💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин - професионален и личен живот 💫 /Тема 60/

След трансплантацията на сърце животът на Асли се променя завинаги...

Тя се сближава с майката на момичето, което е било неин донор. Но не всички са готови да приемат Асли – братът на Мелике е убеден, че тя иска да се възползва от доверието на семейството му.

Esquire: Както в актьорството, така и в живота, всеки очаква нещо от теб. Как може човек да намери и поддържа баланс между очакванията на другите и собствения си глас?

Керем: За мен основата за това е колко си в хармония със себе си и доколко си позволяваш да се вслушваш в себе си.

Колкото повече правиш това, толкова по-ясен става собственият ти глас и толкова по-ясна е разликата или сходството между очакванията на другите хора и това, което наистина искаш.
Но колкото повече се отдалечаваш от себе си, толкова повече чувстваш, че губиш себе си.

Очакванията не винаги са правилни за теб или това, което ще те направи щастлив. Затова е изключително важно да чуеш собствения си глас и да го слушаш. В крайна сметка най-важното е какво искаш.

В актьорството нещата са малко по-различни. В края на краищата ние сме ангажирани в съвместно изкуство. Във филм, телевизионен сериал или театър, изпълнението ви може да бъде повлияно от интерпретацията на режисьора, визията на продуцента, монтажа, дори работата на вашия партньор на сцената. Ролите и проектите, които избираме, понякога оправдават очакванията, а понякога не. Но понякога неочакваното се оказва най-интересно.

Разбира се, понякога може да не резонира. Но според мен, ако постоянно се опитвате да отговорите на очакванията и да се придържате към една и съща формула, това става малко комерсиално.

Няма нищо лошо в това. То си има своето място. Но вярвам, че изкуството изисква известна доза риск.
Понякога се опитвате и се получава. Понякога не. Но да не се опитате би било по-голяма загуба за мен.

„Пиша в тефтера си почти всеки ден, моля се и тренирам редовно. Тези, които ме познават, разбират, че упражненията са истинска психологическа терапия за мен. Без тях наистина ставам по-нещастен човек. Опитвам се да отделям поне половин час за медитация, а ако е възможно и час.“

Esquire: Има ли нещо, което преди лесно ви е изтощавало, но вече няма същия ефект? Наистина ли хората стават по-силни с времето или просто се научават да разбират къде да насочват енергията си?

Керем: Някои хора стигат до това разбиране по-рано, други много по-късно. Мисля, че е свързано както с характера, така и с опита.

Така че е трудно да се каже категорично дали става дума за „да станеш по-силен“ или за „да се научиш да не хабиш енергия“. Това е доста относително понятие.

Освен това, за някой друг може дори да изглежда като признак на слабост.

Но що се отнася до мен лично, вече не чувствам нужда да обяснявам всичко както преди.

Следвам собствения си път и се опитвам да го оформя така, както искам. Ако някой иска да върви редом с мен, това е чудесно. Ако не, това също е добре. Защото ще продължа.

Esquire: Понякога отстояването на себе си се възприема като слабост. Въпреки че понякога най-голямата сила е способността да се поставят граници. Как се научихте да отстоявате себе си и да казвате „не“, когато е необходимо?

Керем: Едно от най-често срещаните неща, които чувах от професори в университета, беше: понякога отговорът „не“ е по-важен от отговора „да“.

Разбира се, истинското разбиране на това идва само чрез опит и живот.

В крайна сметка, ако кажете „да“ на нещо, с което не се чувствате комфортно вътрешно, или ако решението постоянно ви кара да се съмнявате, най-често истинският отговор е „не“.

Затова е изключително важно да се вслушвате във вътрешния си глас.

Когато трябва да взема решение, прекарвам много време в анализ на всичко в себе си. Ако не мога да си дам ясни отговори на трудните въпроси, които си задавам, тогава отговорът вече е очевиден за мен. Важно е също да помисля за съжалението. Питам се: „За кой избор ще съжалявам най-много в бъдеще?“

Но след като вземете решение, вярвам, че трябва да кажете: „Нека бъде най-доброто“ и да продължите напред, независимо от резултата.

„Не можем напълно да контролираме всичко, но благодарение на нашия опит можем приблизително да предвидим накъде ще ви отведат решенията ни. Това е постоянно променящо се уравнение. Вашето настроение, вашият етап от живота, вашият поглед върху нещата, който се променя с възрастта... Вие вече не сте същият човек, който бяхте преди пет години.“   /Керем Бюрсин

Esquire: Всеки се опитва да поддържа външния си вид, но най-важното е да поддържате вътрешен мир. Какви навици или ритуали ви помагат да постигнете това?

Керем: Мисля, че ако вашият вътрешен свят е здрав и хармоничен, това по някакъв начин се отразява във външния ви вид. Но обратното, според мен, не винаги работи.

По-скоро бих ги нарекъл начин на живот и рутина, отколкото ритуали. Всичко това се състои от много малки навици.

Пиша в тефтер почти всеки ден, моля се и тренирам редовно. Тези, които ме познават, знаят, че упражненията са истинска психологическа терапия за мен. Без тях наистина ставам по-нещастен човек.
Опитвам се да отделям поне половин час за медитация, а ако е възможно и час.

Преди тренировка, с моя треньор и близък приятел Фуркан Окус правим дихателни упражнения.
Обичам също така да си готвя сам.

Всичко това са неща, които подхранват вътрешния ми мир. Отвън може да изглеждат като прости навици, но мисля, че разликата е в това да ги правиш последователно и да ги превърнеш в естествена част от живота си.

Esquire: Като се замислите днес, научихте ли се да бъдете по-състрадателни към себе си или по-самозащитни? Могат ли тези две понятия да бъдат разделени?

Керем: Научих се да бъда по-състрадателен към себе си. Когато това стане част от вашата природа, тогава по-добре разбирате защо и от какво трябва да се защитите.

Но според мен постоянната самозащита може да доведе до друг цикъл – цикъл, който ви пречи да се развивате.
Разбира се, важно е да разберете от какво точно се защитавате. Но понякога е изключително важно да излезете извън собствените си норми.

В края на краищата, ние съществуваме, за да живеем, а не просто да съществуваме.

Различните преживявания могат да разкрият различни ваши страни. Следователно, прекомерната самозащита или отказването от нещо, просто защото „се опитвате да се защитите“, може да се превърне в пречка за откриването на част от себе си, за която дори не сте знаели, че имате.

Изкуствен интелект, социални медии, глобални медии – всичко около нас постоянно генерира поток от информация. Важно е да изследваме. Преди да защитавате позиция или да казвате „Това е правилно, това е грешно, знам го със сигурност“, трябва да проучите проблема и да го разгледате от всички ъгли.

Esquire: Нека преминем към по-конкретен аспект на въпроса. Имате ли специален режим за слънцезащита? Какви навици поддържате в ежедневието си или докато снимате, за да защитите кожата си?

Керем: Нямам особено сложна рутина за грижа за кожата. Използвам ISDIN Fusion Water Magic от около три години и това е един от продуктите, които никога не пропускам, както в ежедневието си, така и на снимачната площадка.
Особено ако знам, че ще бъда навън дълго време, винаги го нанасям.

Винаги е с мен на морето, докато играя голф или падълборд, когато прекарвам време на открито, дори докато карам ски.

Също така намирам формата на стик за много удобна — лесно можете да нанасяте отново защитата през целия ден, ако е необходимо.

За мен слънцезащитата вече не е само летен навик, а част от ежедневната ми рутина за грижа за кожата. Разкажете ни за вашите навици за грижа за себе си и за грижа за кожата. Кои са вашите задължителни продукти в грижата за лицето и тялото? И кой навик или продукт през годините ви е накарал да се чувствате така: „Сега наистина видях разлика“.

Моят подход към грижата за кожата всъщност е доста прост. Не съм от хората, които обичат да използват твърде много продукти.

Важно е за мен да се доверявам на съставките в това, което използвам, и лично да се уверя, че наистина действа.

Ето защо използвам ISDIN от около три години. Първо, изучих философията и подхода на марката и това ме заинтригува. След това продължих да я използвам въз основа на собствения си опит.
Сега, дори в кариерата си, мисля по следния начин: ако е марка, която не бих се чувствала комфортно да препоръчам на близките си или която аз самата не бих използвала, тогава не мисля, че е правилно да си сътруднича с тях само заради самото сътрудничество.

Следователно, за мен ISDIN не е просто работещо партньорство, а марка, която наистина заема място в живота ми.

Не можеш напълно да избегнеш слънцето; можеш обаче да избереш как да го посрещнеш. Дали същото важи и за живота?

Абсолютно. Мисля, че животът до голяма степен се състои от изборите, които правим. Понякога дори това да не изберем нещо е избор сам по себе си и продължаваме напред с последствията от този избор. Не можем напълно да контролираме нищо, но благодарение на нашия опит можем горе-долу да предвидим къде биха ни отвели нашите избори. Разбира се, това е постоянно променящо се уравнение. Вашето настроение, периодът, в който се намирате, вашата перспектива, докато остарявате... Вие не сте същият човек, който бяхте преди пет години. Следователно, изборите също се променят с времето. Но в крайна сметка това, което най-много оформя изборите ни, са все още нашите преживявания. Въз основа на моя собствен опит, причината да избера ISDIN не е само качеството на техните продукти, които са марка, доказала се в световен мащаб по отношение на качеството. Идентичността на марката резонира с мен. Фактът, че те защитават кожата ми по най-добрия начин, като същевременно връщат на природата и правят потребителите си част от този положителен подход, е наистина важен за мен.

Слънцето понякога е енергия, понякога изпитание. От какво се предпазвате най-много в живота си днес?

Личният ми живот е много важен за мен. Времето, което прекарвам извън работа, с кого го споделям, какво правя, какво подхранва ума и душата ми... Ценя високо всички тези неща. Ето защо се опитвам да се предпазя от неща, които не ми правят добре, които източват енергията ми или които влияят негативно на духа ми. Неща, които преди толерирах повече, вече не търпя. Мисля, че с течение на времето човек разбира по-добре кое е наистина ценно. Накратко: „Просто съм твърде стар за глупостите.“

Днес сме постоянно изложени на разни неща: новини, коментари, социални медии или очаквания… Как да се предпазите и да запазите психическото си равновесие сред целия този шум?

Изглежда, че е станало невероятно трудно. Уж сме в информационната ера и имаме достъп до всякакъв вид информация, но надеждността на източниците е напълно под въпрос. Изкуствен интелект, социални медии, глобални медийни организации – всякакви неща текат около нас. Изследванията са от решаващо значение. Преди да защитиш нещо или да кажеш: „Това е правилно, това е грешно, знам това много добре“, трябва да го проучиш и да го разбереш от всеки ъгъл. За съжаление, изследователската част е станала много мързелива; ако има новина и се интересувам от нея, трябва да съм сигурен, преди да мога да говоря за нея. За да съм сигурен, разглеждам темата от всеки ъгъл, не само това, което искам да чуя или какво ще защитя, но всеки неин аспект, за да мога да си съставя собствено мнение. Но когато става въпрос за други теми, независимо дали става въпрос за коментари, социални медии или очаквания, мисля, че постигам добър баланс. Животът ни не се ограничава до тези платформи; не би трябвало да е. Да, те съществуват, но винаги контролираш нещата във всеки смисъл. Да не гледаш е под твой контрол, както и способността да отговаряш на негативни коментари с хумор и позитивност. Знам това и предполагам, че това винаги ме държи спокоен: има един невероятен свят там навън и не ми е нужно много, за да му се наслаждавам. Световната система е станала толкова неконтролирана, безсилна и неадекватна. Изобщо не мисля, че съм такъв. Но в крайна сметка умът ми сега действа по определена логика спрямо хората, както Киану Рийвс веднъж го обобщи перфектно: „В момента съм в живота си, в който вече не влизам в спорове. Дори да кажеш, че едно плюс едно е равно на пет, просто ще кажа, че си прав. Наслаждавай се!“

В актьорството, както и в живота, всеки очаква нещо от теб. Как човек постига и поддържа баланс между очакванията на другите и собствения си глас?

За мен основата на това е колко си в мир със себе си и колко възможности си даваш да слушаш. Докато правиш това, твоят собствен глас става по-ясен и разликата или сходството между това, което другите очакват, и това, което наистина искаш, става по-ясно. Но колкото повече се дистанцираш от себе си, толкова повече може да се появи чувството за изгубеност. Очакванията може не винаги да са правилни за теб или да те правят щастлив. Ето защо е толкова важно да можеш да чуеш и слушаш собствения си глас. В крайна сметка, това, което наистина има значение, е какво искаш. В актьорството ситуацията е малко по-различна. В края на краищата ние вършим колективна работа. Във филма, сериала или театъра интерпретацията на режисьора, перспективата на продуцента, докосването на редактора, дори изпълнението на противоположния актьор може да промени представянето ти. Ролите и проектите, които избираме, понякога отговарят на очакванията; понякога не. Но понякога това, което привлича вниманието, е да правиш нещо, което никой не очаква. Разбира се, понякога може изобщо да не резонира. Според мен, ако постоянно се опитваме да отговорим на очакванията и винаги да се придържаме към един и същ модел, този момент става малко по-комерсиален. Разбира се, това може да се случи, няма нищо лошо в това. Но мисля, че изкуството също изисква поемане на рискове. Понякога опитваш и се получава; понякога не. Но да не се опитваш е по-голяма загуба за мен.

„Пиша в тефтера си почти всеки ден, моля се и тренирам редовно. Тези, които ме познават, знаят, че упражненията са форма на психологическа терапия за мен. Без тях наистина ставам по-нещастен човек. Опитвам се да отделям поне половин час, а за предпочитане и час, за медитация.“ /Керем Бюрсин

Има ли ситуация, която преди лесно ви е изтощавала, но днес вече не ви засяга? Дали човек наистина става по-силен с времето или просто се научава накъде да насочва енергията си?

Някои хора достигат до този момент по-рано, други много по-късно. Мисля, че отчасти е въпрос на характер и отчасти на житейски опит. Така че е трудно да се нарече категорично „да станеш по-силен“ или „да се научиш да не харчиш енергията си“, защото е много относително понятие. Всъщност, за някой друг това може дори да е признак на слабост. Но говорейки за себе си, вече не чувствам нужда да обяснявам всичко толкова, колкото преди. Вървя по път и се опитвам да оформя този път така, както искам. Ако някой иска да върви с мен, чудесно; ако не, и това е добре. Защото ще продължа да вървя.

Да бъдеш защитен понякога се възприема като слабост. И все пак, понякога най-голямата сила се крие в способността да се поставят граници. Как се научихте да се защитавате и да казвате „не“, когато е необходимо?

Едно от нещата, които чувах най-често от преподавателите си в университета, беше, че понякога отговорът „не“ е по-важен от отговора „да“. Разбира се, истинското разбиране на това идва с опита и пълноценния живот. В крайна сметка, ако кажете „да“ на нещо, с което не се чувствате комфортно, или ако това решение ви кара да мислите за него, отговорът често е „не“. Ето защо е толкова важно да слушате вътрешния си глас. Когато вземам решения, наистина много разсъждавам със себе си. Ако не мога да дам ясни и защитими отговори на трудните въпроси, които си задавам, тогава отговорът вече ми е ясен. Важно е също така да се вземе предвид чувството на съжаление. Питам се за кой вариант бих съжалявал повече по-късно. Но след като взема решение, вярвам, че какъвто и да е резултатът, трябва просто да кажете „това е за най-добро“ и да продължите с живота си.

"Не можем да контролираме напълно нищо, но благодарение на преживяванията си, можем горе-долу да предвидим къде биха ни отвели нашите избори. Разбира се, това е постоянно променящо се уравнение. Вашето настроение, периодът, в който се намирате, вашата перспектива, докато остарявате... Човекът, който сте били преди пет години, не е същият човек, който сте днес.“ /Керем Бюрсин

Всеки се опитва да поддържа външния си вид, но истинското предизвикателство е запазването на вътрешен мир. Какви са вашите навици или незаменими ритуали, които ви помагат да постигнете това?

Вярвам, че колкото по-здрав е вътрешният ви мир, толкова повече се отразява това на външния ви вид. Но не мисля, че обратното е много често. Вместо ритуал, по-точно е да го нарека мой начин на живот и рутина. Те всъщност са съставени от много малки навици. Пиша в тефтера си почти всеки ден, моля се и тренирам редовно. Тези, които ме познават, знаят, че упражненията са форма на психологическа терапия за мен. Без тях наистина ставам по-нещастен човек. Опитвам се да отделя поне половин час, а за предпочитане един час, за медитация. Правя дихателни упражнения преди тренировка със спортния си треньор и много близък приятел Фуркан Окуш. А също така обичам да готвя сам. Всички тези неща подхранват вътрешния ми мир. Може би отвън изглеждат като прости навици, но мисля, че това, което прави разликата, е да ги правиш последователно и да ги направиш естествена част от живота си.

Като се замисляш днес, научи ли се да бъдеш по-състрадателен към себе си или да се защитаваш? Мислите ли, че двете са отделни неща?

Научих се да бъда по-състрадателен и щом това се вкорени в съществото ти, можеш горе-долу да разбереш защо и как да се защитиш. Но мисля, че постоянната самозащита може да доведе до друг цикъл, цикъл, който пречи на растежа. Разбира се, защо се защитаваш е важно, но понякога излизането извън собствените норми е много важно за мен. В края на краищата, ние съществуваме, за да живеем, а не за да съществуваме. Различните преживявания могат да разкрият различни аспекти от теб, а прекомерната самозащита или казването „Не правя нещо, защото се защитавам“ може да се превърне в пречка за откриването на онази страна от себе си, за която никога не си подозирал, че съществува.

Изкуствен интелект, социални
медии, глобални
медийни организации –
всякакви неща текат около нас
.
Изследванията са важни; преди
да защитавате нещо
или да казвате: „Това е правилно, това е
грешно, знам това много добре
“ , трябва да го проучите и да го разберете от всеки ъгъл . /Керем Бюрсин

Нека да преминем към по-конкретната страна на нещата. Имате ли специфична рутина за слънцезащита? Какви са вашите основни навици за защита на кожата ви в ежедневието или по време на фотосесии?

Всъщност нямам много сложна рутина. Използвам ISDIN Fusion Water Magic от около три години и той се превърна в един от любимите ми продукти както за ежедневието, така и за фотосесии. Винаги го нанасям, особено ако знам, че ще бъда навън дълго време. Нося го с мен на плажа, докато играя голф или падел, докато прекарвам време сред природата и дори докато карам ски. Също така намирам формата на стик за много практична; мога лесно да го нанасям отново през деня, ако е необходимо. Според мен слънцезащитата вече не е нещо, което правите само през лятото, а е част от ежедневието ви.

Можете ли да ни разкажете за вашия собствен ритуал за грижа за кожата и защита? Кои са вашите основни стъпки в грижата за лицето и тялото и в кой навик или тип продукт сте забелязали реална разлика през годините?

Всъщност, моят подход към грижата за кожата е доста прост. Не съм човек, който обича да използва много продукти. Важното за мен е да мога да се доверя на съставките на продуктите, които използвам, и да се уверя, че те наистина работят. Точно затова използвам ISDIN от около три години. Първоначално проучих идентичността и подхода на марката и бях впечатлена, а след това продължих заради опита, който имах с продукта. Сега, в кариерата си, мисля така: Ако една марка е такава, която не бих препоръчала от все сърце на най-близките си приятели или не бих я използвала сама, не мисля, че е много смислено да работя с тях само заради сътрудничеството. Така че, ISDIN не е просто бизнес партньорство за мен, това е марка, която наистина заема място в живота ми.


Режисьор и стилист на излъчването: Инан Кърдемир

Главен редактор и интервюиращ: Джан Ремзи Ерген

Снимка: Рикардо Апостолико

Креативен директор: Маха Хайдер

Фризьорски услуги и козметика: Елиза Рампи

Редакционен директор: Buket Cengizalp Dinç

Арт директор: Талар Токурян

Дигитален режисьор: Демет Камиш

Продукция: Определено екстра

Сценограф: Орни Рота

Фото асистенти: Рикардо Руфоло, Давиде Ки

Асистент сценограф: Гая Инглезе

Моден асистент: Леа Фонтанела

Ръководител на проекта: Тина Уади

Постпродукция: UP Studio Milano POS

Тинче, те и в Х/Туитър са на мнение, че Инан използва Керем за да си върне популярността, защото нещо напоследък губи позиции и последователи. На последното ревю на D&G преди 2 седмици не е бил поканен и явно не му харесва, накъде отиват нещата.
Дано само Керем се усети навреме и да го разкара, че да не стане като с  Халук Левент...