Професия учител - 25

Била съм учител по математика-най-редовно ме товареха със сценарии за тържества,та явно не само учителите по бел ги правят...

Всеки гледа от неговата камбанария. И учителите по ИТ са със същите заплати, но им влиза в задълженията да правят дипломи, свидетелства и програми. Да не говорим, че всички останали учители смятат, че те могат да им поправят техниката. Няма предмет, по който учителите да са по-малко натоварени от другите.

Аз не съм съгласна с това, че няма предмет, по който учителите да са по- малко натоварени. Има.  Работех петнадесет години в едно малко село само с турчета. Предавах български език и литература и руски език на учениците от пети до осми клас. Да учиш да преразказват и да проверяваш преразкази на такива ученици е ад. Неправилен словоред, безсмислици, несъществуващи думи. Тогава учителите по български език и математика имаха методически ден- един ден през седмицата, в който да не ходим на работа, а вкъщи на спокойствие да проверяваме контролните работи. Всички останали колеги протестираха, но най- запечена се оказа учителката по физкултура. Запъна краката и каза, че щом тя няма методически ден и ние няма да имаме. Дали нейното натоварване беше колкото моето? Директорката махна методическия ден и настана спокойствие в колектива. Така лека полека това полезно предимство на българици и математици остана в миналото. И тогава нямаше разбиране  за реалната натовареност по БЕЛ, и сега няма. Дано младите учители си извоюват някои облекчения, пожелавам им успех!

Моите наблюдения за доста неща са, че ги дават на който не може да отказва - дали ще е учителя по БЕЛ, по математика или по география е все тая. Където мине номера.

Да, методическият ден беше много удобен, особено ако пътуваш дълго до работното си място.
Преди имахме комисии за мероприятията  и включените колеги ( от други специалности) казваха: "Ама аз не знам как...."
Забравихме за пробните НВО и ДЗИ.
Да ги съставиш, да ги проведеш и да ги провериш.

...и да го анализираш
Наистина не е добре да има противопоставяне и напрежение между колеги, но досега не съм чула за колега по физическо или музика, който проверява писмени работи през почивните дни. Може и да има.
При мен/нас истински почивните дни през учебната година са десетина. И не е въпрос на организация, опитвала съм какво ли не през годините.

При нас колегите по физическо и музика имаха много повече дежурства и най-често те бяха квестори по време на изпити. А конкретно тези по музика подготвяха тържествата.

И пътуването с ученици по градове за спортни турнири. Там отговорността е голяма…
Отделно съм имала възможност да прекарам един учебен час в салона - щях да полудея от шума там. Това е нечовешко тропане, тупане, викане.. 🫠

При нас учителите по физическо са квестори непрекъснато, включително на всички пробни нво и дзи. Да не говорим, че имат часове от 8 до 17 и ги слагат да заместват най-често, защото имат най-много дупки.
А учителите по професионална подготовка нямат нито едно готово разпределение и нито един готов тест, но за сметка на това имат по 20ина различни предмети.
Много е тъпо, когато някой си мисли, че другите само си клатят краката. Всички учители са подложени на стрес и напрежение, абсолютно неразбиране от външни хора и пренебрежение от голяма част от обществото.

Съгласна съм с това мнение. Вече е друг въпрос кой как и колко съвестно си върши работата. Защото познавам и учители по физкултура, при които по цял час нищо не правят децата и си играят на каквото си поискат, но познавам и учители по БЕЛ и математика, които си вършат доста посредствено работата, ако мога така да се изразя. И със сигурност не прекарват часове наред в проверка на контролни и анализи...

Несъмнено всички сме натоварени, за мен е важно обаче да не се прехвърлят повечето задачи на 3-4 човека, защото могат и вършат работа, а другите "не могат и не разбират". Защото в нашето училище е такъв случаят, но аз още от края на учебната година съм заявила, че през новата учебна година няма да върша всички допълнителни неща, които върша и ще си карам само часовете, както много други колеги правят. Не ме интересува кой какво може и не може, ще се научат, щом аз съм успяла...

При физкултурниците - "лайф ис лайф". Нищо не преподават на децата. Само на кафета го карат. Най-големите гафове стават в техните часове, логично.
Моето дете ми разказва как им протичат "часовете". Пък взимат същите заплати като останалите... На нищо не учат децата сегашните физкултурници, съвсем на нищо. Едно време имаше такава дисциплина, а сега пишат по дефолт шестици и си гледат кафетата...

Колеги, ние взаимно не си уважаваме работата, а очакваме обществото и учениците да ни уважават.

Много лошо впечатление  правят някои изказвания. Тревата в чуждия двор винаги е по-зелена. Всеки има възможност да се преквалифицира и де пие кафе по цял час.
Не забравяйте, че нормативите са различни по различните предмети, освен това често учител по БЕЛ или математика, т.е. с много часове и с най-малкия норматив преподават в един випуск - цял ден си "пеят" едно и също Това от моята камбанария на учител по история, преподаващ през изминалата година - в 7, 9,10,11 и 12 класове - ПП история и цивилизации (разбирайте 4 различни модула), готвещ ученици за ДЗИ.

Настоящият вид на образователната система приоритизира обучението по БЕЛ и по математика до 7. клас и по БЕЛ до 12. клас. Това са моите наблюдения. В никакъв случай не искам да обидя колегите, които преподават по други учебни предмети, всеки предмет сам по себе си е важен, особено историята, но от 6 години насам, с премахването на кандидатстудентските изпити по всичко, различно от математика, биология, химия и някои чужди езици, и то основно в СУ (за езиците), приоритет се даде на ДЗИ по БЕЛ, което беше включено с коефициент при формирането на бала и за медицинските специалности. Така че работата на колегите по БЕЛ е наистина най-много като обем и отговорности. Защото голям процент от родителите следят класацията за успеваемостта на ДЗИ основно по БЕЛ. Вторите ДЗИ минават в графата по желание, особено след първия випуск, в който беше въведено профилирането в 11. и в 12. клас, успеваемостта на второто ДЗИ спря да се следи толкова, колкото беше до 2021 г. (последният випуск по старата учебна програма завърши през тази година).

Директорите в повечето случаи извиват ръцете на учителите по БЕЛ и очакват от тях да правят чудеса, без да си дават сметка, че часовете, предвидени за подготовка от МОН, не са достатъчни в общообразователните паралелки. Но болните амбиции на повечето ръководства си остават, несъобразени с реалността. И това рефлектира като нерви, притеснения и несигурност в колегите по БЕЛ. Знам за какво говоря, защото освен, че самата аз съм с такава специалност ("Българска филология" с педагогически профил), имам много познати колеги състуденти, а и учители с опит. Всички са на едно мнение.

Ако не се направят нови промени в образователната система, които ще доведат до още по-голям стрес, но така или иначе все отнякъде трябва да се тръгне, натоварването ще остане съсредоточено изключително върху учителите по БЕЛ. А че материалът по другите предмети за профилирана подготовка е на академично ниво - спор няма, това е също един от дефицитите на промените, влезли в сила със закона от 2016 г.

Но моля ви, нека не се нападаме помежду си. Достатъчно всички останали професии гледат към нас и си мислят, че всичко е песен, за да даваме допълнителен повод и ние с вътрешните си раздори.

Да не забравяме, че основно частните уроци са по БЕЛ именно заради тежестта на ДЗИ-то, но за медицина си важат изпитите. Вторите ДЗИ-та са задължителни - желанието е кой предмет да изберат(обикновено от 3 предмета). Да не забравяме, че матурата по български е на ООП, а по втория е на ПП, което е огромна разлика.
И аз искам да има НВО по ИЦ в 7. клас, защото учениците отсвирват всички други предмети и е голяма борба от моя страна, а учат българска история и тя ми е важна. Ама родителите едва ли мислят така.