Дано да не доживея деня, в който ще седна на една маса с жена и ще я оставя да си плати сметката

Поканата за кафе не е договор за плащане. Каниш за компания или опознавателно, а не означава автоматично че поемаш сметката.

Ако искам да почерпя ще го кажа и предложа.
Нали говорим за равноправие, значи плащането трябва да е споделено. Логично е да е двупосочно и плащането, а не равноправието да е само когато е изгодно.

АКо мъж плаща или реши да бъде кавалер, това е чудесно.
Но очакването всеки да плаща, защото иначе е скръндза, скъперник, сметкаджия,  не е е мъж, да се очаква винаги и във всички случаи , това е вече натиск, а не кавалерство.

Първата среща е между непознати, не е редно единият да инвестира пари. Инвестира се само време и желание за опознаване. Без значение дали ще има или няма втора среща.

Както споменахме, в този момент мъжът може да няма възможнсот да поеме цялата сметка, това не прави еидн мъж по-малко стойностен. Може да има хиляди причини.
Кавалесрството не е само сметката, това е уважение,възпитание, интелигентност, малки жестове, премерени комплименти.

АКО ЕДНА ЖЕНА ГУБИ ИНТЕРЕС САМО ЗАЩОТО СМЕТКАТА Е РАЗДЕЛЕНА, вероятно интересът и е бил към ролята на осигурител, спонсор  или плащач, човек който да си наема безценното и женско внимание и време.
А не интерес към човека и личноста му.

Всякакви има.
Един с който излязох и си плати всеки неговото не излязох повече.
Но не заради това.
А защото косата му беше толкова гнусно мазна, че бутилка олио щеше да се извади.
И се беше олял с парфюм за да прикрие вонята си.
На всичкото отгоре имаше наглостта да ме покани у тях.
Това беше много отдавна. Бях по-кротичка.
Ако сега ми се случи среща с такъв ще бъда доста откровена.

Ангел, разбрахме твоята теза и видеото би трябвало да те успокои, че не всички жени очакват да им плащаш, има и друг тип, успокой се вече.

Аз съм спокоен.
Опитвам се на мъжете с малко опит и без опит да им обясня да избягват да се набутват за жени от които няма да получат нищо.

Е, нормално. Така никога няма да получат нищо.
Елементарно възпитание и жест щом липсват, представям си от там насетне какво следва.

Ако те е страх да не се набуташ, по-добре не се занимавай с жени, защото в обратния вариант винаги ще се набуташ, а няма смисъл от нещастни мъже.
Светът се управлява от щастливите и доволните.

Схващането, че един мъж се набутва общувайки с жени едва ли помага в търсенето и създаването на връзки. Но може и да греша, знам ли.

Никоя от вас не е отхвърляла мъж към който е имала силен интерес само заради неплащане на сметка.
 Когато искате и харесвате някой НЕ виждате нито червени лампи, нито явни сигнали.
 Отхвърляте само тези, които така или иначе нямат шанс или шансовете са абсолютно минимални.

За другите жени не мога да кажа,аз отхвърлям тези, които не плащат сметки, дори и първоначално да съм имала интерес.

Никога не съм се срещала досега с мъж, който да ме е оставил да платя аз или да е чакал да си делим сметката.
О, определено, ще отпадне бързо силния интерес към такъв, дори и да съм го харесала преди това на вид. Никой не харесва дребнави и стиснати мъже.
Трябва дамата да е с много голямо перде, с дебели очила или отчаяна да допусне подобен сигнал да не ѝ влия или няма значение.
Тук изключваме дамите с пасивната агресия, които държат да си плащат те непременно.

Ми не, можеш да обърнеш ситуацията точно с жестове. Да изпъкнеш, да грабнеш вниманието. Разбира се, има значение коя си поканил.

От всяка една среща с жена, мъжа получава нещо. Отделен е въпроса дали ще има капцитета да разбере и получи това, което му жената му дава.

Относно плащането на сметките, за пореден път ще се повторя - това е елементарно възпитание, зад което не прозират задни мисли и очаквания. Колкото по-рано разбере това един мъж, толкова по-добре за самия него.

Аз разбрах, че вероятно през по-голямата част от живота си съм била отчаяна, щом съм си носела пари да си плащам сметките в присъствие на мъже, които още не са ми никакви. Обаче явно съм толкова кьорава и такова перде, че редовно съм си забравяла очилата по такива срещи.  При цялото желание на партньорите ми да похарчат някой лев за мен, винаги съм намирала начин да връщам жеста и да не оставам длъжна, показвайки по един недемонстративен и човешки начин, че съм човек със самочувствие, работещ при това и не е нужно да бъда третирана като държанка. Че един мъж е стиснат може да си проличи по доста неща. Както казах по-напред, той може и да плати, и пак да се почувстваш като пълен идиот. Ако ме е поканил той, да почерпи, но има ситуации, в които няма нищо лошо и жената да си плати нейната част. А ако има рожден ден и го е поканила, считам за редно, тя да почерпи. Или и тогава черпи мъжът, ако не си отчаяна, дебела, пъпчива и кьорава?

А това пък как едва ли не бил получавал непременно нещо от жената, само с нейното благоволение да присъства, е голяма тъпня. Някои жени са толкова умална и неприятна компания, че някой с радост би платил да изчезнат по най-бързия начин. Щото тя на хубост може да го докарва, но откъм социални умения, да е кръгла 0 - виждала съм и аз разни сценки с мои приятели - брутални просто. Не ще я черпя на негово място, ами ще я изхвърля като мръсно коте.
Интересно ми е също тези жени, които толкова много държат мъжът да ги храни и пои на всяка среща, как биха приели това, ако този мъж е синът им и всяка една, с която излезе, очаква от него същото. Дали няма да сменят плочата?

Спомням си няква тема тук, мъжът поканил, идва сметката и се оказва, че няма кеш, а заведението не приема карти. Платила жената. Изядоха го с парцалите.
Ми и аз да бях, щях да платя. Ако ме завлече, няма да ме разори. Ако пък излезе точен, супер.

Продължавам да съм в недоумение как на мен ми се е получавало и без да плащам, никой май не можа да ми го обясни. Сигурно идвам от друга планета най- вероятно.