Как се справяте със стигмата " родител след 40 год."

  • 7 731
  • 151
# 135
Е това си е леко тъпо.Пожелавам км успех де.
Аз имам близки,които имаха дълги години проблеми,но отказваха инвитро,че не било естествено.Слава Богу им дойде акъла и всичко стана бързо,щом получиха правилната помощ,но сега им е много трудно с малко дете на 50+.
Виж целия пост
# 136
Моя позната роди инвитро на 45 г., но дълги години се опитваха, поне 10, отделно преди това естествено. Важното е, че сега си има дете.
Мисля, че и при Елена Йончева е било нещо подобно. Гледах едно интервю,  в което каза, че има съмнения, че в България умишлено се бавят процедурите, за да се вземат повече пари. В Турция веднага станало инвитрото.
Виж целия пост
# 137
Моя позната роди инвитро на 45 г., но дълги години се опитваха, поне 10, отделно преди това естествено. Важното е, че сега си има дете.
Мисля, че и при Елена Йончева е било нещо подобно. Гледах едно интервю,  в което каза, че има съмнения, че в България умишлено се бавят процедурите, за да се вземат повече пари. В Турция веднага станало инвитрото.

На същото мнение съм след като 2 колежки минаха по този път. Едната няколко години опити в уж елитни клиники, накрая стана от раз при един много млад, тепърва прохождащ в инвитрото, но амбициозен лекар.
Другата 3 опита в БГ, в Турция стана от първия път. Злоупотребяват лекарите, това е истината. Особено ако усетят, че пациентите са по-заможни, гледат да ги мотаят до последно. Спомням си, че и Николета Лозанова беше усетила на гърба си алчността на българските инвитро клиники. Тя също успя в Турция.
Виж целия пост
# 138
Скрит текст:
И аз. Сещам се да познавам три жени съдийки, родили на 18 или 19, с едната работя заедно; съученички две от класа родиха на 19 и сега са учителки и двете, приятелка роди на 21 и е адвокатка, тоест не говорим за върховни постижения, на които светът се диви, но категорично съвсем нормално "реализирани" жени като за днешно време, дори като за изискванията на форума.
Интересно, че повечето, за които се сещам, са останали с по едно дете, но надали е защото първото е усетено като пречка и тежест.
Става дума за жени, които днес са около и над 50, разбира се. Не модерни и съвременни. Wink
Не казвам, че 18 е оптимално - не е, но и пречка чак не е. Да не говорим за 20+.
И на 40 не го смятам за лошо решение, и на 50 - напротив (щом вече си станал/-а на 40 или 50, няма връщане); но изборът между по-рано и по-късно, разбира се - ако няма други пречки пред раното, за мене е напълно еднозначен.
Въпросните жени са раждали в други времена. И аз имам доста такива познати, плюс съученичка и съседка, които забременяха и родиха на 16г през 80-те. Е, трябваше да напуснат елитните гимназии и да завършат вечерно, но завършиха и висше образование и се справиха добре. С по едно детенце си останаха, но ги изгледаха, а сега гледат и внуци.

По онова време повечето жени имаха много млади баби-пенсионерки, млади майки, а имаше и седмични ядки и градини. Даваха им и общински жилища по-лесно като имат деца и после ги изкупуваха евтино. Общинските наеми бяха ниски, а ведомствените направо без пари. Имаше общежития за семейни студенти. Сега е различно.

Като бях на 20г и майка още работеше, баба ми ми казваше да родя бебенце и да им го оставя да си го гледат с дядо ми, но аз не исках бракове и деца. Ако бях родила тогава, нямаше и да усетя, че имам дете.

Да, по-добре е рано да се роди. Само дето моите деца не щат деца. Аз съм им обяснила нещата от гледна точка на биология и икономика, а ако щат.
Виж целия пост
# 139
Че общежития за семейни студенти няма ли още? Има си ги, просто ако няма достатъчно семейства, ги запълват с други студенти с висок успех
Виж целия пост
# 140
В София допреди 10г имаше семейни общежития. Вероятно още ги има, но вече са обитавани от ергени и моми. Само дето днешните студенти не щат да се женят и да раждат докато учат.
Виж целия пост
# 141
Според мен тези жени от обкръжението не са доброжелателки.Отделно не е нормално да се натяква все едно и също.Като и го повтарят,по-млада ли ще стане?Целта е да я уязвят. Какво им пука на тях?Те нали се вместват в идеала, да няма те да и гледат детето? Тука проблема не е рано ли било,късно ли било,а в обкръжението.
Виж целия пост
# 142
Ние не знаем, дали, при каква хопотеза и как някой се е изразил, че чак го окачествявате като израз на " стигма".
Ако авторката търси валидиране на твърденията си, колко младеела, колко стройна и пр. била и как по-младите били запуснати, съгласяваме се Simple Smile .
Всяко нещо в този живот има цена, както и своите плюсове и минуси.
Виж целия пост
# 143
Никой не е бил чак дотам глупав, че да ми изтърси подобна простотия право в Очи. Като гледам възрастта и визията на майките на връстниците на детето ми, не виждам и особено да изпъквам с възраст и "бабешки" вид, но както и да е - всеки си има своята история и съдба. Определено тези, които сме над 40 с малки деца водим младите майки със жизнен опит, но да тръгна да им се обяснявам какво и защо, също ми се струва глупаво, камо ли да си измислям някакви фалшиви причини. Осъзнавам обаче предимствата да си по-млад и не дотам обременен със страхове, докато детето ти е още малко и кипи от енергия. Това няма как да се отрече. Също така се моля с ММ да сме здрави и в кондиция, за да можем да бъдем полезни за детето си, докато още има нужда от нас.
Виж целия пост
# 144
Повечето тук знаят историята ми. 17 години бяхме заедно с първия ми мъж, който почина. Той има дете от първия си брак, който вече също е баща. Не успяхме да си направим дете и аз бях убедена и примирена, че майка няма да бъда. След като се събрах с втория си мъж, на 44 родих прекрасно момиче, което скоро ще стане на 4 години. За протокола, естествено забременях и даже ми се е случвало да ме питат как е станало. 😁
Въобще не ми дреме кой какво мисли по въпроса. Ние с мъжа ми всеки ден си благодарим, че сме си "подарили" един на друг това прекрасно дете.
Единствено се моля Господ да ми даде време да се насладя колкото може по-дълго да чувам "Мама". Още не мога да повярвам напълно, че получих такъв подарък от съдбата, макар и на 44 . И благодаря всеки ден за това.
Виж целия пост
# 145
Игнорирай тези глупости и хората от чиято уста идват. Ако беше родила на 20 щяха да питат "що пък на 20, не е ли рано?"
Виж целия пост
# 146
Всеки заслужава щастието да бъде родител.
 Няма да е лесно нито като си прекалено млад, нито е лесно на 40+.
Чисто физиологично и откъм енергия разбира се е по-добре да е на млада възраст.
Но реализацията, съвременния забързан и динамичен живот, трудното създаване на хубави отношения и семейства, желанието за добър материален финансов стандарт и реализация.
Всичко това води до отлагането или забавянето.
Но има медицински възможности и затова няма значение от възрастта.
Всеки който иска да стане родител го заслужава и няма значение годините на които се е случило.
Гледайте да бъдете щастливи, винаги ще се намерят хора с лоши намерения или несъобразителност.
Не дължите никому обяснения.
Виж целия пост
# 147
Всичко е въпрос на среда и възпитание. Когато човек е заобиколен от етикетиращи и осъждащи хора, те все ще намерят за какво да го изкритикуват и да му се присмеят - там положението е, "що си с шапка, що си без шапка". Млад-стар, нисък-висок, слаб-дебел, богат-беден - никакъв шанс няма да се измъкне някой, без да бъде надлежно огледан, обсъден, и категоризиран. Включително съм чувала грозни коментари на тема брой деца - и ако е едно, и ако са три и повече.

Причината някой да се трогва от чуждото мнение, според мен е, ако не е достатъчно убеден в действията си, и има неизречени страхове и съмнения, и също така ако не получава достатъчно подкрепа от най-близките си хора. Но това пак е вътрешен проблем, който всеки трябва да реши сам. Външните хора са само катализатор, ако те засягат - значи напипват болно място, и то трябва да се излекува. От коментари и обиди на тема, в която сме уверени и спокойни, обичайно не ни пука, и ни е смешно какви ги измислят.
Виж целия пост
# 148
   Ох, толкова е индивидуално... Май няма добър вариант. На млада възраст, добре, но с парите как да стане? Ако си студент още, ако не си успял да подсигуриш още дом, средства за отглеждането на бебето, излиза, че родителите ти трябва да ви издържат. На 20-23-24. В обратния случай, докато насмогнеш с битовизмите, може биологично да стане късно.
   От собствен опит мога да кажа, че с второто ни беше много по-лесно и леко. Първото го родих на 27. Как сме се справили, не знам... Пълна лудница беше. Още на квартира живеехме, успяхме да купим жилище, докато беше още малко детето, но много трудно ни беше. С кредит, но то и самоучастие трябва... Работехме тогава като изоглавени и двамата с мъжа ми, началото на бизнеса ни. Абсурд някой от двама ни да излиза в отпуск. Да са ни живи и здрави родителите, много помагаха. С грижа, не финансово. И детегледачески услуги сме ползвали. С второто бях на 37. Нищо общо! Пак не сме спирали да работим, но по-широко ни беше около врата. Имахме дом, можехме да си разпределяме времето, та поне по един да гледа бебето. Не да го разнасяме постоянно с нас навсякъде. А и психически бях по-готова, някак. И първото беше желано и планирано, но, честно, не бях достатъчно емоционално и психически подготвена... С второто, на 37 аз, мъжът ми на 39, нещата много по-лежерно и гладко минаха. Направо рахат Simple Smile. Но пък... не сме имали репродуктивни проблеми и този фактор никак не е маловажен, просто ние бяхме късметлии.
Виж целия пост
# 149
Здравейте.
Много силно ми натежа тази "рамка", в която  обществото поставя всички жени в диапазона 40+.а именно - "родила си много късно и ще бъдеш баба,когато детето ти ще има нужда от твоята подкрепа в младите си години."
Т.е. стара съм за мама на по-малко (6-годишно) хлапе. Такова е виждането и вменяването от хората около нас.

Имам момче на 6 години.На 45 год. съм. Не сме бракувани с бащата. Родих на 39год. след помощта на ИнВитро(то е ясно). Все повече усещам намеците в думите  на колеги,съседки,"приятелки","млади майки",които са родили на 20+ как съм се решила да забременея и да родя в тази късна възраст. А на мен така ми се стекоха обстоятелствата,че наистина по-късно срещнах бащата ,мъжът,  с когото решихме да имаме детенце.
Тогава и първите години след раждането, бях в еуфория,че станах мама.Да, но ......биологията има силната си дума.Когато съм навън с други мами,а те всички са по-млади от мен, винаги усещам тази ограниченост в мисленето им относно възрастта.Винаги ще се направи вметка: "Ама ти късно си родила",или "Аз на твоите години отглеждах тийн, а ти си с малко дете....."
Ами не ми е  приятно,тегаво ми е  -  усещам,че ставам затворена в себе си,раздразнителна,дръпната и най-вече Без Самочувствие.

Как е при мами в такава ситуация,как го преодолявате,как отхвърляте подобни усещания, че наистина остарявате, а детето ви е още малко? Как успявате да съхраните емоционалния си мир и самочувствие?

Благодаря на всички,че ме прочетохте.
Имам близка на 50, която пък не е раждала. Интелигентен човек никога няма да направи какъвто и да било намек, а когато тъпанар си го позволи, тя е достатъчно умна, че да го навре културно в мишата дупка, от която е изпълзял! Такова архаично мислене не би обидило човек, който знае цената си!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия