Привет, мацки! Чак сега ми остана време да надникна и я каква интересна тема сте захванали. Преди време, когато внучката на КАССС имаше проблем в училище и се наложи преместване в друго училище, мислех да пиша за агресията в школото, но така и не ми остана време, а темата е много актуална. Преди време имаше подобен проблем и при военните момичета. Случаите на НАМИ са по-различни, но са важни.
Да разбирам ли, че професорът вече е ориентиран към Литва? Не можахме да се сватосаме ние с теб. 
Мисля, по-рано да се прикреватя. На всички вас пожелавам лека и прохладна нощ.
Виж целия пост
Скрит текст:
ЯЖКЕ, ти ме хвърли в тревога! По първата случка - да си даде ли детето играчката насилствено?
Краткият ми отговор е НЕ, не е добре детето да бъде принуждавано да даде играчката си. Това е ситуация, в която се учат няколко важни неща едновременно – да си пази играчките, да поставя граници,( нали и у дома я учат така) и съобразяване с другите.Един балансиран подход е следният:Ако играчката е на вашето дете и то играе с нея, има право да каже: „Не, аз още играя с нея.“ Това е напълно нормално. Възрастният може да се намеси и да подкрепи детето: „Това е неговата играчка и в момента не иска да я даде.“ Ако детето приключи с играта и пожелае да я даде, това е чудесно – но трябва да е негов избор, а не резултат от натиск и насилие над него.
Защо не е добре да се насилва?Ако редовно казваме на детето: „Дай си играчката веднага, трябва да я дадеш“, то може да научи, че: няма право да казва „не“;желанията на другите са по-важни от неговите желания ; възрастните няма да защитят границите му. Да споделя играчката си е добре, но само ако това стане доброволно, по инициятива на детето, в никакъв случай насилствено!
По втората случка: Тук има няколко участници и е важно в какви отношения са хората в случката. По-точно възрастните. Ако сте съседи по апартамент напр. и познавате добре детето, обидило възрастната жена, може да прекратите неподходящото поведение веднага. „Не говорим така на хората, твоите думи нараниха госпожата"
Може да попитате защо така се е държало. На 5 години децата понякога обиждат, защото са ядосани, разочаровани, гневни. То по друг начин не знае да се изрази. Ако детето се съгласи да се извини - добре, но все пак трябва да разбере защо го прави - наранява друг човек. И на него утре няма да му е приятно, ако някой го обиди. Обяснете как може следващия път да каже: „Ядосан съм“, „Не ми харесва“, „Не искам“, вместо да обижда.
Важно е да се прави разлика между:изискването за уважително поведение, което родителят трябва да постави; и принуждаването чрез страх, срам или унижение, което не помага детето да се научи.
Участник в случката е и непознатата възрастна жена. Тя може да каже: „Не ми е приятно да ми говориш така.“ Това показва граница, без да влиза в спор с детето, да го заплашва, обижда, нагрубява. Най-добре би било бабата на детето да вземе отношение, а не да абдикира - родителите да си го възпитават.
Лелееее, улях се. Ми то си стана цяла лекция.
А и още нещо. Осъждам безразличитео на възрастните, когато станат свидетели на побой над дете на улицата от други деца. Ами сега това дете не е нашето, ама утре може и да е нашето дете. Днес прочетох, че от новата учебан година може в училище да се въведе оценка за поведение. Едно време при нас беше така.
Краткият ми отговор е НЕ, не е добре детето да бъде принуждавано да даде играчката си. Това е ситуация, в която се учат няколко важни неща едновременно – да си пази играчките, да поставя граници,( нали и у дома я учат така) и съобразяване с другите.Един балансиран подход е следният:Ако играчката е на вашето дете и то играе с нея, има право да каже: „Не, аз още играя с нея.“ Това е напълно нормално. Възрастният може да се намеси и да подкрепи детето: „Това е неговата играчка и в момента не иска да я даде.“ Ако детето приключи с играта и пожелае да я даде, това е чудесно – но трябва да е негов избор, а не резултат от натиск и насилие над него.
Защо не е добре да се насилва?Ако редовно казваме на детето: „Дай си играчката веднага, трябва да я дадеш“, то може да научи, че: няма право да казва „не“;желанията на другите са по-важни от неговите желания ; възрастните няма да защитят границите му. Да споделя играчката си е добре, но само ако това стане доброволно, по инициятива на детето, в никакъв случай насилствено!
По втората случка: Тук има няколко участници и е важно в какви отношения са хората в случката. По-точно възрастните. Ако сте съседи по апартамент напр. и познавате добре детето, обидило възрастната жена, може да прекратите неподходящото поведение веднага. „Не говорим така на хората, твоите думи нараниха госпожата"
Може да попитате защо така се е държало. На 5 години децата понякога обиждат, защото са ядосани, разочаровани, гневни. То по друг начин не знае да се изрази. Ако детето се съгласи да се извини - добре, но все пак трябва да разбере защо го прави - наранява друг човек. И на него утре няма да му е приятно, ако някой го обиди. Обяснете как може следващия път да каже: „Ядосан съм“, „Не ми харесва“, „Не искам“, вместо да обижда.
Важно е да се прави разлика между:изискването за уважително поведение, което родителят трябва да постави; и принуждаването чрез страх, срам или унижение, което не помага детето да се научи.
Участник в случката е и непознатата възрастна жена. Тя може да каже: „Не ми е приятно да ми говориш така.“ Това показва граница, без да влиза в спор с детето, да го заплашва, обижда, нагрубява. Най-добре би било бабата на детето да вземе отношение, а не да абдикира - родителите да си го възпитават.
Лелееее, улях се. Ми то си стана цяла лекция.
А и още нещо. Осъждам безразличитео на възрастните, когато станат свидетели на побой над дете на улицата от други деца. Ами сега това дете не е нашето, ама утре може и да е нашето дете. Днес прочетох, че от новата учебан година може в училище да се въведе оценка за поведение. Едно време при нас беше така.
Да разбирам ли, че професорът вече е ориентиран към Литва? Не можахме да се сватосаме ние с теб. Мисля, по-рано да се прикреватя. На всички вас пожелавам лека и прохладна нощ.
. После реших, че още ми се спи, отказах плажа и му ударих здрав сън до 14:30. Обадих се на сестра ми малко на къс пас, доста неща ѝ казах в прав текст, защото от намек не вдява. Не ми се навлиза в подробности, надявам се да ме е разбрала правилно. Тя си е и малко паника, но и дъщеря ми, и дъщеря ѝ помагат. Не се иска много от нея. От 1.07 вече не е на работа и смятам да я ангажирам повече.
Много се зарадвах на Аржентина снощи 
