Проблем с натрапливи мисли след спиране на ципралекс

Спирането на Ципралекс трябва да става бавно и плавно в продължение на 1 до 3 месеца.

Той бавно и плавно ли го спря, или изведъж?

Не, спря го рязко на своя глава и това е причина за сегашните проблеми. Все пак някак трябва сега да оправят нещата, стореното- сторено.

Малко е объркан постът ви и затова хората питат, не се сърдете. Започвате с прием на хапчетата, спиране, после със стари симптоми, после увеличената доза.
От кога ги е спрял рязко и какви са в момента симптомите сега? Реално това е ситуацията, за която искате съдействие докато дойде часа.
Забелязвам в последно време, че доста хора около мен са на антидепресанти. Психиатрите ги изписват, без да има някаква консултативна работа и после спирането не знам как се случва при развита зависимост. Задължително включете и консултативна работа, хапчетата не лекуват причината, а симптомите. Те не лекуват причината за депресията, а симптоматиката.

Ън, и аз не разбрах какво точно искаш да разбереш.
За лекарството е ясно, не бива да се спира нито отведнъж, нито на ваша преценка.
Ако ще се спира изобщо трябва да е минало определено време без никакви симптоми.
Едва тогава по схема и пак не е гаранция, че ще е завинаги, защото може след няколко месеца или повече да има рецидив.
Аз съм така, спирала съм лечението за няколко месеца вече четири пъти и след време се сривам и почвам отново. Навъртях 9години+-.
За самото лекарство също не разбрах от поста ти дали е подходящо, явно недостатъчно щом си е имал НМ. Консултирайте се и с друг психиатър.

За въпроса ти за самите НМ, едва ли някой може да ти отговори изчерпателно. Те са много страни и ирационални, трудно е да се обяснят. Примерно, аз знам с логиката, че са абсурдни, но продължават да ме стресират, когато се появят.
Не мога и да определя как възникват, сякаш прихващам. Както си нямам и изведнъж се появят. Нито има повод, нито съм стресирана. Интензитет и продължителност също не може да се определи при мен, понякога са единични, понякога не. Понякога са провокирани от човек или ситуация.
Сега съм в добър период.

Работата а психотерапевт винаги ще е от полза.

Аз техника специално не съм открила за себе си.
Един от всичките психотерапевти искаше целенасочено да се потапям е НМ, един вид да се връщатм към тях. Това за мен не работи добре.
Имам НМ често за това дали съм изключила ютията.
Ами връщам се по един два пъти знам, че съм проверила, заставам, гледам няколко секунди...
Миенето на ръцете понякога се активира, винаги ми светва лампичката и си казвам добре, измих се стига толкова.
А когато са само в ума гледам да изместят фокус, понякога става като си повтарям целенасочено някоя мантра или молитва.
Най добър вариант е разсейването и заетостта, спорт също.

Консултация и с друг психиатър. Да не спира лекарствата.

Понеже съм ужасно изнервена, може да не съм обяснила нещата, извинявам се!
Значи....от 10 години той е с депресивно-тревожно разстройство. Взима ципралекс, догматил, ремирта и флуанксол. Той сам си решил, че ципралекса му е излишен и го спрял, не изведнъж, постепенно, но без да го обсъди с лекаря. Преди да го спре беше съвсем добре.
После започнаха симптомите - гадене, липса на апетит, вътрешно напрежение. Тогава разбрахме, че е спрял ципралекса.  Не бяхме го следили какво пие, той е на 35 години, не е дете. Свързахме се с психиатъра, той каза веднага да го върне на предишните дози. Обаче само напрежението изчезна, гаденето продължава, появиха се и натрапчиви мисли. Той не може да се справи с тази мисли, само ги храни. Не са суицидни, просто някакви  пълни глупости, които го тревожат и направо го побъркват, а той пък нас. Непрекъснато говори безмислици, все едно е някой хахо. Психиатъра му увеличи още ципралекса, но няма ефект засега....
Чудя се дали психолог ще помогне, или някакви занимания, които да го отвличат от тия глупави мисли....Случи се точно, когато си сменя работата и в момента не работи, което допълнително усложнява нещата. Ако работеше, може би нямаше да стигне до това състояние, защото работата му ангажира ума, а не ръцете и няма време да мисли друго, но.....
Търся някакви съвети как да изгони тези натрапчиви мисли, защото цял ден ходи из къщи и мисли.
Физическа работа?
Психолог?
Други антидепресанти?
В момента няма да може да започне работа, защото е неадекватен и едва ли ще мине интервю.
Направо.....

Пп Просто не разбирам механизма на поява на натрапчивите мисли и доколко са трудни за преодоляване. Какво помага най-много? Само лекарства ли трябват? Друго трябва ли? Всичко, което човек с подобни мисли може да даде като съвет, защото страдащите най-добре знаят какво се случва и дават най-адекватни съвети. Аз съм с хронични заболявания, не психически, и винаги се съветвам с хората от групите, които са болни като мен. Той обаче не иска да се включи в никакви групи и да говори с хора като него. Това също щеше да помогне си мисля...

Моят начин е всичко накуп и лекарства и ангажиране на вниманието и физическа активност и умора и психолог.
Когато подействат лекарствата просто не ги пипа.
Лошо, че ги говори, така и околните разбират какво се случва. За близките е тежко, за в работата е опасно.
Психолог ми е казвал, че просто не бива да им обръщам внимание, да не ги храня но и да не опитвам да се боря с тях.
Това е много трудно. Затова търся изместване на фокуса но и самите кризи са с различен интензитет.