Голямо изпитание се оказа реденето на желания. Дори когато имаш приличен бал, който стига почти за навсякъде. Подредбата на детето е безумна: най-отгоре сложил паралелка (по - скоро училище), която е с по нисък мин. бал от следващите четири. После сложил две по ниски с около 10-15 - 20 точки и толкова. Обаче това било желанието му и нищо друго. Заяви го с тържествен и непротиворечащ тон, представи един сравнителен анализ за плюсове и минуси и изчезна да играе навън. Искал да е "щастлив и безгрижен" , но с прилично образование и в 10 клас щял да реши окончателно. Сега нямало да се възползва от бал, само и само да не остане похабен. Бил си " научил грешката". Искал да има време и за спорта, който е доста натоварващ, и за забави с нас и другарчетата. Направо си беше рецитал, от къде ги научават тези неща, от ИИ ли, не знам.
Разбира се, три пъти пускахме заявление, но се сменяха само местата на 2,3 и 4 място. Нямаше много смисъл в това, но знае ли човек какво ще решат тази година тези с по-висок бал. Все пак не е с максимален, та теоритично всичко е възможно, вкл. и изведнъж всички преди него да се откажет от другите възможности и да запишат първото му желание. На практика едва ли. Но ми направи впечатление, че при първите заявления първите дни получихме имейл почти веднага, а вчера към 20.00ч. доста по - късно пристигна. Колебания и размисли ли е имало.
Радвам се че приключи, защото и ние като радители имахме колебания дали да оставим нещата така. Детето не беше в топ училище, добро, но не топ, вкъщи не сме доучвали с него, може би много, много рядко. Някакси животът ме научи, специално с него, да го слушам повече и по-малко да си мисля че знам кое е най-добро. Времето ще покаже, но се радвам че наистина свърши времето с терзания ( дали? няма да се питам правилно ли постъпих?)
Темата ми беше много полезна, благодаря на всички за много ценната информация и пожелавам на всяко дете да намери своето си място, където ще се чувства най-добре и реализиран.
Разбира се, три пъти пускахме заявление, но се сменяха само местата на 2,3 и 4 място. Нямаше много смисъл в това, но знае ли човек какво ще решат тази година тези с по-висок бал. Все пак не е с максимален, та теоритично всичко е възможно, вкл. и изведнъж всички преди него да се откажет от другите възможности и да запишат първото му желание. На практика едва ли. Но ми направи впечатление, че при първите заявления първите дни получихме имейл почти веднага, а вчера към 20.00ч. доста по - късно пристигна. Колебания и размисли ли е имало.
Радвам се че приключи, защото и ние като радители имахме колебания дали да оставим нещата така. Детето не беше в топ училище, добро, но не топ, вкъщи не сме доучвали с него, може би много, много рядко. Някакси животът ме научи, специално с него, да го слушам повече и по-малко да си мисля че знам кое е най-добро. Времето ще покаже, но се радвам че наистина свърши времето с терзания ( дали? няма да се питам правилно ли постъпих?)
Темата ми беше много полезна, благодаря на всички за много ценната информация и пожелавам на всяко дете да намери своето си място, където ще се чувства най-добре и реализиран.
В случай, че не си приет още в първото, където се пробваш, де.