Очи пълни, ръце празни

Винаги съм се чудила каква точно е стратегическата цел на онова мъжко национално хоби да следвате една камара жени във Фейсбук, Инстаграм и из целия интернет - полуголи моделки, инфлуенсърки с устни като въздушни възглавници (аз тия усти не ги разбирам, честно), фитнес маниачки, йога богини, момичета по бански през януари, мадами със селфита от съблекални, миски от 2000-та, та до 2026 г., "natural beauties" с лица, "уморени" от ботокс и филъри през 6 месеца, и всякакви други визуални инвестиции без възвращаемост.

Гледате, лайквате, пускате сърчица, езичета, пламъчета, коментарчета от сорта на "уау", "топ си", "прекрасна", все едно сте на кастинг за най-отчаян цифров ухажор на годината, и аз само питам с цялото си уважение към мъжката самоувереност: кел файда?

Тия жени ваши ще станат ли от един лайк, две емотиконки и три влажни въздишки в инбокса или просто държите да се пробвате навсякъде, защото някъде между егото, скуката и алгоритъма сте решили, че интернет е ловно поле, а вие сте последният останал самец в саваната?
Особено трогателно става, когато това "плакнене на очи" вече не го практикува някой объркан пубертет с хормонален "пожар", а мъже на 30, 40 и отгоре години, които уж са видели живот, уж имат принципи, уж знаят какво искат от жена, но в свободното си време трупат женски профили като пенсионер промоционални брошури от супермаркета - за всеки случай, да има.

Бройкат целия този сбирщайн от тела, пози, задни части, изкуствени мигли, коремни преси и деколтета с такава отдаденост, че човек започва да се чуди дали това е мъжко желание, спортна дисциплина или просто дигитална версия на селския мегдан, където всеки гледа, никой не пипа, но всички се държат така, сякаш са поканени лично.

Истината, доколкото я виждам от женска гледна точка, е доста по-семпла и леко трагикомична: очи пълни, ръце - празни.

Макар че да не бъдем несправедливи - понякога ръката вероятно е пълна, но с част от собствената анатомия, понеже ми е трудно да повярвам, че при това усърдно взиране в чужди пазви, бедра и дупета вършите нещо дълбоко духовно, примерно медитирате върху женската енергия или изследвате композицията на кадъра.
Ще взема да викна Рая Назарян да ви попита официално "какви точно ги вършите" или вкратце и в прав текст да ви го заяви, защото явно темата си плаче за парламентарно разследване, комисия по морална хигиена и експертна група по безсмислено лайкване.
И най-смешното е, че същите тези господа после говорят за стойностни жени, вярност, уважение, "жената до мен трябва да има класа" или пък твърдят, че харесват академични умове, докато техният списък със следвани профили прилича на дигитална кръчма след полунощ - шумно, лепкаво, евтино осветено и пълно с обещания, които никога няма да стигнат до реален адрес.

Не казвам, че човек не може да харесва красота. Може. Но когато красотата се превърне в ежедневна обиколка по чужди тела с пръст, залепен за "like", вече не говорим за естетика, а за навик, глад и малко тъжна мъжка демонстрация на достъп без притежание. Защото да следваш хиляда жени, не те прави желан, прави те зрител. Да лайкваш всяка втора, не те прави мъжкар, прави те статистика. А да се пробваш навсякъде, не значи, че имаш избор - понякога значи само, че никъде не те избират.

И най-интересни са онези, за които знам, че имат приятелки, а някои дори съпруги. Там вече сарказмът леко отстъпва място на чистото недоумение. Тия жени до вас толкова ли не усещат, че не сте съвсем очаровани от партньорките си, щом всеки ден си подреждате виртуален резервен състав от потенциални заместнички? Или просто всички се правим, че това е невинно "гледане", докато всъщност един мъж не спира да оставя малки дигитални следи към всяка жена, с която би сменил настоящата, ако само му отвърне?
Защото една работа е да забележиш красота, съвсем друга - да живееш до една жена, а онлайн да се държиш така, сякаш още си свободен, незадоволен и отворен за оферти. И после се чудите защо жените ставали подозрителни. Ами защото понякога не ревността им е проблемът, а вашият публичен каталог с "може би някой ден".

Алоооо, булки, спите ли? Питам съвсем добронамерено, защото докато вие може би перете чорапи, готвите мусака, гледате деца, търпите настроения, правите се на спокойни жени и си повтаряте, че "той просто си гледа", някой там съвсем публично поставя под съмнение вашата красота, вашата стойност и вашето място до него. Не с едно съобщение, не с една среща, не с драматична изневяра от турски сериал, а с всекидневното подреждане на резервни възможности, с онова уж невинно лайкване, с онзи постоянен апетит към чуждото, с онази готовност да се впечатли от всяка, която не е в неговия хол, не му е прала ризата и не го е виждала по анцуг в неделя.
Така почват изневерите, за да сме точни - не винаги в леглото, понякога първо в погледа, после в навика, после в сравнението, после в "тя само ми писа" и накрая в онова жалко мъжко изречение: "Не знам как стана."

P.S. Държа да уточня нещо съвсем ясно - не визирам всички мъже и това не е критика към целия мъжки пол. Има мъже с вкус, мярка, достойнство и уважение към жената до себе си. Текстът е към онзи конкретен вид онлайн ентусиасти, които се държат така, сякаш интернет е шведска маса, а всяка жена там е потенциално "за пробване". Който не се разпознава - няма от какво да се обижда. Който се разпознава - може би точно затова се обижда.
Duende | автор: Диана