Жените се чувстват длъжни, защото много мъже поставят така въпроса. "Аз я черпих пържола и нам си кво, а тя после не ми пусна, само се вътрих."
Не си го искала, твое право е да го отрежеш.
А, аз никак не се чувствам длъжна, даже съм в другата крайност, което също не е здравословно, но въпросът не е аз как се чувствам. Въпросът е, че много мъже чувстват, че си им длъжна или най-малкото са си изработили или заслужили нещо повече, ако са те извели на няколко срещи, плащали са и т.н. И някои реагират доста неприятно. Нека сме честни.
Отделно от това, мъжете често тълкуват като флирт и най-малката трохичка внимание и възпитано отношение. Дори едно черпене на кафе между другото може да им завърти главата и после няма отърване.
Скрит текст:
Навремето един охранител в сграда, в която влизах ежедневно, започна да ме издирва и търси по етажите, само защото сутрин ги поздравявах с "Добро утро" и обсъждахме дребнотемия за трафика и времето, докато сканираха мен и чантата ми. На друго място един от служебните шофьори също ми правеше засади по етажите да се рекламира и да ми показва снимки на новия си ламинат в хола (??), пак на базата само на няколко любезности разменени в колата. Давам ги за пример, защото, не че нещо, ама със сигурност не съм тръгнала да флиртувам с охраната и шофьорите и дори не знам как може да си го помислят.
Та, с годините се научих превантивно да съм малко борсук към мъже, с които имам по-чест служебен или наложителен контакт, че иначе все някой започва да си фантазира нещо. Да черпят някой друг, аз съм мерси. Черпенето е жест, да, но е жест от мен към мъжа, на когото позволявам да прояви кавалерство и покровителство спрямо мен и да се изкефи. За да го заслужат, се изисква определено ниво на цивилизованост и не всички са я достигнали.
Особено по-интелигентните.