме толкова гневни?

Виждам как нападат определени хора, например нови музикални групи или техните почитатели.

Понякога хората се държат така, сякаш героите от сериалите са истински.

Пишат ти: „Как можа да постъпиш така? Защо си с този човек?“

Мога да разбера, когато някой не успява да разграничи реалността от художествената измислица. Може дори да го приеме с чувство за хумор.

Да кажем, че някой наистина ме е възприел като Фатих. Добре.

Но директното изливане на омраза е съвсем различно нещо.

Надявам се това явление да намалее, защото наистина ме натъжава.

Най-голямото недоразумение за Доукан

Хакан: Кое е най-голямото недоразумение, което хората имат за теб?

Доукан: Че съм женкар.

Хакан: Значи не си?

Доукан: Всичко е в нормалните човешки граници, както при всеки друг.

През последните две години почти не съм излизал.

Понякога хората просто разбират погрешно определени ситуации.

Когато работиш шест дни в седмицата, дори не знаеш какво се случва навън и какво пишат за теб.

А когато най-накрая излезеш за един ден, изведнъж се оказва, че в личния ти живот са се случили какви ли не неща.

Мисля, че това беше свързано и с периода, в който все още нямах достатъчно опит с публичността.

Сега подобни ситуации вече не биха се случили толкова лесно.

На 30 години – ново отношение към себе си

Хакан: Вече си на 30 години. Хората често определят навлизането в ново десетилетие като повратен момент.

Какъв период от живота ти са тридесетте години? Когато се погледнеш в огледалото, какъв Доукан виждаш днес?

Доукан: Вече имам много по-добри отношения със себе си.

Харесва ми да разговарям със самия себе си.

Имаше период, в който изобщо не обичах да оставам сам. Исках непрекъснато да бъда с приятелите си, да разговаряме и да се забавляваме.

Може би защото, когато останеш сам със себе си, се налага да се изправиш срещу нещата, които преживяваш вътрешно.

Мога да кажа, че на 30 години успях да постигна това.

Сега общуването със самия мен е много по-добро.

Това е нещо, което ти помага да разрешиш много проблеми и да израснеш като човек.

Разбира се, приятелите и близките ми са изключително важни за мен.

Но сякаш досега никога не бях отделял достатъчно време за себе си. Сега най-накрая реших да поставя и себе си на първо място.

Прекрасно е да можеш да останеш сам, да разговаряш със себе си спокойно и искрено и да не се страхуваш от самотата.

Хората, които са го преживели, ще ме разберат.

Хакан: След като започна да разговаряш със себе си и да се изправяш срещу вътрешния си свят, успя ли да обикнеш Доукан, когото откри?

Доукан: Да.

Въпреки грешките, които съм допускал, и препятствията, с които съм се сблъсквал, смятам, че съм страстен човек.

Обичам професията си, привързан съм към живота и се надявам да продължа да се развивам, като надграждам постигнатото.

Хакан: Представи си, че не се познаваме и се срещаме за първи път. Трябва да ми представиш Доукан само с три думи. Кои ще избереш?

Доукан: Ентусиазиран, емоционален и съпричастен.

Хакан: През последните години постигна голяма популярност. Кой е най-важният урок, който научи от живота?

Доукан: Там, където силите ти свършват, започва волята ти.

Можеш да се измориш, да паднеш, да се изправиш и отново да паднеш.

Но волята, любовта към професията, страстта към живота и желанието да създаваш са изключително важни.

Това е един от най-големите уроци за мен.

Защото, когато един творец престане да създава, започва да губи себе си.

Свикваш да твориш и това се превръща в необходимост.

Детството, раздялата на родителите и загубата на баща му

Хакан: Роден си в Анкара, а семейството ти произхожда от Ъгдър. Имаш азербайджански корени.

Родителите ти са се запознали в университета „Хаджеттепе“. Баща ти е завършил немска филология, а майка ти – социални науки.

До седемгодишна възраст си живял в Анкара. След това родителите ти са се разделили и ти си останал с майка си.

Баща ти е заминал в чужбина, където впоследствие е създал друго семейство. През 2015 г. си го загубил.

Как ти се отрази всичко това?

Когато погледнем живота ти отстрани, всичко изглежда лесно и прекрасно. Но зад усмивката ти стоят раздялата на родителите ти, животът далеч от баща ти и впоследствие неговата загуба.

Как всички тези събития повлияха на малкия Доукан?

Доукан: Разбира се, че не ми се отразиха добре.

Може да прозвучи малко жестоко, но мисля, че тези преживявания повлияха и върху определени мои реакции, свързани с актьорската професия.

Актьорството понякога се подхранва от малките травми, които човек носи в себе си.

Когато преживяваш нещо болезнено, страдаш. Но впоследствие можеш да превърнеш тази болка в нещо друго.

Можеш да я пресъздадеш във въображението си, да я съхраниш в емоционалната си памет и в определен момент да я превърнеш в актьорско изпълнение.

Това е много странна и интересна професия.

Всъщност, когато правиш това, ти едновременно приемаш травмите си и се помиряваш с тях.

Защото аз дълго време бягах от своите.

Всичко, свързано с баща ми, ми повлия изключително силно.

Но такъв е животът.

Един ден просто вече те няма.

А за хората, които остават след теб, никак не е лесно да се справят със загубата.

Но един ден всички отново ще се срещнем.

Надявам се, че оттам, където е сега, баща ми вижда всичко, което съм постигнал, и се гордее с мен.

Винаги съм казвал едно нещо за родителите си.

Да, те може да са се разделили. Може да са живели на различни места.

Когато съм бил при майка си, може да ми е липсвал баща ми. А когато съм бил при баща си, може да ми е липсвала майка ми.

Но ако имах възможност да избирам отново, пак бих избрал същите родители.

Хакан: Много красиво го каза. Още веднъж моите съболезнования.

Доукан: Благодаря ти.

За татуировките

Хакан: Нека преминем към нещо по-весело. Искам да те попитам за татуировките ти. Колко са?

Доукан: Имам четири-пет.

Хакан: Имат ли някакво специално значение?

Доукан: Повечето са останали от юношеските ми години.

Не става въпрос за имена на бивши приятелки или нещо подобно.

Просто са татуировки, които съм си направил навремето, защото съм смятал, че ще изглеждат добре. Вече не представят човека, който съм днес.

Искам да използвам възможността да благодаря на гримьорския екип на „Haysiyet“.

Работят невероятно много. Мюге и Фатош буквално се превръщат в Пикасо.

Понякога дори забравям къде точно имам татуировки.

Отивам при тях, за да ги прикрият, и се чудя къде беше поредната.

Толкова добре си вършат работата!

Финал на интервюто

Хакан: Скъпи Доукан, благодаря ти, че дойде, че прие поканата ми и че участва в предаването.

Новият ти проект изглежда прекрасен. Каним всички да гледат „Haysiyet“.

Пожелавам ти още много успехи в кариерата. Надявам се пътищата ни да продължат да се пресичат, защото винаги ми е изключително приятно да те посрещам тук.

Макар да се виждаме през определени периоди, ти си специален за мен. Винаги следя работата ти и много се радвам на успехите ти.

Доукан: Благодаря ти!

Искам и аз да кажа нещо.

Още преди да започнем записа, когато пристигнах тук, се чувствах много спокойно.

Понякога, когато отиваме на интервю, започваме да се притесняваме какви въпроси ще ни зададат. Появява се известно напрежение.

Но днес дойдох при теб с усещането, че просто ще си поговорим, а след това ще си тръгна.

И точно така се чувствам и в момента.

Хакан: Много се радвам, че сме успели да те накараме да се почувстваш така. Благодаря ти! Много си сърдечен.

И аз имам чувството, че просто си поговорих с приятел.

Доукан: Благодаря ти много!

Хакан: Пожелавам на всички приятен уикенд! До скоро!

Виж целия пост
# 395
Къде е Шербета? Освен, че се пише на неразбираем език, темата е станала култ към личноста на Доу.
Да вземем да я върнем към първоначалните и настройки?
Виж целия пост
# 396
Миналата седмица беше коментиран епизода на сериала но изглежда не сте си направили труда да разгледате в заглавието е добавен Доукан защото негов сериал тече в момента и го гледаме. Момичетата започнаха да коментират и новия проект на Сибел отново миналата седмица в който участва и Йозчивит. Аз няма как да ви бъда полезна за него но писах и за Шербета и за изкаването на Емре и тн....

Виж целия пост
# 397
Къде е Шербета? Освен, че се пише на неразбираем език, темата е станала култ към личноста на Доу.
Да вземем да я върнем към първоначалните и настройки?
Доукан беше част от Шербета години наред! И все още е част чрез първоначалния образ на Фатих! Който иска да каже нещо за Шербета да пише, не готвим хора (все още, слава богу). Миналия петък-събота аз лично писах за епизода, както и имаше съответен разговор за него. Че и преведен фрагман дори имаше? Вие изобщо четохте ли мнение по мнение?! След като са останали 2-3 гледащи Шербета няма как да има дискусия нон-стоп по темата, а и едва онзи ден започна! Моля, без изблици на нервност... А защо темата изглежда като култ към Доукан-ами не е трудно да се сети човек. Щом един отвори темата за него и друг продължи за личността му, ясно е, че има интерес!

Отново питам, без да се засяга никой, виждам, че има подкрепа към поста на дамата - на кой какво не му харесва? Не е трудно да си кажете толкова, че да не сте неразбрали темата все пак.
Виж целия пост
# 398
който гледа днес да пише дали има нещо изобщо за гледане. Grinning Grinning аз съм на вълна фермата


тук реално пишем две три за шербета и за останалите сериали на бивши колеги от шербета.

няма такава дискусия както първите два сезона и затова по-рядко се пише, но все още се пише.
Виж целия пост
# 399
https://turoktv.com/18647-klyukvennyy-shcherbet-seria-140.html Ай не се карайте за глупости! Joy Особено да обръщате внимание на хора, които не са написали тук и ред. Joy Хайде да си гледаме сериала и който иска да коментира. Аз съм разтроена за финала на "ABI", ама нейсе, не си го изкарвам на другите. Heart
Виж целия пост
# 400
Пипи, аз съм в шок, че свършва, а така точиха лиги по Корел и Кенан. Жалко, че не приключиха миналия сезон. Аз бях гледала част от първия епизод, ами на трагична комедия ми мязаше, през 20мин комплимент за външния вид на Кенан, а иначе блестеше като Сварофски от филтър 😂

Ами част от коментара сме чували и преди тук, питам, всеки се прави на "ни ял, ни видял, ни мирисал", а иначе бълват, че мнението и е полезно. Поне да имат малко достойнство и да си кажат какво не разбират и какво толкова ги дразни, че се приказва в темата (не, че нещо, ама в други теми със заглавие Х се коментира за 5тото поколение на този Х)!
Виж целия пост
# 401



Мале Азиз средния брат ще умре ли?
Виж целия пост
# 402
Сега видях юналови фалираха 😁😁😁 кеф голям
превод за 141
>> Къвълджъм е бившата ми съпруга.
>> Но понякога човек може да изглежда като непознат дори за някого, когото познава много добре.
>> Така ли беше при теб?
>> Моля?
>> Казах го, защото описа това чувство на отчуждение така, сякаш ти е много познато.
>> Драги Йомер, ти си твърде голям непознат, за да се разкривам пред теб за личния си живот.
>> Ти просто ревнуваше, жено. Още от деня, в който тя пристигна, се превърна в трън в очите ни във всяко отношение.
>> Дойдох в тази къща с толкова големи надежди и мечти. А сега Емир води друга жена в дома.
>> Свършено е с нас – наистина е свършено. Ще станем тема за разговор в целия град.
>> Ще се махна от тази къща и от този живот възможно най-скоро.
Можем да започнем да правим каквото е необходимо още днес.
>> Как са влезли господин Абдуллах и останалите?
>> Поне трябва да си съберат багажа.
>> Какви са тези глупости, които говориш? >> От днес...
...всички връзки между теб и компанията са прекъснати.
>> Оказва се, че арогантността води до катастрофа, татко.
Виж целия пост
# 403
Апото скоро не е получавал инфаркт - време е.

Тия като ги гледам как са забързали крачка сигурно ще е умрял Азиз.
Тени , остави колкото и да се стараем пъстървата все е вмирисана от главата.
Аз казах каквото имам.... Впрочем има преводи на Достойнство ще ги пусна утре.





С Башак какво става сега последно ще маха ли бебето?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия