Работа, CV-та, HR-и, съвети - 107

Зависи от обстоятелствата. В горния пример едва ли ще и така, тъй като програмистите с повърхностна подготовка са почти безполезни при наличието на добър AI, който следва да се надзирава от опитен такъв.

Имах предвид, че си отиват с всякакъв опит, а както аз прочетох Soul Free едва ли не само "програмистите" си отиват.
Моите лични наблюдения са, че такива "програмисти"  нямаше много наети и преди ИИ. По скоро завършващите сега университетите са в опасност, но те не са от курсове и школи от по половин година, а просто без опит. За да се стигне до там да освиркват държащи речите при дипломиране само при споменаване на ИИ, може човек да си направи изводите.
Въобще не става въпрос само за програмисти. Даже не мисля, че те са най-застрашените.
Наскоро май имаше някакъв гаф в EY или някой друг от голямата четворка. Бяха ги хванали, че са ползвали ИИ без проверка от човек и данните им бяха напълно погрешни. Та на тези, които са "подготвили" доклада могат скоро да им кажат, че са малко излишни някои от тях.

Разбира се, че не само програмистите, примерът беше такъв. А и, докато преди бяха много търсени и добре платени, сега обстоятелствата се промениха драстично.

ИТ-тата ще се оправят. Щом са успели да научат едно, ще научат и друго.
Нас ни инструктираха неколкократно колко трябвало да сме внимателни... Някакви техни бизнес партньори записали тайно преговорите им по сделка, и ги били анализирали с ИИ. Как са го разбрали нашите не знам. И голяма драма.

Щом са го пратили на ИИ-то за анализ, значи може да се ползва за тренинг на бъдещи запитвания. Колко му е да е лъснало по този начин. Освен това OpenAI, Anthropic и останалите имат достъп до всичко, което хората питат ИИ. Та няма тайни веднъж написал ли си го.

Аз съм го писала и преди, абсурдно ми е студенти, които са решили да се развиват в маркетинг, програмиране и т.н. да са студенти 4 години и чак тогава да си търсят работа. Виждам непрекъснато такива сърцераздирателни постове в Линкдин, за мен това не са области, в които може да си само студент и чак като го завършил да започваш кариерен път, конкуренцията е убийствена и няма как да си конкурентен на хора, които са си намерили стажове и джуниър позиции още в първи курс.

В България има ли стажантски програми при програмистите например или други офисни специалности сега? По време на моите студентски години, много малко колеги бяха стажанти - 10% я има, я не.  Не мисля, че се предлагаха много такива стажове или избора беше безплатен стаж или каквато и да е почасова работа не по специалност.

Има, големите фирми масово предлагат, също има ИТ събития, форуми и конференции, където фирмите имат щандове и студентите могат да се информират за такива възможности. Ходят представители и в университетите да изнасят презентации за същото. Интересът обаче сякаш не е голям, особено към неплатени стажове. Немалка част от студентите предпочитат ако ще е без пари, да си развиват някакъв собствен проект, който след това евентуално да презентират на интервю или да разработят няколко и да стане цяло портфолио.

Моите наблюдения са, че в някои сектори е по-благодатно за стажанти, в други не чак толкова. Основния проблем със стажовете е, че все още има фирми, които предлагат такива без заплащане или на минимално заплащане, което понякога понеже е почасово може и да е под минималната заплата. От друга страна повечето стажове са за по 1-2 месеца и на редовните колеги не им се занимава да покажат или научат на нещо тоя стажант, защото си имат достатъчно работа и той като ще си ходи, най-много да копира документи, почиства шкафове и архивира документи и т.н. Рядко има възможност да останат след стажа. И младите хора не са особено мотивирани за стажове. От друга страна има и фирми, които нямат проблем за някои джуниър позиции да си наемат студенти или току-що завършили на трудов договор макар и с не много висока заплата. Така и студентите са по-мотивирани, защото си имат реален договор, осигуровки и поне научават и работят истинската работа. Поради тази причина повечето завършващи директно започват някаква работа вместо стаж. А в днешно време честно казано да чакаш да завършиш и тогава да започнеш да търсиш работа - ами малко си закъснял спрямо своите колеги. Изключвам тежки специалности като медицината и т.н., но за икономиките и други офисни позиции, абсолютно задължително е да си работил нещо дори и не по специалността преди да завършиш. Иначе ще е много тегаво.

Стажантите при нас (в друг отдел, не в моя) бяха обект на доста кофти отношение. Като че ли умишлено не им даваха сериозна работа и поле за изява, а само хамалски и елементарни неща. Съответно напускаха скоропостижно. Наскоро в офиса гледахме групово някаква публикация в интернет, и видяхме наша бивша стажантка с мениджърска длъжност в конкурентна фирма. Бившите ѝ "ментори" тук буквално позеленяха от злоба...

При нас студентите и друго правят - започват като съпорт или подобна позиция, после вече кандидатстват вътрешно за ИТ и т.н. В общи линии, не винаги можеш да започнеш веднага на позицията, която искаш, но ако фирмата е в същата индустрия, това също може да е трамплин.

Еххх, студенти, стажанти... Да бях на техните години, имам поне няколко идеи как по друг начин да ....
оплескам нещата
Охх не беше лесно да си младеж края на 90те, 2000-ните, ама и сегашните не са за завиждане - сякаш са изправени пред още по-голяма несигурност за бъдещето си от нас.
Настана затишие тук напоследък, може пък сега да е добро време да ви занимая пак с особата ми и работните ми приключения.
Както ви бях разказвала, търсех си работа в нашия туристически район Коста Бланка. Докато още живеехме в Норвегия и си мечтаехме за Испания, си представях в най-добрия случай да се занимавам с нещо в туризма. За всеки случай се явих на изпит по норвежки и изкарах кетап за B2, ако случайно излезе нещо. 
Те пък взеха да изникват по-интересни възможности и търсенето беше въртележка, много спадове и върхове. След един тежък отказ, който получих, си казах, че май много съм оперила перките и трябва да снижа критериите. Реших, че ще почвам където първо стане. Същата седмица, леко в паника, натрясках няколко кандидатури напосоки.
Уикенда получих покана за интервю в един крематориум   Те ти, булка, Спасовден!

В понеделник получих обаждане по телефона от някаква фирма, която не ми звучеше познато, и ме питаха дали още съм свободна или съм започнала някъде. Обясняваха още нещо, ама не можах много да вникна, превъртах наум къде съм кандидатствала и не можах да направя връзката с тези. Разбрах само, че става въпрос за някаква административна позиция и се уговорихме за интервю в сряда.
Изясни се, че това е новооткрит клон на международна фирма, която сега навлиза в Испания. Занимават се с продажби наедро на ортопедични продукти, B2B, и макар че върви доста добре като за новооткрита фирма, обемът още е достатъчно малък и позволява да го въртят само няколко човека. Това води до много разнообразни задължения - от контакт с клиенти и агенти по продажбите, през обработване и експедиране на поръчки, покупки и продажби, до управление на склад и логистика.
Стори ми се доста интересна и перспективна възможност, а интервюиращите бяха доста харизматични и ми допаднаха като хора. Нищо общо с робовладелческия образ на испански шеф, от който се опасявах и който, за жалост, не е просто мит.

Оказа се, че СВто ми (което иначе старателно преработвам спрямо всяка кандидатура), им е подадено от техни партньори, при които съм била на интервю преди месеци! Въпреки, че те тогава ме гоустнаха! Значи, забележете - дори и да ни гоустват, това не означава, че не са ни харесали и че нещо не ни е наред. И това неадаптирано СВ им е паснало точно на нуждите. Същият ден имах второ интервю с фирмата-майка, на следващия подписахме договор и така станах първият назначен служител в испанския офис след самите му основатели. Търговските агенти, които са в други части на страната, не ги слагам в сметката, те са малко по-свободни електрони.  В неделя заминах на обучение в Полша.
Там ме посрещнаха като ВИП - частен трансфер от летището до друг град на 100-150км, проджект мениджъра дойде веднага в хотела, изведе ме на разходка, обяд - в неделя!, и беше готова да прекара и вечерта с мен, но аз бях изморена от ранния полет и затова се разделихме. Всеки ден ме развозваше до работа и организираше излизания и след това - с други колеги или само двете. Страхотна дама, много ми допадна и като човек, и като професионалист. Дойде ми изморително, честно казано, но като се върна назад - умората я няма, но изградените взаимоотношения остават. Възхитена съм от отношение и внимание, както и от атмосферата  във фирмата - не видях стрес, препускане, прегряване... Работят си, професионалисти са, но не са им стъпили на вратовете. И това е една от многото фирми в един загубен град със 70-80 хиляди души население. Всички в офиса говорят английски, а някои и немски.  А аз пък бях голям хит с моите 20 фрази на полски Значи в Норвегия съм била обкръжена от толкова поляци и така съм се дразнила, като са ми жужали по цял ден... Ща-не ща, съм запомнила някакви работи и сега дюшеш ми дойдоха, предизвиквах много учудване, усмивки, ставаше голям майтап.
Върнах в Испания обучена на някои неща, и предвид уменията и възможностите ни, едва впоследствие се диферинцираха функциите ни. Аз се оказах отговаряща за логистиката и експедицията, както и за входящите ни поръчки.  Междувременно по малко и от другото.  Взе да ми се струва, че отговорностите не съвпадат много със скромната заплата, която договорихме. От друга страна си казвам - Да не алчнея, ще се развивам заедно с фирмата, заплатата би трябвало да следва развитието. Важното сега ми е да задобрявам и да разбирам процесите на повечето фронтове, така че скоро да стана ценен служител.
Ами поздравления, че прочетохте цялото ми творение, благодаря за вниманието

International, голяма си свежарка, сигурно е много хубаво да се работи с теб. 🤩 Готова си за автобиографична книга, ще чакам следващата глава.✌

International, харесва ми начина по който мислиш и действаш поздравления за амбицията и ти желая успешна кариера. Не спирай да учиш и да се подобряваш. Езиците, логистиката, бизнеса, всичко около теб - всяко ново нещо, което научиш сега един ден ще те вдигне на по-високо ниво.
Имаш много много години до пенсия, трябва да ги запълниш добре

На мен пък ми се струва, че някой си упражнява реториката и художественото писане, но сигурно греша.