Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...53

Някакъв се прибира вкъщи и от вратата го почват:
- Къде? Стой! Къде отиваш? Събу ли се? Аха, добре… стой! В кухнята! В кухнята влез! В хола съм почистила… Какъв филм? Ще ти го разкажат утре. И мачът не те интересува. Хорските мъже се прибират в къщи, ремонтират, готвят, помагат на жените си, а ти? Стой! Якето къде метна? А, на закачалката е… Е, ами не мога пък все да те следя. Остави столааа! Току-що го минах със спирт. Яж на мивката. Не, не пипай чинията… От тенджерата можеш. Довечера идват майка ми и сестра ми, няма да мия съдове през пет минути, я! Виж, виж какво направи? Троха!!! А преди малко минах с прахосмукачката… Стига толкова, виж се на какво си замязал! Измий си чинията и я прибери. Къде тръгна? Къде? Казах ти — чакам гости, нямаш работа в хола. На балкона ще почакаш. Чист въздух, зимно слънце, хората се прибират в къщи при любимите си съпруги… Ееех, какви мъже имат другите жени, пък на мен какво се падна… Какво мърмориш? Стой там и чакай… Чакааай! Къде тук? По-назад, тук съм мила… Още, още… Стой! Къде изчезна? А бе, тук е шести етаж, защо не внимаваш? Стигна ли вече долу? Ставай, ставай! Нищо ти няма… И се прибирай по-бързичко! А, не — я чакай! Иди до магазина и купи едно кисело мляко, че забравих, така и така си навън. И от аптеката вземи един аналгин, че главата ме заболя от теб!

В рамките на няколко страници това се публикува за н-ти път.
Старите вицове разказани на глупав диалект не ги прави по-смешни.
Не знам от къде се взе тази мания.

Един професор по математически анализ се прибрал и видял че кранът на мивката в кухнята му капе. Извикал водопроводчик. Водопроводчикът затегнал една тръба за 5 минути работа и кранът спрял да капе. Професорът се зарадвал, но усмивката му бързо увехнала, когато видял сметката.
- Боже, това е една трета от месечната ми заплата! - възкликнал на глас той.
Е, все пак платил и прибирайки парите, водопроводчикът му казал:
- Пич, ясна ми е твоята работа. Професор по математика... Не взимаш много пари. По-добре стани водопроводчик и ще вземаш много повече. В наш`та фирма си търсим нови. Заповядай. Само като кандидатстваш за позицията, пиши че си завършил само седми клас, че там не се кефят много на умници.
Професорът така и направил. Работата била лесна. Парите - добри. Позамогнал се и започнал да живее нормално. Един ден директорът на фирмата решил, че не е много културно всичките му работници да нямат даже и основно образование и решил да ги прати на вечерна гимназия, та поне да имат завършен осми клас. Професорът, за да не се издаде, също трябвало да ходи. На първия час по математика, учителят решил да изпита някои от водопроводчиците, за да се запознае с познанията им. Първият му въпрос бил за лице на окръжност и по случайност посочил нашия професор. С усмивка на лице професорът понечил да я каже, но за негов ужас се усетил, че я е забравил. "Е, помислил си той, това не е толкова фатално. Все ще мога да я изкарам". Започнал да пише по дъската, постепенно я напълнил с интеграли, диференциали и формули и накрая получил: -πr². Този минус обаче въобще не му харесал и започнал да пише още интеграли и да смята... но пак получил същото. С отчаяние се обърнал към останалите водопроводчици и ги видял всички да му подсказват със знаци и шепнене:
- Размени границите на интервала на интеграла!

Студентка влиза на изпит в медицинския, професорът и казва:
- Колежке имам само един въпрос към вас, ако ми отговорите - ще ви дам изпита, ако не - ще ви скъсам. Бръкнете в тази торба с човешки органи и познайте само с опипване какво се хванали...
Момичето бърка в торбата, напипва нещо и казва:
- Шпеков салам.
Професорът се подсмихва:
- Колежке, не се срамувайте, всички знаем, че това не е шпеков салам, моля назовете го с истинското му име.
Студенката обаче казва:
- Шпеков салам.
Професорът се развеселил:
- Колежке, моля бръкнете пак и го извадете за да видят всички, че това не е шпеков салам.
Момичето бърка в торбата и изважда щафета шпеков салам. Професорът втрещен бута асистента до него:
- Абе, ние снощи какво сме вечеряли!!!

Коравосърдечни жени! Студенокръвни!
Смених си сам скоростната кутия на колата... Похвалих се на жената - мълчи! Похвалих се на дъщерята - и тя мълчи! Звъннах на една съседка - мълчи! А аз се радвам, ако си купят нещо, ако се гримират, тунинговат, аз съм емпатичен, всяка женска радост мен ме радва, всяка женска мъка ме разчувства!
А моята скоростна кутия... какво? Мълчат!
И как да срещнат истинска любов? Как да докоснат душата на мъжа? Как да полетят из нашата Вселена, мъжка, необятна, съвършена, как? И да не съм чул, че нямало свестни мъже! Бъкано е, мили дами, но не ги разбирате! Инак, 2 тела в 1, лесно се събират, туй барем го разбирате! Ама душата е важна, мили дами, душата, мъжката душа! И когато го прозрете, тогаз ще има радост и за вас!