КГБ = Клуб на Готините Баби - 249 - Слънце, сол и приятелство в КГБ.

Добро утро, баболини!
Дидия, честита и благословена да си! Здраве, усмивки и много хубави моменти с голямото ти семейство!
На почиващите, весело и спокойно да ви е! Аз вече нямам търпение да стане сряда. Още два дни работа и както казва пИятелят - ,, ще изпеем песента ,,Дим да ме няма,, на мама, тате и чичо, нали бабо?" Та чакаме да пеем двамата.
Снощи имах случка в духа на коментираното. От вчера вече всички са при мен, тече ремонт на апартамента им в София. Целият ден мина в сложи масата, вдигай,  наблюдавай детето, което играе със съседското момченце и др. такива. И към 21.00 чувам въпроса  ,, Ти нали ще изкъпеш Б., защото ние излизаме?" Отговорът беше - НЕ. Като си оправят детето, да ходят където искат,  аз цял ден съм отлитала по задниците им. Точно така и стана. Нямаше разсърдени и разплакани. Днес ще видим как ще е. Ако до сряда не се избием,  ще пеем с Борисите на път към морето.
Хубав ден на всички!

Ениса,вие нов хотел ли имате?

Честит рожден ден, Дидия!
Пожелавам ти здраве и всички котки да са вързани във всички твои намерения!

Ениса,
Аз съм твоя противоположност като те слушам. Не мога да кажа НЕ.
Ще се обърна, ще променя...и ще направя.
Аз разбирам, че като си мълча, другата страна не разбира какво ми е. От къде да знае на мен какво ми е в главата и душата? Всеки си има живота и все по-рядко поглежда извън себе си. Това превзема за жалост отношенията ни. Не се разбирам сама... Защо аз продължавам да мисля и за другите...

За събитията на тръстиката не ми се пише.

Същият си е, плаж Златна рибка,  Лагуна бийч. Друг не сме купували скоро.
Ранела,  ММ направи физиономия, не те. Както бяха изкъпани, напарфюмирани и облечени,  така завиха към банята. А деди е готов на всичко за малкото и там успяват. При мен не.

Ами аз трябва от теб да прихванат поне малко.
Защото не казвам НЕ ми се качват на главата.

Честит рожден ден, Дидия! Пожелавам ти много здраве, късмет и щастливи моменти с прекрасното ти семейство.
Не знаех, че нощес е имало седянка-щях да се присъединя, защото спах на пресекулки. Явно вчера не се уморих достатъчно, защото половината ми ден беше лежерна почивка. Ходихме със съседката до една приятелка, която има къща на нашата улица на село, на по чаша разредено бяло вино с газирана вода, гарнирана със сирена и плодове. После за първи път тази година времето позволяваше и с ММ вечеряхме навън под шатрата и беше много приятно.
Днес плановете са ми по-амбициозни. ММ рано сутринта отиде с мъжа на сестра ми на риба, а вечерта ще ни дойдат на гости и ще гледаме заедно финала на световното по футбол.
Менюто ми е в главата - остава да се наканя да го приготвя. Сега ще направя питка, не защото е належащо, а защото ми свърши хляба и ме мързи да ходя да купувам. За мен и сестра ми / и тя не яде месо/, а и за гарнитура за мъжете ще направя мусака по гръцки, но без каймата. Тя се прави с ред картофи, ред патладжани и ред тиквички, помежду им доматен сос с кайма в който е вряла и пръчка канела и отгоре богата заливка от сос бешамел, но със настъргано индийско орехче и пармезан. За мъжете основното ще са сувлаки - шишчета от шарено свинско месо, които най-вероятно машинна са нарязани на правилни квадратчета. Салатата е домати, поръсени с печени червени чушки, пресен лук и магданоз. ОТделно от градината ще нарежа краставици. А за десерт сладолед.
За премълчаването - всички го правим вероятно, много пъти съм си мърморела под носа, но явно не може да променим младото поколение. С ММ сме се възмущавали как младите никога не се сещат да помогнат за нещо. Виизирам двор, градина или подръжка на къщата. Преди време когато накарах дъщеря ми да ми помогне в градината, тя ми заяви, че идва на село да си почива, а не да работи и че градината е мой личен избор и като не мога да се справя, да не го правя. Затова редуцирах максимално зеленчуците и гледам толкова, колкото ми е кеф. Но никога не отказват да вземат нещо отгледано от мен. Когато има работа по двора зетя никакъв го няма-не се сеща, най-вероятно ако го помолим, може би ще направи нещо, но горкия повече пречи от колкото да помага. А сина знаете, че повечето време не е тук, особено лятото, когато ема най-много работа и е невъзномно да се включи. Иначе когато е тук и е свободен помага и се справя. Иначе като домакинска работа, когато са тук децата, дъщеря ми помага, зетя готви, но след него е като все едно бомба е паднала, но ги оставям да се оправят двамата и поне това отхвърлят. Знам, че няма смисъл да споря и да се разправям, правила съм го, но резултат няма, само ще си развалим отношенията. Затова предпочитам Вики да си е тук по-голямата част от лятото, а те ако решат да заповядат, но никой специално не моля и не каня.

Честит рожден ден, Дидиа! Много здраве ти желая! По другия въпрос... При сегашното ми идване забелязах някои неща, които досега не бях забелязала. Премълчах, защото съм за малко. Обаче си направих изводите и ще си действам, съобразявайки се основно с моите интереси. Цял живот, всичко за нея, а аз съм имала финансово трудни години. Та дошло е време за промяна явно. Тук е хладно, ще поработя върху себе си, ще се психотерапирам колко е хубаво, че утре съм на работа.

Фрау,
Срещите ни са много полезни за мен.
Действат ми много отрезняващо. И след тях винаги се чувствам по-спокойна.

Така е, Ranella. Помагат да видиш нещата каквито са.

Сладурки сте всичките, казвал ли ви го е някой . Всеки ( всяка) от нас има скрити някъде дълбоко, а някои и по - на плитко, горчивини разни.

За  по - младото поколение, т..е. за децата ни, аз смятам, ние сме виновни, да не са такива,  каквито сме ги искали.
Раждат се като чист бял лист, за да станат такива, каквито са, значи ние някъде през годините сме го  допуснали.
И семейството, и средата, и приятелите...  За моите  си знам вината - от рано исках да са самостоятелни,  независими, като мен, и приятелите станаха  по - значими от родителите и семейството...
Тежка тема е...
Спирам да пиша по нея...

Сега съм се накикиморила,  раничката на рамо и отивам на фитнес. На Сердика чакам връзката с другия влак към ,,моя"" МОЛ . Да, да, Ениска си има хотел, аз пък си имам мол. В него ходя по няколко пъти в седмицата на спорт, когато нещо ми е нужно, там пазарувам, че ми е много сгоден. От нас пресичам паркинга на Билла и  се мятам на метрото, излизам от него и съм в МОЛ -а, и зиме, и лете съм на сухо и климатизирано.

Почти стигнах.
Поговорих си с вас. Сякаш ви виждах в къщичката ни.
Почивайте си, ако можете днес, поне малко. И утре е ден.

Благодаря ви, момичета, за поздравите! Да ви се връщат стократно всички пожелания! Ще черпя, когато се видим.
              Ние ще празнуваме когато се съберат всички, защото сега сме в намален състав! Само големите и техните деца са тук. Вчера празнувахме РД на големия зет - 50 години. Малките са по света / не са.....и у нас/. Неда е в Ирландия, другите са на нашето море.
             По другия въпрос - не мога да се оплача от моите деца и внуци. Каквото съм вложила в тях и съм искала да възпитам  се връща  сега, когато имам нужда. За добро и за зло винаги са до нас и мога да разчитам във всяко отношение на тях. Да са ми живи и здрави!

Да си жива и здрава, Дидия! Честит рожден ден! Само хубави емоции да имаш цяла година! Честит половин век на зет ти!

Дребосъчковците са у нас. Сутринта са се приготвили и облекли и звъннаха по телефона на дядо си, че го чакат да ги вземе. И двамата с Тетин им се радваме и получаваме от тях много гушкане. Не случайно ги наричам бабините валерианчета. Те ни внасят позитивното настроение в ежедневието, иначе понякога ни идва нанагорно чисто психически.
Научих се да казвам Не и да не поемаме ангажименти, които ще са ни свръх силите, ако не се налага. За сега получаваме грижа и внимание при нужда. Вече си казвам, когато ми трябва помощ и не се справям сама, не се правя на героиня. Научих го по трудния начин. Дано сме с акъла си, на собствен ход и обща храна колкото ни е отредено, а като дойде онази с косата да е бърза и не се мота.

Честит рожден ден Диди! Здраве, обич и спокойствие ти пожелавам от сърце! Усмихнат празник! 🎂🍀🥰

Ениса, шапка ти свалям! Аз се опитвам, но честно да си кажа не ми се получава, обаче не съм се отказала. Що се отнася до децата, не мисля, че са злоупотребявали и прекалявали.
Момичета, вчера сутринта нещо ми стана
 Ей тъй от нищо. Ставам, отивам да си правя кафе и като ми се разтупа сърцето. Едва стигнах до леглото. В продължение на два часа  бях с кръвно 103/93 и пулс 180. Пих каквото се сетих, въртяха се тук около мен. Постепенно пулса взе да пада, но с него и кръвното съвсем. Към обяд уж всичко стана по нормално, но целия ден  ми беше едно измаляло и сили нямах. Днес, да не ме чува дявола съм добре. Какво беше това чудо не знам. Скоро не ми се е случвало и не ме е държало толкова дълго.

Хубав остатък от деня баболинки боровинки 🥰

 Диди, да си жива и здрава! Хубав празничен ден!

Касс, от горещината може би. Нали казват, че при високи температури съдовете се разширяват и кръвното спада.

Привет, красавици!
Този път БОРЯНА ме изпревари - торта е правила.
Имаме повод и това е рождения ден на ДИДИА! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! ПОЖЕЛАВАМ ТИ ЗДРАВЕ В ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА, А ОТ ВСИЧКО ОСТАНАЛО - ПО ДОСТАТЪЧНО. БЪДИ ВСЕ ТАКА ДЕЙНА, ИНИЦИАТИВНА, БОРБЕНА!
Поспах след снощните футболни емоции. Фортуна беше на страната на ингилизите. Сигурно са се договорили с нея.
Довечера ще викам за испанците - харесвам тези темпераментни хора, харесвам езика им, песните им, столицата им Мадрид. морската перла Барселона, Палма де майорка. Преди много години - има няма 20 и нещо, в София идва млад и красив посланик в посолството на Испания. Назначават му учителка по български - красивата Ралица. Млади, красиви, какво друго им остава, освен да припламне искрата на любовта и след това - Менделсон. За съжаление историята има тъжен край - той се разболява и си отива, а тя остава сама, със спомените за една Hermoso amоr - красива любов. Тази история ни разказа учителката ни по испански. Запомнила съм я.
Отнесох се малко, но сега се връщам в действителността.
ЕНИСА. постъпила си съвсем адекватно. Точно така се прави. Получаваш Отличен 6. Дърпай юздите на голямото Бориси.
РАНЕЛКА, срещите са полезни, защото всяка има опит и преживявания и ги споделя. Сверяваш си часовника, но това нека те води към промяна, а не да се успокояваш - ами то и при другите е така.
ПИПИ, все одинаково, както казва моята руска подруга. Зетко освен да прави хубави момичета, за друго не става. Веднаж реши да помага на тъста си на село, счупи си главата. Друг път - си изкълчи глезена. След всяко посещение си тръгва инвалидизиран. В дома им решил да се прави на майстор - да сложи един дюбел, забил свредела на бормашината на една педя над ключа за осветлението. Цялата им 7 етажна сграда останала без ток. Добре, че той не е пострадал. Започнал да сглобява някакъв шкаф от Икеа - на финала останали "резервни" плоскости за още един шкаф и една шепа болтове. Е, след тези "приключения" вече никой за нищо не го търси. Човеко ни знае, ни може, ни има намерение да се научи.
ФРАУ ДАНА, поздравявам те за решението ти да промениш някои неща. На прав път си, миличка! Най-резултатно е, не когато друг те учи какво да правиш, а ти сама да стигнеш до истината. да си намериш пътечката. Дръж верния курс.
КЛЕЧИЦЕ, понякога е трудна комуникацията с порасналите ни деца, но все пак ние трябва да търсим път към тях.
Добре би било и децата, и родителите да могат да се променят. Тази трансформация не е лесна, но е полезна и за двете страни. Децата ни, като разберат, че ние няма винаги да сме обслужващ персонал и да сме безгласни букви. ще започнат да уважават нашите граници, хобита, необходимости от почивка, общуване или даже от нищоправене.
Ох, пак се разприказвах. Ставам, че току вижте, ще проспя поредната среща. като миналата година в Сан Франциско. Една съседка молдованка, ме е поканила на кафе. Върна се от Кишинев, та иска да ми поразкаже за разходката до там.