Затова гледам винаги когато може да ходя пеша вместо с транспорт, да кача стълбите вместо асансьор. Но като тръгна из града или в природата, крачките неусетно се трупат, имам някаква цел към която съм тръгнала и не ми става скучно. Карам и колело понякога.
А съм ходила по планини цял живот до преди 4-5 години, и съм извървявала километри, и колело съм карала, и кънки, но цял живот бях спъната, падах много, все на колене по някакво стечение на обстоятелствата и ето го резултата. Разбира се, всеки би допълнил, че и килограмите са пречка. Да, така е, но ако си генетично обременен с костно-ставни проблеми, и 45 килограма да си, пак ще имаш проблеми. Често сънувам, че прекосявам пеша града (както съм го правила), че тичам, че все вървя на някъде, а не мога да го правя... Дори не мога да танцувам вече! Не се оплаквам, само споделям.




Препоръчани теми