Миналото лято бяхме с приятелка в пицария. Около 5-6-годишно дете реши, че е много забавно да обикаля и да цели масите с камъчета. Попитах сервитьора къде е управителката, в момента я нямало, изчаках малко и видях детето с кого е, отидох до масата на майката (беше с гръб, разбира се), обясних й какво прави детето й и я попитах дали тя ще си го прибере при нея или да се обърна към управителката. На детската площадка също съм имала подобни случки, пак съм се обръщала директно към възрастните със съответното дете.
Да си го изкарваш на по-слабия от теб, вместо на виновния, не е признак на добро възпитание или на ценности.
Да си го изкарваш на по-слабия от теб, вместо на виновния, не е признак на добро възпитание или на ценности.
ОК, казали сте на майката. Но детето все пак е човек, то е личност и не виждам нещо лошо да му се направи забележка. Стига да не го обиждате, защо да не се обърнете и към него?
