Термин Август 2026 - тема 4

Ани и аз се чувствам като теб. Тъпо ми е малко, защото искам сама да реши, кога точно да се появи на този свят, но в крайна сметка най-важно е здравето ни (тяхното и нашето). А защо се притесняваш за секцио? Няма ли първо да те индуцират евентуално и да пробвате по естествен път?

Момичета, с вас съм и аз. Трети ден преносвам. Малкото инатче (като майка си) не ще и не ще да излиза. Вчера бяхме на тонове - перфектни, но шийката е все така дълга и твърда, докторката само с един пръст разбра, че няма да я бъде скоро. Разкритие 0. Контракции тук таме и то нищо работа. Иначе вече всичко ме боли, сутрин ставам като пребито куче, вечер едвам спя, въртенето в леглото е мега болезнено, пубисната ми кост ще се откачи от тежестта вече, а докторката дори каза, че малкото е над костта, тоест не може още да влезне в таза. Утре пак съм на тонове и ако до понеделник нищо не се случи, влизаме в болницата и купона започва.

Честито за всички малки сладурковци, които са се появили последните дни. Да бъдат здрави, да папкат много, че да мачкате пухкави крачета!
МамаГар, бях като застреляна след разказа ти. Изключително съжалявам, че е трябвало да изживееш този ад и ти пращам сили да се отърсиш от него възможно най-скоро. Радвай се на малкото ангелче колкото можеш повече, за да изтриеш тази ужасна история.

Защото се бяхме настроили за естествено, а и е най-добре за възстановяване, тяло, кърма и т.н.... а и ако беше планирано, поне щяхме да се приготвим психически, да изберем дата и т.н.
Разбира се, не се оплаквам, важното е да жив и здрав, допреди няколко месеца не знаех дали въобще ще имам и ще мога да износя бебе след 3 поредни аборта, така че това е бял кахър

Аз едва ли ще забравя случката, но не мога да кажа, че ме е травмирала. Много неприятно, но мина и замина. Бебето ми е здраво, спи до мен... друго не ми е важно.
За частните - уви, плащането на много пари не е гаранция за по-добро отношение. Стресът, който преживях с първото в Надежда, както и много истории на други жени - го потвърждават. В държавните, както и в частните явно е въпрос на късмет, а и както за всичко, и на всякъде - има и доволни и недоволни, и успешни и ужасни истории. Пожелавам на всеки да види само хубавото, където и да са.

Относно раждане и преносване - първото го носех високо и така и не падна и влезе в таза, контракции 0. В деня преди термин- АГ отдели ръчнало мехура и 100% това беше причината бебето да тръгне. Можех иначе още 3м да го нося без проблем и наченки да излиза.
Дайте време на мъниците и вярвайте на следящите ви доктори. А и дори с индуциране - пак може да се получи естествено и да не се стига до секцио. То банката окситоцин дали ще я пуснат, за да започне нещата, да ги подсили след като са почнали, само за плацентата, или изобщо - не е толкова разлика. Стига с бебчето да сте добре - дайте шанс на тялото да се справи. Пък в краен случай - дори и секцио да се наложи на края - поне да си тръгнете със здраво бебе, а възстановяването все ще мине.

Чакането е гадно, но първата седмица от месеца мина. Съвсем малко остава, така че дори и с преносване - краят е близо и скоро ще имате малките същества в ръцете си. Вълнувайте се, очаквайте с нетърпение, дано болежките и дискомфортът отминат скоро и ви чакаме да се похвалите със съкровищата си!

Честити да са Авива, Леа и Никола! Много здрави, с късмет и безгрижно детство да растат.
МамаГар, в потрес съм, какво са ти причинили! Важното е, че и двамата сте добре, но ще ти остане травма за съжаление.

Аз не помня дали разказвах за това раждане, но за пореден път съм страшно доволна от избора къде и с кого да родя. Макар да беше хем тръгнало раждането, хем малко го побутнахме, не съжалявам. Към себе си имах забележки, защото ми прилоша и мислех, че ще се обърка нещо заради това, ама моята лекарка ме мотивира и ме върна в пътя, даже мм (присъства от началито до след като ме качиха в стая и ни дадоха бебето), каза че разбира защо съм избрала точно нея за следящ и съм искала да съм с нея.

Абсолютно е на шанс и в държавна и в частна болница. Аз се чудех между надежда и Шейново, в крайна сметка родих в Шейново и съм супер щастлива. Но при мен просто се наредиха звездите - акушерката ми беше ангел, родих бързо и сравнително лесно, хвана ме упойката, имаше свободна вип стая за мен. Да, имаше много груби работници, които ме приеха, дори мъжа ми ги скастри, защото ревях от болка, а те ми се караха, че не съм била подписала нещо си. Също, наложи се да ме шият, но все пак уважиха да не ме режат, а да ме оставят да се разкъсам естествено. Дадоха ми бебето веднага, също ми помогнаха със закърмянето.
Радвам се, че за мен така се стекоха обстоятелствата, съжалявам, че други са имали лош опит. Просто е толкова индивидуално и толкова на шанс, че каквото и да правиш, дали ще плащаш, дали ще проучваш, май няма значение, зависи от деня, лекаря, състоянието ти и много други фактори.
Единствено бих посъветвала да се говори предварително с акушерка, която да знае какво искате и да ви подкрепи. Моята направи всичко за мен и, ако не беше тя, със сигурност щях да имам по-лошо изживяване.

При кой доктор беше , Anna:3?

Бях с доктор Поптодоров, той следеше и бременността ми в частния си кабинет. Акушерката беше Имир.
Платих и за доктор само и единствено, защото се изисква, за да може таткото да присъства на раждането. Реално Имир свърши цялата работа. Поптодоров ме заши. Като това не означава, че не оценявам професионализма на доктора, но за естествено раждане е много по-важна акушерката.

Здравейте! Първо честито на родилите! ☺❤ Идвам за мнение. (В 37-38г.с. Съм)Понеже ще ми бъде първо раждане  и не съм много запозната с това какви са контракциите и т.н.. Тази сутрин се събудих и отидох до тоалетна и усетих, че нещо се случи и като се избърсах видях светло розово течение. Стреснах се доста и си поревах, отидох при свекървата и и казах. Тя ми каза да се оправям и да тръгваме към болницата. Там ме провериха за разкритие - нямам, контракции - нямам. Казаха ми, че това не е кръв, а бяло течение и ми изписаха някакви свещички. Да, но аз имам менструални болки и болки в кръста. Като се прибрах това течение се превърна в кафеникаво. Какво мислите по въпроса? Казаха ми, че с това розово течение съм дошла напълно напразно, следващия път когато отивам трябвало да съм с непоносими болки в корема и кръста или изтекли води…

Да не би да Ви е паднала тапата? То е като слуз и може да има примеси с кръв.
Най-вероятно болките са подготвителни контракции. На тоновете и прегледа всичко наред ли беше? Усещате ли обичайните движения?

Вероятно е тапа, ако е слузесто. А за контракциите - може да са подготвителни и да си ги имаш бая време. Истинските са непоносими, поне за мен. Не можех да си намеря място. На мен тапата така и не ми падна, но в деня на раждането, след преглед (явно са ми отлепили мехура) имах кървене, светла червена кръв.

За всеки случай си иди на тонове, особено ако са отслабени движенията.

Здравейте,
 Със закъснение ще споделя, на 07.08.2026г. се появи на бял свят, моето второ чудо, Габриел, 3,130кг, 50см. 💙! Първата вечер в реанимация ми беше доста неприятна и не ми се пишеше, но вече сме спокойни и започваме да се нагаждаме.

Да е жив и здрав Габриел и бързо възстановяване Сикрет!!!

SecretM0 добре дошъл на малкия бонбон, много да ви радва и бързо възстановяване на теб! mama21.2026 аз като имам такива болки пия едно но шпа и полягвам. След някакво време минават, различно е, понякога заспивам и се будя след 30 минути или 2 часа и са минали. Как прогресират нещата, засилва ли се болката или си е постоянна? Съветът за тоновете също е добър ако усещаш промяна в движенията на бебчето.

Честито! Да е много здрав Габриел! 🤗💙

Мама21, +1, че е от тапата това кървене. Може да пада няколко дни и да го имаш. Кафеникавото означава по-стара кръв, която се доизчиства. Аз също съм с менструални спазми вече почти всеки ден, но са 2-3 пъти в деня с продължителност 5-10 минути. От тях ми се ходи и по-често до wc, точно както е при цикъл, но нищо по-съществено. Вече искам да минава това раждане, да не ме тормози като “ангажимент”😀