💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин - професионален и личен живот 💫 /Тема 60/

Хората се променят с времето, но същността им остава същата. Какво е останало постоянно през годините в днешната Ханде?

- Моето любопитство. Тази жажда за живот, за хора, за истории, която имах в първия ден, не е отишла никъде. Много неща се промениха в мен; станах по-спокойна, по-селективна и се справям с по-малко задачи. Но когато нещо ме интересува, все още се вълнувам, като същото момиче.

Има ли някакъв аспект от теб, който си загубила през последните години, но ти липсва?

- Преди не мислех толкова много, преди да се впусна в нещо, не изчислявах резултатите. Сега претеглям всяка стъпка. Това се нарича зрялост, но понякога може да е и умора. Понякога ми липсва версията на себе си, която се гмуркаше с главата напред, без да мисли.

Дали това, че си обичан от милиони хора, променя връзката, която човек има със себе си?

- Не знам дали е така, но със сигурност я задълбочава. Защото в един момент започваш постоянно да гледаш на себе си отвън; виждаш се не през собствените си очи, а през милиони очи. Най-трудната част е да запазиш собствения си отговор на въпроса „кой съм аз“, когато си сам, без да поемаш този поглед. Все още се уча на това; това не е пълна картина.

Ако можеше да видиш Ханде днес през очите на твоите последователи, как би се интерпретирала? Какво би искала да видят във теб?

- Що се отнася до мен, най-много бих искала те да знаят колко много съм работила за мечтите си и колко много съм се трудила. Усилията зад това, което виждат, дните, в които не се отказах, процесите, в които съм правила грешки и съм опитвала отново; най-вече бих искала да видят тези усилия.

И мислиш ли, че си тази, за която те определят? Мислиш ли, че наистина те разбират?

- В повечето случаи, да. Имам публика, която ме следи от дълго време, и съм пораснала пред очите им. Дори понякога да се чувствам неразбрана, през повечето време те ме разбират перфектно.

Ако една амбициозна актриса ви попита за съвет по същия въпрос, бихте ли я посъветвали да се бори, да повиши глас или да запази енергията си?

- Бих казала и двете едновременно: повишете гласа си, но и да запазите енергията си. Защото не всяка битка е ваша битка. Да се ​​научите да избирате на коя маса да останете също е сила. Да не се ядосвате на себе си, когато мълчите, да не се страхувате, когато се отваряте... Намирането на този баланс отнема години.

Културата на виртуалното линчуване (отмяна) сякаш се е превърнала в част от живота на всеки, който е в светлината на прожекторите. Мислите ли, че тази ситуация прави хората по-устойчиви или прави другите по-предпазливи и потайни?

- Честно казано, прави и двете. С течение на времето ставате по-устойчиви, не позволявате на всичко да ви влияе толкова, колкото преди; това е хубаво нещо. Но, от друга страна, хората искат да се чувстват малко по-предпазливи, по-защитени, което е много естествено. За мен е важно тази предпазливост да не ме дистанцира от себе си и от моята искреност.

-Ако си известен, цената на една грешка може да бъде много висока, дори да се превърне в масов процес. Как намери начин да се справиш с това и да защитиш собствената си ценност?

- Като се научих да различавам собствения си глас от външния шум. Когато направя грешка, я приемам и си позволявам да живея с нея; защото живот без грешки е невъзможен. С течение на времето научих, че моята самоценност не зависи от грешка, която съм направил; тази ценност е там вътре, на фиксирано място и не се променя според шума около мен. Освен това, сега се доверявам на лечебната сила на времето. Всичко има свой собствен поток; когато чакаш търпеливо, водите се успокояват сами.

Да бъдеш силен понякога може да се превърне в изморително задължение. Как определяш силата днес?

- В миналото за мен да бъдеш силен винаги е означавало „да стоиш здраво на краката си“. Днес мисля точно обратното: истинската сила е да можеш да покажеш своята уязвимост... Да можеш да кажеш, че си уморен, да можеш да кажеш „Не мога да се справя днес“, да можеш да поискаш помощ... Разбирането, че не е нужно да бъда силен през цялото време, ми донесе голямо облекчение. Истинската сила, мисля, е да можеш да имаш състрадание към себе си.

Щастлив ли си на 30 години? Какви са приоритетите ти в живота в момента?

- Обичам 30-те си години. В 20-те си години се опитвах да се справям с всичко и всички; сега казвам „да“ на по-малко неща, но наистина присъствам в тези, които избирам. Моят приоритет е спокойствието ми, хората, които обичам, и работата ми.

Знам, че си страстен към работата си; миналата година беше година с много натрупани проекти. Успя ли да си починеш тази година? Какво правиш?

- Всъщност аз съм човек, който обича да е зает и да работи; интензивната рутина ме храни, да съм в този ритъм е добре за мен. Тази година беше малко по-различна; успях да отделя време за себе си, за обучението си в Лондон, и намерих време за четене и учене. От друга страна, беше период, в който можех да слушам историите, които се въртят в главата ми, и да прекарам малко повече време насаме със себе си.

Какво беше преживяването да живееш студентския живот в Лондон? Какво ти донесе това?

- Беше много обогатяващо преживяване. Да излезеш за известно време от собствената си рутина, да влезеш в съвсем различен живот и да се адаптираш към съвсем нов ритъм, добавя много към човек; разширява хоризонтите и перспективите ти.

Миналата година за първи път направихте филм, чиято история произлиза от вас: „İki Dünya Bir Dilek“ (Два свята, едно желание). Какво беше за вас да видите история, родена в собствения ви ум, да оживява на екрана?

-Беше много специално преживяване. Досега винаги бях вдъхвала живот на герои, написани от други; да видя този път история, която идва от мен, пренесена на екрана, беше съвсем различно чувство. Да видя нещо, за което съм мислил и мечтал толкова дълго, да се превърне в реалност, ме направи много щастлив.

Кога Ханде отговаря за Мави? Какво правят заедно?

- Прекарваме времето си както Мави иска. Тя определя дневния ред. Понякога рисуваме, понякога играем игрите, които тя измисля, а понякога просто седим заедно. Времето, което прекарвам с нея, ми носи чиста радост. Това е момент, в който се отпускам много.

Кога за последен път се почувства истински щастлива?

- В момента, в който започнах да записвам една от историите в главата си на хартия...

Въртят ли се други истории в главата ти?

- Да, разбира се, има истории, които чакат своя момент да бъдат записани на хартия, и други, които вече започват да се оформят. Някои са все още само в мислите ми, докато други бавно се превръщат в изречения. В описанието на филма имаше фраза: „Пътищата на двама души ще се пресекат и всичко ще се промени завинаги.“

Вярваш ли в това? Във вечната любов и преданост?

- Не вярвам в думата „вечен“, а в това, което е „истинско“. Ако връзката е автентична, няма значение колко дълго трае: цял живот или определен период. Тя се основава на искрено намерение, а не на празни обещания. Когато двама души се свързват с любов и уважение, тази връзка наистина може да бъде много трайна.

Мислите ли, че стилът на човек се развива с времето или е отражение на характера му, нещо присъщо?

- Мисля, че и двете неща са валидни. Същността на човек винаги остава една и съща, но стилът му узрява заедно с личността му с течение на времето. Човек живее, вижда и докато опознава себе си, започва да разбира по-добре какво му отива.

Когато погледнете гардероба си днес, какво казват дрехите ви за Ханде Ерчел?

- Вероятно казва, че съм обикновен човек, но внимателен към детайлите, някой, който обръща внимание на текстурата на плата, а не на показността. Харесвам комфорта, но и елегантността. Мисля, че виждам живота по същия начин: просто, но с грижа.

Как бихте описали една красива жена?

- Красивата жена е тази, която е в мир със себе си. Това е видно в начина ѝ на походка, в отношението ѝ към живота, в състраданието ѝ, в интелигентността ѝ, в смелостта ѝ да бъде себе си. За мен красотата се крие в това: жена, която се чувства комфортно дори с несъвършенствата си.

Какво мислите за факта, че дискусиите за телата ни, възрастта ни и външния ни вид са станали толкова често срещани?

- Да, на първо място, ако една жена бъде съдена по тялото ѝ, а не по таланта ѝ, мислите ѝ или работата ѝ, проблемът не е в жената, а в това предубедено мнение.

Дуетът Лизге Комерт и Йигит Кочак се разделиха след 4-годишна връзка.


Причината е, че Йигит Кочак започна тайна връзка с колежката си Симай Барлас по време на снимките на новия сериал на Netflix!

Това доведе до раздялата му с Лизге.