Една емблематична сватбена рокля, носена на този ден през 1893г.
На 6 юли 1893 г. принц Джордж, херцог на Йорк (по-късно крал Джордж V ), и принцеса Виктория Мери от Тек (по-късно кралица Мери ) се женят в Кралския параклис на двореца „Сейнт Джеймс“ в Лондон.
Кралица Мери беше сгодена за принц Алберт, най-големият внук на кралица Виктория. Той обаче почина само седмици преди сватбата им. В резултат на това тя се омъжи за брат му, принц Джордж. Поради това Мери от Тек поръча не една, а две кралски сватбени рокли, проектирани за нея. За съжаление, малко е останало от плановете за първата ѝ сватбена рокля, но втората ѝ остава емблематична.
Мери е родена през 1867 г. като принцеса на Тек, Германия, като дъщеря на немски херцог. Пълното ѝ име е Виктория Мери Августа Луиза Олга Полин Клодин Агнес; но това е доста сложно за изказване! Когато се омъжва за член на кралското семейство, тя решава да осинови Мери вместо Виктория, заради баба си. В семейството си обаче тя е известна като Мей, заради месеца на раждането си.
Като принцеса, която не е била роднина на кралица Виктория , тя е била смятана за подходяща половинка за едно от внуците на кралицата. Тя се разбирала добре с Виктория и скоро била избрана за съпруга на принц Алберт Виктор . Те се сгодили през декември 1891 г. Пандемия от грип обаче го убила само шест седмици по-късно.
Въпреки това, Виктория не щяла да позволи това да я спре да представи Мери на семейството си. По-малкият му брат, принц Джордж , ѝ предложил брак през май 1893 г., тъй като двамата се сближили. Скоро се влюбили и се радвали на много щастлив годеж.
Мери не е първата кралица, която се омъжва за брата на годеника си. Вероятно най-известният пример е Катерина Арагонска, която се омъжва за Артур Тюдор шест месеца преди смъртта му. Известно е, че тя става първата съпруга на крал Хенри VII. За щастие, отношенията на Мери с Джордж са много по-добри от тези на Катерина и Хенри.
Тяхното ухажване би било фантастична холивудска романтична комедия. Тъй като Джордж се озова втори в линията за наследяване на трона, Виктория го настояваше да се ожени бързо. Той обаче не смяташе за уместно да се ожени за някого, когото не харесва. Предложиха му още две принцеси и в крайна сметка той изпрати предложение за брак на едната от тях. Тя го отхвърли.
Когато кралица Виктория предложи брак с Мери, и двамата го намериха за изключително неловко. Те бяха много наясно, че вестниците очакват предстоящ годеж и го намираха за неудобно. Срещнаха се няколко пъти, но и двамата бяха срамежливи и неловки.
Тогава, един ден, Мери отишла да пие чай с кралската принцеса Луиз. Когато пристигнала, тя открила Джордж и Луиз предложила двамата да се разходят заедно, сами. Докато гледал жаби в едно езеро, Джордж най-накрая ѝ предложил брак и те обявили годежа си на следващия ден.
След двумесечния им годеж, принцеса Мери от Тек се омъжва за бъдещия крал Джордж V през лятото на 1893 г. в Кралския параклис в двореца „Сейнт Джеймс“.
Оказва се, че поне по отношение на някои неща, кралското семейство може да бъде толкова суеверно, колкото и всички останали! Джордж зърна бъдещата си съпруга в Бъкингамския дворец преди церемонията. Той ѝ се поклони „нисък и учтив“, за да се реваншира.
След това сватбената компания тръгна в поредица от четири шествия с карети. Тълпи от доброжелатели дойдоха да гледат, тъй като не беше имало кралска сватба от 32 години. Мери имаше десет шаферки, а Джордж - двама „поддръжници“ (кумове) - баща си и чичо си.
В Кралския параклис, архиепископът на Кентърбъри венчал кралската двойка пред много важни членове на кралското семейство и политици. След сватбата кралица Виктория насърчила двойката да излезе на балкона на Бъкингамския дворец, за да помаха на наблюдаващите тълпи отдолу. Тази традиция започнала със сватбата на принцеса Виктория с принц Фредерик Уилям от Прусия през 1858 г.
Маслена картина от Лауриц Туксен изобразява щастливата двойка на церемонията им и очевидно е била добро подобие. Картината изобразява кралица Виктория, облечена в собствения си сватбен воал, както често е правила, както и в черни траурни дрехи.
Мери се обърна към Артър Силвър (от Silver Studio ), за да проектира сватбената ѝ рокля. Силвър първоначално беше проектирал роклята за сватбата ѝ с Алберт, наречена „Момина сълза“. Затова изглеждаше редно да го помоли отново и този път той създаде „Майските коприни“.
Роклята била бяла, традиция, започната от кралица Виктория на сватбата ѝ с принц Алберт през 1840 г. Дори през 1893 г. повечето жени се женят с най-хубавата си рокля, независимо от цвета ѝ. Това е така, защото след сватбата те щяха да носят роклята отново.
Шивачки от „Линтън енд Къртис“ създадоха роклята по дизайни на Силвър. Както е традиционно в кралското семейство, всичко беше произведено във Великобритания. „Ийст Лондон Копринени фабрики“ произведоха бялата коприна и сребърния конец, използвани за роклята, по искане на булката.
Както е обичайно за сватбените рокли на британското кралско семейство, дизайнът на Силвър включваше емблеми на британските кралства. Бродерия с рози, детелини и магарешки бодил украсяваше роклята, заедно с портокалов цвят (символ на плодородието) и истински влюбени възли.
Предната част на роклята беше необичайна и вероятно вдъхновена от любовта на Силвър към японския дизайн. Тя имаше три малки волана от дантела Хонитон, подредени на етажи подобно на сватбена торта. Материалът, използван за това, беше от сватбената рокля на майка ѝ. Беше обшита със сребърен конец и украсена с яркозелени венци от портокалови цветове. От двете страни на набрания сатен и дантела имаше дълги нишки.
Повечето рокли по онова време са имали дълги ръкави; Мери обаче се противопоставя на тенденцията със сватбената си рокля, така че тя изглежда изпреварила времето си. Вместо това, тя има деликатни ръкави тип „капачка“ от същата дантела Honiton със светлосиня панделка на лявото рамо.
Лифът на роклята ѝ подчертаваше фигурата ѝ тип „пясъчен часовник“ с това, което днес бихме нарекли деколте „Бардо“. Имаше стегнат корсет, който се спускаше в полата с А-силует . В горната част беше обшит с дантела Honiton, за да омекоти силуета. Малък венец от портокалов цвят се носеше около бюста, с малък букет на всяко рамо и по-голям в центъра, поставен с малко бял пирен.
Междувременно, шлейфът на роклята беше сравнително семпъл, дотолкова, че журналистите писаха, че тя дори няма такъв! Със сигурност не беше много в сравнение с изключителните детайли, които се виждаха на предната част на роклята ѝ. Заедно роклята наистина беше богато украсен викториански шедьовър.
В косата на принцеса Мери бяха аранжирани още портокалови цветове. Наред с това, тя носеше развяващия се дантелен воал на майка си, който оставяше лицето ѝ напълно видимо. Закрепи го с диамантени игли, подарени ѝ от кралица Виктория. Мери носеше и диамантена тиара от Виктория, както и диамантено колие, сватбен подарък от принца и принцесата на Уелс (Едуард VII, бащата на Джордж). Носеше диамантени обеци и брошка с котва, които бяха сватбени подаръци от принц Джордж.
Виж целия пост
На 6 юли 1893 г. принц Джордж, херцог на Йорк (по-късно крал Джордж V ), и принцеса Виктория Мери от Тек (по-късно кралица Мери ) се женят в Кралския параклис на двореца „Сейнт Джеймс“ в Лондон.
Кралица Мери беше сгодена за принц Алберт, най-големият внук на кралица Виктория. Той обаче почина само седмици преди сватбата им. В резултат на това тя се омъжи за брат му, принц Джордж. Поради това Мери от Тек поръча не една, а две кралски сватбени рокли, проектирани за нея. За съжаление, малко е останало от плановете за първата ѝ сватбена рокля, но втората ѝ остава емблематична.
Мери е родена през 1867 г. като принцеса на Тек, Германия, като дъщеря на немски херцог. Пълното ѝ име е Виктория Мери Августа Луиза Олга Полин Клодин Агнес; но това е доста сложно за изказване! Когато се омъжва за член на кралското семейство, тя решава да осинови Мери вместо Виктория, заради баба си. В семейството си обаче тя е известна като Мей, заради месеца на раждането си.
Като принцеса, която не е била роднина на кралица Виктория , тя е била смятана за подходяща половинка за едно от внуците на кралицата. Тя се разбирала добре с Виктория и скоро била избрана за съпруга на принц Алберт Виктор . Те се сгодили през декември 1891 г. Пандемия от грип обаче го убила само шест седмици по-късно.
Въпреки това, Виктория не щяла да позволи това да я спре да представи Мери на семейството си. По-малкият му брат, принц Джордж , ѝ предложил брак през май 1893 г., тъй като двамата се сближили. Скоро се влюбили и се радвали на много щастлив годеж.
Мери не е първата кралица, която се омъжва за брата на годеника си. Вероятно най-известният пример е Катерина Арагонска, която се омъжва за Артур Тюдор шест месеца преди смъртта му. Известно е, че тя става първата съпруга на крал Хенри VII. За щастие, отношенията на Мери с Джордж са много по-добри от тези на Катерина и Хенри.
Тяхното ухажване би било фантастична холивудска романтична комедия. Тъй като Джордж се озова втори в линията за наследяване на трона, Виктория го настояваше да се ожени бързо. Той обаче не смяташе за уместно да се ожени за някого, когото не харесва. Предложиха му още две принцеси и в крайна сметка той изпрати предложение за брак на едната от тях. Тя го отхвърли.
Когато кралица Виктория предложи брак с Мери, и двамата го намериха за изключително неловко. Те бяха много наясно, че вестниците очакват предстоящ годеж и го намираха за неудобно. Срещнаха се няколко пъти, но и двамата бяха срамежливи и неловки.
Тогава, един ден, Мери отишла да пие чай с кралската принцеса Луиз. Когато пристигнала, тя открила Джордж и Луиз предложила двамата да се разходят заедно, сами. Докато гледал жаби в едно езеро, Джордж най-накрая ѝ предложил брак и те обявили годежа си на следващия ден.
След двумесечния им годеж, принцеса Мери от Тек се омъжва за бъдещия крал Джордж V през лятото на 1893 г. в Кралския параклис в двореца „Сейнт Джеймс“.
Оказва се, че поне по отношение на някои неща, кралското семейство може да бъде толкова суеверно, колкото и всички останали! Джордж зърна бъдещата си съпруга в Бъкингамския дворец преди церемонията. Той ѝ се поклони „нисък и учтив“, за да се реваншира.
След това сватбената компания тръгна в поредица от четири шествия с карети. Тълпи от доброжелатели дойдоха да гледат, тъй като не беше имало кралска сватба от 32 години. Мери имаше десет шаферки, а Джордж - двама „поддръжници“ (кумове) - баща си и чичо си.
В Кралския параклис, архиепископът на Кентърбъри венчал кралската двойка пред много важни членове на кралското семейство и политици. След сватбата кралица Виктория насърчила двойката да излезе на балкона на Бъкингамския дворец, за да помаха на наблюдаващите тълпи отдолу. Тази традиция започнала със сватбата на принцеса Виктория с принц Фредерик Уилям от Прусия през 1858 г.
Маслена картина от Лауриц Туксен изобразява щастливата двойка на церемонията им и очевидно е била добро подобие. Картината изобразява кралица Виктория, облечена в собствения си сватбен воал, както често е правила, както и в черни траурни дрехи.
Мери се обърна към Артър Силвър (от Silver Studio ), за да проектира сватбената ѝ рокля. Силвър първоначално беше проектирал роклята за сватбата ѝ с Алберт, наречена „Момина сълза“. Затова изглеждаше редно да го помоли отново и този път той създаде „Майските коприни“.
Роклята била бяла, традиция, започната от кралица Виктория на сватбата ѝ с принц Алберт през 1840 г. Дори през 1893 г. повечето жени се женят с най-хубавата си рокля, независимо от цвета ѝ. Това е така, защото след сватбата те щяха да носят роклята отново.
Шивачки от „Линтън енд Къртис“ създадоха роклята по дизайни на Силвър. Както е традиционно в кралското семейство, всичко беше произведено във Великобритания. „Ийст Лондон Копринени фабрики“ произведоха бялата коприна и сребърния конец, използвани за роклята, по искане на булката.
Както е обичайно за сватбените рокли на британското кралско семейство, дизайнът на Силвър включваше емблеми на британските кралства. Бродерия с рози, детелини и магарешки бодил украсяваше роклята, заедно с портокалов цвят (символ на плодородието) и истински влюбени възли.
Предната част на роклята беше необичайна и вероятно вдъхновена от любовта на Силвър към японския дизайн. Тя имаше три малки волана от дантела Хонитон, подредени на етажи подобно на сватбена торта. Материалът, използван за това, беше от сватбената рокля на майка ѝ. Беше обшита със сребърен конец и украсена с яркозелени венци от портокалови цветове. От двете страни на набрания сатен и дантела имаше дълги нишки.
Повечето рокли по онова време са имали дълги ръкави; Мери обаче се противопоставя на тенденцията със сватбената си рокля, така че тя изглежда изпреварила времето си. Вместо това, тя има деликатни ръкави тип „капачка“ от същата дантела Honiton със светлосиня панделка на лявото рамо.
Лифът на роклята ѝ подчертаваше фигурата ѝ тип „пясъчен часовник“ с това, което днес бихме нарекли деколте „Бардо“. Имаше стегнат корсет, който се спускаше в полата с А-силует . В горната част беше обшит с дантела Honiton, за да омекоти силуета. Малък венец от портокалов цвят се носеше около бюста, с малък букет на всяко рамо и по-голям в центъра, поставен с малко бял пирен.
Междувременно, шлейфът на роклята беше сравнително семпъл, дотолкова, че журналистите писаха, че тя дори няма такъв! Със сигурност не беше много в сравнение с изключителните детайли, които се виждаха на предната част на роклята ѝ. Заедно роклята наистина беше богато украсен викториански шедьовър.
В косата на принцеса Мери бяха аранжирани още портокалови цветове. Наред с това, тя носеше развяващия се дантелен воал на майка си, който оставяше лицето ѝ напълно видимо. Закрепи го с диамантени игли, подарени ѝ от кралица Виктория. Мери носеше и диамантена тиара от Виктория, както и диамантено колие, сватбен подарък от принца и принцесата на Уелс (Едуард VII, бащата на Джордж). Носеше диамантени обеци и брошка с котва, които бяха сватбени подаръци от принц Джордж.
