КГБ = Клуб на Готините Баби - 249 - Слънце, сол и приятелство в КГБ.

Макавели, Тони, почивайте и заради нас.
Ние снощи непредвидено се обзаведохме с мрънчоци. Уж щяха да си ги гледат, днес заминаха на планина за 2 дни. Но пък и как мама и тати ще отидат в Лозенец да играят на комп? Бях направила планинска застраховка на Ани и децата и с голямо нежелание от нейна страна склони да и занеса бланката към 18 ч, до тогава и тя ще прибере децата и ще е там. Тъкмо пристигнах на Илиянци и ми звъни Оня - да доведат децата у нас, утре от там да тръгнат с другите пътуващи/живеят наблизо/ . Гъне се като червей само и само да се освободи от дечицата. Обясних му, че съм пред блока, отвори ми. След малко и мамката доведе децата. В 18.00 ч. тя започна да се върти и да събира багаж, той седна да се нахрани. Не попита децата си дали са гладни или жадни.....
Дядо Бос пита какъв е плана, обясних му и неговото мнение беше, че е излишно да ги размятаме за 1 нощ. Кротко се съгласих, при което мамка им ме заплаши, че това ще е последното им ходене у нас. След това поехме към Декатлон да купуват някакви глупости и почти по тъмно ги довлякоха. Сутринта със закъснение се омъглиха към планината. И тогава не мина без изцепки. Бях се облякла и планирах да излезем заедно - да си върша работата докато е хладно. Не, не можело да излизам с тях - пред блока я чакали 2 нейни приятели и можело да кажа нещо и да и накърня репутацията пред тях....
Фло, питаш за Мрънч - добре си е изкарал при Г-жа Главната Баба, доволен е. Но той като цяло не обича много да разказва и обяснява. "Бяхме на басейн, на разходки и това е." Но след зимната сага с преглъщането сега пак е във фаза. Страхува се от бактерии. Даже не искаше да ходи на планината, можело да има бактерии там. Обяснявахме му за чистия въздух, за зеленината - тръгна накрая.
Боряна, за пастета от тиквички - може да пробваш от нета Икра кабакчовая. На руски са рецептите, там много се тачи тази разядка. Ако трябва да се превежда - насреща съм.
А аз тази вечер реших да правя канелони с шунка, кашкавал и доматен сос. Имахме 1 опаковка шунка с изтичащ след 2 дни срок и да я оползотворя. Хубаво стана, но много трудно се пълнят тия пущини. Сипвам с малка лъжичка, а то излиза от долната страна. Накрая слагах всеки канелон върху капачка от прясно мляко и така ги натъпках. Вкусно стана, но Пл. го гледа като индианец пишеща машина. Утре щял да обмисли дали само да пробва или да го дояде.

Айша, без думи съм. То и моята щерка е чепата понякога, та ѝ скръцвам със зъби, ама... Разбирам ви с Пл. защо търпите, заради мрънчоците, но много граници отдавна са преминати. Акъл не мога да дам, защото и аз не знам какво бихме правили на ваше място. Прегръщам те

Айша, разбирам те добре и те прегръщам.

Няма да се престаравам с тикви повече, то са 7  бурканчета от конфитюр, малки количества правя- Днес ябълки - три тенджери,  до средата, нарязани и вода над тях. Ми не очаквах да стане каша бързо или бавно и въобще, направо за мармалад, само кило захар трябваше ,но няма да го ядат. Една трета /1 тенджера/изхвърлих, не рискувах да има мирис. То  и така няма е любимо ,но те се развалят за дни, гният. Като паднала и натъртено , но не  е. Та ми ги връчи снощи и днес тях , 7 буркана ,долях вода с успокоение ,че и купените нектари имат вода и сокове са 10% сок. Това над 50 поне. минах през сито и това е по прост начин - 7. Стигат, прибрах ги и край. Ами преди седмица бяха кисели - оцет и  нямах интерес ,за пресни - кой ще изяде кофа за два дни например.
 Това е. Иначе пак намерих тиква, ще пържа ,за брат ми,  може да варя малко домати и заливам между тиквите. Ако ще. Ама ще иска. Готово , не се готви. С нещо  на кокал расло става. Иначе буркан назад няма да видя.   Ама брат ,гаден  е, не вдява от дума и не се напъвам.  Докато е на крака е лесно, не го виждам да ме ядосва, нататък даже знам на кого ще увисне. Хората не се променят драстично.  Който откликва си е до край. Няма да видя, та да не се ядосвам предварително.

И аз в късни доби да взема думата.
Денят мина бързо. Слизах до пазара за домати и чушки, следобед четене и спане, филми и компютър.
Чета за отношенията с нашите деца и привнесените такива. Много пъти споделяме, че не сме доволни от някои техни постъпки, думи, отношения към нас като цяло. И при мен се случват такива недоволства, предимно основателни. Питам се защо се въздържаме да поставяме въпроса ребром, защо все "от нас да мине", да си затворим очите. Аз имам своя отговор. Като цяло не искаме да задълбаваме и да не стане от мухата слон, но в същото време си мисля, че така се обезценяваме. Миналата седмица имах ситуация, от която бях доста разочарована. Бях решила, че този път ще "скръцна със зъби" и няма да се направя на разсеяна. Но не го направих. Ответният ( от големите членове на семейството) явно разбра, че не постъпи добре и се скатаваше няколко дни , но вчера ни лук ял, ни лук мирисал.  Ами яд ме е на мене си, че пак се въздържах. Та мисълта ми е, че сами допускаме да ни неглижират.
Айша , нямам предвид само теб, а нас-родителите като цяло.
За сега толкова. до скоро!

КАГ, чела съм, че имате много добра болница в Панагюрище и добри лекари. Дано намериш такъв. Преди време ми препоръчаха добър лекар във Варна, при който ходих  Със спринцовка ми изтегли киста на щитовидната жлеза и години наред нямам проблем. На видеозона всичко е ОК, хормоните - също. Разбрах, че е починал, но дъщеря му се занимава със същото и била много добра. Като се прибера ще видя как беше името и адреса и ще ти ги изпратя.

К.А.Г е много права.
Аз си мълча. Тормозя се сама. Не поставям въпросите ребром.
Страдам ли?
Да.
Мога ли да го променя?
Мога?
Ще го направя ли?
Не.
Не искам конфронтация. Разправии. Надявам се другата страна да се усети.
Не би...
И тук не визирам само отношения родител-дете.