И така първата година учител по АЕ в 4, 6 и 7 клас. Втората година се оказа, че колежката по испански излиза в майчинство и малко преди ПС зам. директорката, която ме мразеше от първата ни среща, затова че отхвърлих да говоря с нея, с много неприязън ме попита дискретно "искаш ли да преподаваш по испански", не да замествам колежката, ами испански + АЕ. Много се радвах, защото бях ценен кадър, и с ИТ неща се занимавах - обучавах колегите на ел. дневник, на дигитални дъски, на 3д технологията, която бяхме закупили в училище... Минахме пандемията, и там обучавах колегите на "дистанционно"... Имах предварителен опит и въобще за много неща ме ангажираха, до лятото в което пострадах и паднах на легло с месеци... След това се озовах в една България, където дискриминират хората заради здравословно състояние... На мое място взеха заместничката ми по време на болничния ми - приятелка на зам. директорката, която си спомням как ме заплаши по телефона, да се откажа от мястото си, че много компромоси били направили с мен... А аз правоспособността си я взех още на втората година... След като ме накараха да подпиша нов договор (аз се съгласих, че иначе щяха да ме гледат накриво), се озовах на едно много скучно място наречено ЦОУД, но пък това място ми даде възможност да се възстановя бавно и плавно, да понауча психологията на българските тийнове, да експерименирам свободно с дисциплината, да разбера въобще къде искам да бъда и какво искам да правя...
Вижте колко удобни си зашиват с бели конци алибито, с което да прикрият истината, че просто не ме искат! 🙁
Интересна мисъл - "лош човек не може да стане учител".
Де да можех и аз едно майчинство да изкарам... 
Не могат да те освободят ако ти не се съгласиш. Ако ще и 4 години да отсъстваш. Препоръчани теми