АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР-обединена тема 2

Давид как прояде картофено пюре.След едноседмична мъка накрая сложих купичката на масата,а той гладен стоя бая време.Оставих го сам в стаята и като влизам ...Давид се маже с картофи...и яде...с обърната лъжица,но все пак ЯДЕ   Метода на Деси...втора точка  Вчера го пробвах и със соево мляко...пи го,но смесено с каша оризова безглутенова-бебешка...
Намерих много хубави рецепти без глутен...искате ли да ги преведа в другата тема-за диетата?
Да ви го похваля...вече познаваме десетина букви.Има една испанска програма за учене на букви...

http://www.primeraescuela.com/themesp/animales/insectos/abeja.htm   

...пробвах да принтирам няколко...оцветихме ги и му стана много интересна тази игра...А цифрите ги познава...брои до 20 на испански...малко смешно от 10 до 20 ,но е много сладък... и до 10 на български.
Научи се да казва Мама,те киеро...Обичам те ,мамо! ...дали го осъзнава,не знам...Сега се мъчим да научим името си,но не става и не става...
     

Никифин, като казваш, че не си чула за друго такова дете ето прочети за едно такова.Казва се Мишо и имам честта да съм му майка.Правеше същите неща като твоето, когато беше на тази възраст.Сега те чета теб откъм комичната страна, но добре си спомням как се чувствах когато на мен ми се случваше.Това с тичането и поглеждането назад дали го следва някой го спряхме като най сетне се престраших да не го последвам.Когато се обърна и видя, че не съм се поместила от мястото си - много го изненада.Спря - втечни се на земята и му дръпна сериозен рев.Така няколко пъти.Обаче нямаше коли наблизо и затова си позволих да не го последвам.Общо взето той си беше наясно, че щом е решил да отиде някъде и ще се затърчим всички натам.Ти няма най вероятно да го направиш, защото, ако се наложи да вземеш едно кросче в последния момент - ще ти е невъзможно.Може евентуално таткото да го пробва този вариант.А и не си мисли, че мъжа ти ще позволи да му се затрие семката пред очите му.Сигурна съм, че би си опазил детето, ако наистина се наложи.И ще ме прощаваш, ама в тази ситуация мъжът ти е реагирал по адекватно от теб.Ти какво си мислиш, че само ще го преместваш от едно място на друго.Естествено, че първо ще трябва до повика детето и да опита да го накара с думи да спре.

Габи поздравления   

A какво правите за да ги учите да казват АЗ, или МОЕТО 
Моето дете говори така:
"Слагаш твои чорапи" - т.е. обувам си чорапите.
освен това бърка ТОЙ и ТЯ като говори за 3ти лица - имам бояджия в нас в момента и малкия като го питах какво прави бояджията каза  - "ТЯ МОКРО" - т.е. той боядисва /на него му изглежда като че ли прави стените мокри явно/.

gaby_s, стахотни успехи! Прегръщам ви!

Катина, аз да ти дам съвет  какво направих  с най-големия, като откри, че има такава част в тялото си Май всички деца минават през такъв период 
научих го да търка вървичка между дланите си така както потъркваме доволно ръче, само , че с вървичка помежду им - сега се чудя как да го откажа де , защото той толкова го заобича това, че постоянно някакви върви намирам по пода из нас и на всичките обувки редовни са им извадени връзките 

Деси тук ни карат да им говорим в първо лице единствено число.Тоест казваш му демата, която искаш да чуеш.
Обувам чорапи - когато се обува
Обличам блуза - когато се облича
Ям супа - когато яде.
Неволно детето повтаря това което чува.Мишо когато свърши работа в тоалетната ме викаше с думите "готов си" Защото го питах готов ли си - за да го избърша.Вече казвам "готов съм" и когато ме вика от банята точно така ме вика.

Слагам си ръката на гърдичките му и казвам "аз" "Мишо"  и той повтаря/когато е на кеф де/ , но го схвана.Вчера соча някого и питам кой е това.Той си казва.Посочих го и него и питах това кой е - Каза "Аз Мишо".Което беше много хубаво.Явно това е начина.
Показвам му снимки на близки хора и по същия начин.Докато схвана, че неговата снимка е "Аз Мишо"Дори и на огледалото вече знае.Е похвалих се малко - успех.

Ние като свършим работата и крещим с пълно гърло "ГОТОВ ЛИ СИИИИИИИИ!" 
много ми е трудно понякога да го разбера, защото той ползва въпроси като съобщителни изречения и обратно и в интонацията му няма голяма промяна. Сега е научил едно "ЕЙ" от градината и като ми го сложи накрая на "изречението" разбирам че  е въпрос
"Мляко, Ей" "Отиваш колата, ЕЙ", а на първосите на които се иска положителен отговор е почнал да отговаря с "ЙО!" - пак от градината го е лепнал 

Абе всички така ми викат, че баща няма да си остави детето. Наистина няма, но човекът изобщо забравя за Давид и като с еобърне много често е изчезнал от погледа му. Така зимата явно пак се е заблеял защото Давид беше скочил в блатото в двора. Явно мъжът ми се е усетил достатъчно бързо да го извади от там преди дас е удави. Представям си да беше скочил в големият басейн, който е малко по встрани - тогава вече едва ли щеше да се отърве само с топване в ледена вода посред зима. Като бебе на 3 месеца го е подхвърлял до тавана, защото си мисли, че му е било много забавно, и така  естоко му чукна главата, че това дете за пръв път през живота си се захласна и посиня. А аз бях през 2 стаи и чух как му тупна главата. И много други глупости прави от немислене. Които понякога са невероятни и разбирам, че никой не вярва. Но аз си го познавам, и човека може да става за много работи ама да гледа дете бебе хич не го бива и това си ти е. За него бебето е като играчка, чието предназначение е да случи за забавление, а това че трябва да се полагат съответни грижи никак не му е ясно до ден днешен.
А Давид вярно че прави много неща напук. Но на улицата си излиза защото си иска да си тича и не осъзнава опасността. Той просто си излиза и се затичва. А ако почнем да викаме по него вече разбира явно че не трябва да го прави и нарочно започва да тича по-бързо и да се хили. Следователно единственото решение е тихомълком да го настигнеш, преди да е развил скорост - друг избор човек просто няма. С такова дете или трябва да обезопасиш района където се намира или да си му до гъза нон стоп и да го пазиш да не напраи глупост. Освен това аз отдавна съм се убедила, че Давид на приказки и викове реагира точно на обратно и винаги си го имам наум. Но баща му като че ли още не може да го осъзнае, и си мисли, че със заповеди ще постигне нещо. Това е дете на което заповеди не може да се дават и не може да му се забранява, защото му е в природата да прави напук и да се противопоставя. Явно има други начини, с убеждаване или не знам и аз, които за сега обаче не работят, защото той просто не разбира и не осъзнава думите, опасностите и т.н. Та докато проразбира требе да му се трепере над него ако разбира се имам някакви претенции да оцелее до осъзнаването си

Сетих се да ви кажа как научихме цветовете.

Като вървим по улиците и му показвам колите и цветовете им."Зелена кола", "червена кола"Той казва "зеланО кола", "червенО кола" и т.н.След това набара едно списание с коли /каталог за продажби/ и като седна и ги съобщава "червенО кола" и т.н. много беше доволен.Сега като вървим по улиците и го питам какво е това/искам да каже кола или автобус/ и той предоволно казва "червенО кола".Обаче ми прави впечатление, че понякога сам се сеща.Снощи гледахме филма "Матрицата"Имаше сцена с коли - изрецитира си цветовете на колите сам и почна тази сцена с цифрите които се търкалят по екрана.Той се сепна и каза "зелено"Цифрите са на зелен фон.Ако обаче питам - това какъв цвят е - няма да отговори  .

Деси мерси за идеята - отивам до магазина за връзки.Хубава идея ЙО ЙО ЙО 

Никифин, никой не ти казва да не си трепериш над детето - всички го правим, но и се опитваме да го впишем в нашия свят - като му говорим.

По-късно ще прочета подробно, сега само да се похваля как Гери вече казва ОБИЧАМ и ме гали. И аз съм много щастлива. Остава само да го свържем с мама, тати...

Браво на Гери! Дали и аз ще го чуя някога от дребчо  .
През последните няколко дни сме по 2-3 часа в парка. Там се чувства най добре, защото има много пространство да тича. Другите деца играят, ние тичаме и обикаляме целия парк. Без крака оставам  . И Алекс се обръща от време на време да види дали го гоня, но съм опитвала да спра и да се скрия, е продължава и хич не му пука   . NikiFin, ако ще те успокоя и нашия тати много не го гледа. Зимата го беше извел по пантофи в студа и хич не е забелязал . Има и други подобни изпълнения, така, че...

Ники, това си е в реда на нещата, имам си същото чудо в къщи - здраво дете!
Иначе Наталия не се връща ако тръгне нанякъде, но не го прави напук, не й липсвам и не ме търси.

Вчера по Опра Уинфри имаше тема за семейства с деца с аутизъм. Една майка, май беше на 2 аутистични деца се изказа колко е важно детето да се диагностицира колкото може по-рано. Понеже и в Америка не слагат диагноза преди 3 години и тя каза, колко важно било педиатрите да се пообразоват в област аутизъм, защото всички и се смели като кажела, че детето и е различно, а то май още нямало 2 годинки, когато усетила, че не е баш наред. Но не знам как успяла все пак да започне работа с детето със специалисти преди 3 годишна възраст и така детето и тръгнало на училище с връстниците си и вече може да се каже, че си е като др деца. Тя май именно по говора била забелязала, че нещата не са наред - на 1.5 год ако не казва набор от думи и ако на 2 год  детето не може да свърже 2 думи трябвало да бъде много обезпокоителен факт, показвало, че дори да не е аутизъм има нещо нередно в развитието.
А май по-голямото и дете е също аутистично, но при него се диагностицирало по-късно и резултатите от терапията поради това не били толкова добро, колкото при следващото и дете. Нещо такова беше, ако не съм объкала изказвания на различни родители, но това е горе долу идеята.

И в България смятат така.Когато поставиха диагнозата на моето дете - той беше на 2.6 г.Казаха ми, че горе - долу навреме го водя  .Лошото е, че трудно се намират специалисти за работа в тази ранна възраст 

Обясниха ми, че има много видове аутизъм и различни степени на тежестта на заболяването.Потенциала на всяко дете е различен и подхода към всяко дете е строго индивидуален.И наистина трябва педиатрите да се пообразоват допълнително в тази област.Много от тях не обръщат достатъчно внимание на неща извън рутинните прегледи за физическото развитие на децата  .

И съм го казвала и преди работата със специалистите е основно за да се научим ние - родителите как да отглеждаме едно специално дете  .

Ники тук са се опитали да го обяснят на много сложно ниво така, че да се почувстваме тъпи.

Да, много бързо се почувствах тъп.

Любознателна, честито нов аватар.

Познавам авторката на статията, това е някакъв докторат или нещо подобно, виновен е този, който я е предоставил Златомира Костова има добър подход, преди 2г започна да работи с дъщеря ми, но тогава тя не се задържаше изобщо на едно място и решихме да отложим, защото не исках да давам никакви химии за концентрацията(от тях ставаше по-зле). Тогава не бях наясно какво е АВА , по-късно като се запознах си дадох сметка, че се опитва да работи по този начин. Чудя се дали да й се обадя отново , сега отговаряме на изискванията й

Статията и на мен ми се видя странна, но явно не е за популярен сайт.
ljuboznatelna, не се притеснявай да се обадиш на психоложката, сигурна съм че ще иска да ви види.