С какво ви дразнят хората? - тема №7

Дразня се на вакханалията из големите магазини!
По принцип съм за свобода и свободна воля,но на разни лелки и чичовци , с цялото време на света, отишли в магазина да си запълват времето, трябва да им се определят лимит на движението,  скорост,  време на мотане пред всеки щанд...

А,и задължително да се въведат мигачи!

На моето д.. е освен мигачи и теглич да сложат!

Много хора отиват на разходка в големите магазини. Особено в жегите.
 Аз затова не стъпвам в Кауфланд.

В тези магазини ме дразнят хората с големи колички за пазаруване, които бутат с едната си ръка съответната количка, но главата и погледът им са в противоположна посока. Не гледат накъде бутат с две думи

Абе да си призная - МЕН описваш.

Кауфланд, лидл, юск, икеа... все тая...личи си, когато се мотат..

Аз бе, аз. Няма да ви разправям как брутално паднах в мола преди две седмици (без да бутам количка), защото вървя и зяпам витрините и блея ли, блея. И паднах. Че дойдоха две момичета продавачки да ме вдигнат, явно е било много зрелищно. и десет пъти ме питаха ама добре ли съм, какво ме боли, дали не съм си ударила нещо.

Рускоговорящи или говорящи развален руски?
Дразнят ме викачите пред заведенията и дори да ми хареса конкретното, заради наглите викачи, няма да вляза.

Янтра и на мен супер силата ми е да се спъвам в равни повърхности. Аз си блея по магазините. Гледам да не преча, но сигурно преча.
По отношение на рускоговорящите съм забелязала, че всяка друга нация се старае да научи езика на страната, в която живее. Единствено руснаците не учат никакви езици и очакват хората да говорят и разбират руски, особено в България. Сега в Германия също ми прави впечатление, че говорят много лош немски, а живеят 20-25 години в Германия.
Имам два куриозни случая.
България, площадка, баба и дядо с внуче и аз с моето дете. Нося малини. Казвам на бабата на руски: Вземете малинки за детето. Гарантирано са руснаци, чувам как говорят с детето. Тя ме поглежда и ми отговаря на полски “не разбирам”. Повторих пак на руски и дядото взе.

В Германия преди години. Запознавам се с майка на детето от класа. Аз знам, че са руснаци, тя по името предполага нещо, ама и аз не знам какво. Започва да ми говори на руски дали говоря. Аз ѝ отговарям на руски, че разбирам почти всичко, но ми трябва малко време. Разговаряме на руски, тя ме пита от кога сме в Германия, аз и отговарям, при което тя се изумява как за толкова кратко време (ние тогава бяхме от 4 години) съм забравила руски. Аз съм още по-изумена, но започвам да разбирам какво става. Казвам ѝ, че сме българи и съм учила руски преди мнооого години. Жената, само защото е чула фамилия -ова е решила, че сме руснаци (то какви други да сме 🧐) та за това директно ми говори на руски, че ѝ се възмущава как съм го забравила.
Вероятно има много изключения, но аз лично не съм срещала руснак, който да няма това себеусещане, че светът се върти около него.

Във фирмата, в която работя, чат пат си имаме работа с руснаци/украинци/бесарабски българи, които май пак са украинци?
Както и да е, обажда се един господин, руско говорящ, разбираме се какви са му желанията, оказва се, че той от двадесет години е във Варна, но думичка на български не ползва.
 С украинците караме на руско/английски.
 Бесарабските са най готини, говорят"счупен" български, и са много приятелски настроени.

Почти всички руснаци, които познавам и живеят в България от мноооого години, говорят ужасен български. И не говоря за акцента, той си е ясен. Направо си говорят на руски и тук там някоя българска дума. Това окончания, спрежения на глаголи, времена - неееее. Разчитат, че ги разбираме и така и изобщо не си правят труда. Една рускиня само познавам, която е омъжена за мой роднина и е тук сравнително отскоро и момичето се старае много и говори български много добре. Личи си, че е рускиня, има си акцент, но изобщо не е толкова силен. Но такива са рядкост.

Тези в България поне имат извинението, че горе-долу им се разбира и те разбират нас. Веднъж, извън България, подарих на една рускиня протоколен подарък кутия хубави шоколадови бонбони. Жената беше живяла 10+ години в Нова Зеландия, ако не и 15, и към момента пак живееше в англоезична среда и семейство. Едва успя да произнесе "Thank you for the chocolate". Не знам как се е оправяла толкова време.

Руснаците където и да отидат имат стабилна и сериозна среда от себеподобни и могат спокойно да се движат само в този кръг. Включително и що се отнася до работа и т.н. Затова и не си дават особен зор да учат какъвто и да е език.

Да, и аз така мисля - живеят в тяхната общност и общуват много помежду си.

Аз това и за българи съм го чувала, там, където има голяма диаспора – например Чикаго.
А и за други държави – Германия, Белгия... Седят по цял ден вкъщи, зяпат българските телевизии и турските сериали, пазаруват от български и турски магазини, ако се наложи да общуват с местните, си водят преводач и т.н.