Мартенски бебчета 2027

И аз още не съм казала, мисля да изчакам още поне 2 седмици,  ако мога и началото на октомври,  предполагам вече ще личи и тогава ще кажа. Такъв е планът, а дали ще стане така е Божа работа

Аз съм в 15 седмица + 5 дни и ако всички е наред на прегледа ми в сряда възнамерявам да им кажа след него.

Аз съм 15гс + 4 дни , всичко е наред. На никого още не сме споделили, дори роднини , не е оставало време 😅 не ми и личи грам, та не бързам .

И ние не сме казали на никого още, включително и на работа, макар че ми личи и съм сигурна, че някои близки подозират, но не са казали нищо. На работа мисля да кажа до края на месеца, не знам да има задължение да се каже до определен момент. Аз също изчаквах повишение (което е вече факт). Ами заслужила съм си го, не бих рискувала да кажа по-рано и да рискувам в професионален план. И без това съм замръзнала на тази позиция в следващите две години и отгоре.

Здравейте,
Надявам се, че сте добре и всичко е наред при вас.
Аз също още не съм споделила на работодателя, въпреки че принципно е добре, защото законът ни пази, но и нямам конкретни притеснения, които да ме карат да бързам. Най-вероятно ще го направя по-следващата седмица.
Дами, проучвали ли сте за училище за родители и добри образователни курсове и можете ли да препоръчате?

Твоят пост ми отвори стара рана от предишната бременност. И аз си изчаках повишението и казах чак в 19 седмица. На договор за работа от вкъщи бях и тогава. Обявиха ми повишението и в следващата седмица им казах. И познай какво, отмениха повишението. Чак до етичен казус щях да стигам, но го атрибутираха на Ковид ситуацията.
След много недоволство от моя страна все пак в 32 седмица подписах договор за повишение и то със задна дата.
Грозотии винаги ще има, провери си вътрешнофирмени правила, които евентуално те задължават да съобщиш в конкретен срок, но в противен случай си задръж информацията. Това те съветвам аз. Успех.

Благодаря на всички, че споделихте при вас как стоят нещата. Вече не се чувствам, че съм закъсняла със споделянето.

IDes, това звучи ужасно и дискриминативно, още ли работиш в тази фирма? Аз не знам дали да кажа на момента по време на разговора за повишение (ако има такова изобщо ) или да си мълча още малко и да кажа след 1-2 седмици.

Лошото е, че ще ми се наложи да ходя до офиса 1-2 пъти поне в следващите седмици, но ще мисля как да се обличам. Със сигурност изглеждам напълняла, 4 кг съм качила, а който знае за какво да гледа, ще види, че съм бременна. Но ще измисля някаква по-широка рокля или блуза.

Вие усещате ли движения на бебето вече? Аз леко започвам да се притеснявам, знам, че е рано, но с предишната ми бременност към 15-16 г.с вече усещах през ден-два движения.

Аз споделих на своя работодател в 10-та седмица. Така прецених, защото разбрах, че в противен случай, ако той не знае, законът не ме пази като бременна. А аз работя в корпоративния свят, в който съм виждала много турболенции и как се махат проекти и хора от днес за утре, защото вече не им трябват.

Освен това им казах, защото карам доста тежка бременност и от 12-та седмица съм си в болнични, та да не им дойдеше изведнъж. Все още не съм качила кг. (в13-та седмица съм), но това е нормално заради повръщането.

Направих първата фетална и БХС, както и пренаталния тест и чакам резултати. Вече 2-ма лекари са на едно мнение за пола, но си чакам кръвния, за да се потвърди.

Хм, това с чакането на повишението за мен е доста странно, честно казано. Ако става въпрос само за вдигане на заплатата - да, ок, изработили сте си го. Но ако е смяна на длъжността, не ми изглежда съвсем коректно. Нали идеята е тази роля да се поеме от нов човек, а вие докато навлезете в нея, ще трябва да излизате по майчинство и работодателят пак да търси човек. Ясно, че така ще ви “пазят” новата роля, но все пак мисля, че е най-важно да сме хора и взаимно коректни. После ще имате нужда от разбиране за болнични, работа от вкъщи ако може, гледане на детето. Аз не бих усложнявала отношенията си с подобен казус, бих си казала по-отрано и обсъдила човешки, може пък да решат да си ви повишат дори знаейки, че сте бременна.
Аз съобщих рано, защото хем не искам да си измислям все, че съм болна или нещо подобно като трябва да остана вкъщи, хем работата ми е в голям обем и не искам изведнъж към края да ги оставя без човек за толкова задачи. Ако ме готвеха за по-висока позиция хептен нямаше да ми е спокойно да крия.
Не е упрек към вас, всяка жена преценява кога на кого да каже, но с работодателя според мен трябва да се пазят максимално добри отношения понеже и занапред ще си трябват компромиси.

На същото мнение съм. Просто не искам да се меся на останалите мами. Мисля, че е много важно да се разделиш с добро с работодателя преди майчинство, защото после ще разчиташ на него едни 2-3 години. А после всеки знае, че като си с малко дете отсъстваш много, детето често е болно и тн. След 3-годишна възраст на детето законът вече не пази майката.  Освен това имайте предвид, че на нова длъжност по принцип се пуска нов изпитателен срок (нов договор). Тоест законът няма да пази бременната в този период в никакъв случай (дори да знаят) и всичко ще е на добра воля.

Първият път казах още в началото, защото работата е тежка (заведение) и не мога да скатавам без оправдание, но така или иначе ме беше много страх, защото имам един спонтанен преди това и си излязох в болничен рано. Преди няколко дни срещнах управителката в парка с бебетата та и казах, че чакаме 2ро. Прие го доста добре, но то на такива места работа и хора винаги се намират не съм им спешна, хаха! Аз си чакам на 18ти феталната и вече нямам търпение не съм виждала какво става от 3.09. За жалост още в първите хладни дни се разболях зверски, изобщо не съм спала взех каквото ми предложиха за бременни, но няма почти никакъв ефект ...

На мен също ми предложиха повишение малко преди да разбера, че съм бременна и приех, разбира се, длъжността е къде, къде по-висока от моята. Обаче след седмица разбрах радостната новина и почти веднага излязох в болничен, от човешки ресурси ми звъннаха , за да ми кажат , че предназначението ми е готово и трябва само да разпиша. Чудех се и аз какво да правят и в крайна сметка звъннах на директора и му обясних каква ми е ситуацията, че най-вероятно въобще няма да се върна на работа и да го има в предвид да си потърси друг човек, исках да бъда коректна , както той беше към мене. Той реагира толкова човешки, даже ми каза, че тази позиция си е за мен и на този етап няма да назначава никой. Аз можех да се върна да разпиша и да ме назначат и след това пак да излезна в болничен, но реших че това сега не ми е приоритет и някакси аз няма да се чувствам окей след 2,3 години като се върна и тепърва да навлизам в материята, понеже новата позиция няма нищо общо със старата ми и ще съм в "небрано лозе". Но всяка ситуация е различна, всеки човек е различен и според мен всеки трябва да направи това, което усеща, че за него е правилно и най-добро.

Aбсолютно е въпрос на ситуация, обаче при положение, че няма задължение да кажа до определена седмица ами ще кажа когато преценя. Аз не се чувсвам комфортно на близките си да споделя все още, какво остава на работа. Ами не ми е комфортно. Че и доброволно да си наведа главицата да бъда дискримина, да не би на някой да му се накриви феса от моята бременност. Смятам да работя до последно в интерес на истината, ще си изкарам и 6те месеца след повишението, макар че нямам нов изпитателен. Достатъчно ще допринеса за ролята, а маймуни има много виснали на клона веднага ще се намери кой да ме замени. И други колежки, чакаме да се завърнат от майчинстовто, че даже може и да стане идеално така аз да изляза, а друга да се върне. Не се чувствам некоректна по никакъв начин.

Аз от 4 години чакам повишение или вдигане на заплата с инфлацията, но такова не съм видяла. Ако не ме повишат сега, просто после изобщо няма и да се връщам.

Не говорим за нечовешко отношение, няма нито да се караме, нито да ги притискам в ъгъла, нито да чакам да родя, за да им кажа. Разбирам да започваш на ново място, но тук не смятам, че е некоректно да споделиш, когато се чувстваш готова. Нали разбирате, че ако сега не се случи, после ще се върна от майчинство и нито ще ми пипнат особено заплатата, нито ще помислят да ме повишат още 1-2 години поне и ще се доказвам наново. Тоест, според вас, аз да не мисля за себе си и за нуждите на семейството ми (защото за пари работя, изработила съм си и съм заслужила). Не говорим за некоректност изобщо да не им кажа, а да не позволя да бъда дискриминирана и да ми бъде отнето нещо, което иначе е щяло да ми се предложи.

Абсолютно съм съгласна с ReYaf. Аз болничен няма да ползвам преди 45-дневния, дай Боже всичко да е наред. На мен пък са ми странни бременните, които излизат веднага в болничен, без сериозни оплаквания, все едно им се полага. За мен е по-некоректно от това да не споделиш на работа в момента, в който видиш 2 чертички.

Разбира се, че ще си гледате интереса и не сте длъжни да казвате. Просто мисля, че не е толкова черно-бяла ситуацията. За съжаление жените винаги трябва да обмисляме в уравнението и тези неща, мъжете си гледат кариерата и това е. Но такава е природата, а не че шефовете искат да ни прецакат лично нас. Когато и да се съобщи, така да се каже, ще се навърже 2 и 200. Не казвам, че задължително би имало проблем, просто ми е странно да се води разговор за новата роля, бъдещите планове и т.н, а да знаеш, че след няколко месеца няма как да разчитат на теб. И другото е, че според мен масово приоритетите много се променят после и като се върне жената от майчинство може да не е толкова надъхана така че е добре да допускате и че може да не искате големи и сравнително нови оттоворности точно тогава. А и дай Боже да си работите спокойно до последно, но няма да е приятно ако се чувствате длъжни да е така заради новата роля, а иначе физически да имате нужда от почивка. И аз смятам да работя докогато мога, но ако ми е дискомфортно си оставам вкъщи без да ми пука, предупредила съм и няма какво да кажат😅
Не знам, аз само исках да дам и друга гледна точка понеже не мисля, че на работодателя трябва да се гледа като на нещо абстрактно, те пак са си хора. И почти всеки би оценил честността и това заедно да намерите подходящо решение. И аз в последните години не усещам много развитие и дори не съм сигурна дали след майчинството ще се върна тук, много неща не ми харесват във фирмата, но като хора ги разбирам и уважавам и затова мисля, че като във всички отношения, откритата комуникация е най-важна.