Термин Август 2026 - тема 4
- Публикувана: 13 юли 2026, 17:56 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2026, 19:15 ч.
# 390
4 авг. 2026, 20:50 ч.
Честита да е Рая! Пожелавам й да бъде здрава и борбена и много щастлива! 
Виж целия пост
# 391
4 авг. 2026, 22:48 ч.
Честито , Мария! Да ви е жива и здрава принцесата!
Моето секцио също е другата седмица, а аз цяла бременност не съм правила толкова неща, колкото последния месец, имам някакъв прилив на сили да си подготвя нещата. Хем искам да идва вече и да го гушна най - после, хем започва да ме хваща страха.
Виж целия пост
Моето секцио също е другата седмица, а аз цяла бременност не съм правила толкова неща, колкото последния месец, имам някакъв прилив на сили да си подготвя нещата. Хем искам да идва вече и да го гушна най - после, хем започва да ме хваща страха.
# 392
4 авг. 2026, 22:53 ч.
По препоръка на д-ра бях приета в петък на 31.07 в отделението по Патологична бременност (5. етаж). Мислех, че причината за ранния прием е аз да съм спокойна, че няма да тръгне спонтанно и да пътувам раждайки, тъй като не съм от София. Оказа се обаче, че и доста други бъдещи мами са викани 4-5 дни преди секциото. Това много ме учиди, защото навсякъде по групите пишеше прием ден по-рано. Приемът включва обикаляне по кабинетите и закупуване на сет за секциото (~68 евро). В отделението беше спокойно, можех да излизам свободно. Търсеха ме само за сутрешни тонове. Не съм впечатлена от условията на етажа. В деня преди секциото ти дават хапчета против киселини, които се пият в 22:00 и на другата сутрин в 06:00 ч. Храненето е разрешено до 20:00 ч., а водата до 22:00 ч. Няма предварителна информация кога точно ще те извикат за раждането. Става се в 06:00 ч. и тече подготовка - тонове, клизма и тоалет. След 08:00 ч. започват операциите и те извикват, когато е твой ред. Свалят те на 3. етаж и те подготвят за секциото: катетър, абокат и след това спиналната упойка. За 5 минутки чух бебчето си да плаче и ми я показаха, след което по-продължителната част е зашиването. Усеща се натиск и дърпане, но е безболезнено. Изключително съм впечатлена от внимателното отношение на етажа - както анестезиолозите, така и после служителите в Реанимацията бяха много мили и непрекъснато питаха как се чувствам. Нещо странно като ефект на упойката за мен беше сърбежът по лицето, който продължи през целия ден. В реанимацията пускат партньора ви да ви види, след което в първите 5 часа не разрешават използването на телефона. Препоръчвам да си вземете шише вода с биберон и зарядно за телефон (само тези неща съм използвала през целия ден). Тъй като нямаше достатъчно свободни легла, се наложи да ме вдигнат и откарат в стая тази вечер, без нощувка в реанимацията. Обезболяват ви преди да ви вдигнат и след това ви откарват с количка до стаята (аз избрах 7. етаж). Съветвам ви към багажа за реанимацията да си подготвите еднократни подложки за леглото и лиглин, тъй като при такова непредвидено преместване все още ще бъдете с катетър и не можете да използвате бельо, а на етажа не предлагат подложки. Багажът ми ще бъде донесен от близките ми утре сутрин, като те имаха ангажиментът да го вземат от стаята на 5. етаж и да ми го донесат тук. За момента е това от мен, ако имате някакви въпроси, ще отговоря.
Виж целия пост
# 393
5 авг. 2026, 08:44 ч.
Честито на всички родили мами! Бъдете вие и бебенцата ви много здрави, и бързо възстановяване на който още не е.
Особено много се радвам на малките герои от кувиозчета, че вече сте си ги прибрали и се гушкате.
Мария, на теб предстои най-трудното, но вярвам, че всичко ще мине добре и скоро ще ви съберат с Рая.
Много благодаря и за темичката за родените бебоци, Боровинке! Добре, че ги следиш тези неща и създаваш улеснение за всички!
Аз със закъснение ще се похваля, че на 30.07.2026, в 21:21ч се роди Александър, с мерки 51см и 3160гр.
Раждането беше кошмар, но после на етажа (12ти ет, двойна стая в МД) всички бяха страхотни. При все обаче, ние имаме сериозни проблеми с храненето и целият ми фокус е там (затова се включвам чак сега). Днес чакаме пореден кънсултант.
Детайли за раждането
Виж целия пост
Особено много се радвам на малките герои от кувиозчета, че вече сте си ги прибрали и се гушкате.
Мария, на теб предстои най-трудното, но вярвам, че всичко ще мине добре и скоро ще ви съберат с Рая.
Много благодаря и за темичката за родените бебоци, Боровинке! Добре, че ги следиш тези неща и създаваш улеснение за всички!
Аз със закъснение ще се похваля, че на 30.07.2026, в 21:21ч се роди Александър, с мерки 51см и 3160гр.
Раждането беше кошмар, но после на етажа (12ти ет, двойна стая в МД) всички бяха страхотни. При все обаче, ние имаме сериозни проблеми с храненето и целият ми фокус е там (затова се включвам чак сега). Днес чакаме пореден кънсултант.
Детайли за раждането
Скрит текст:
На 30.07. към 01ч през нощта започнах да усещам леко подмокряне, на моменти, по малко. Както при по-обилен цикъл или съсиреци - просто усещаш, че нещо изтича... зачудих се за води, но нямах контракции, оплаквания, не се спукаха на фонтан като с първото... естествено, докато реша какво може да е - не исках да будя таткото, който си легна в 2ч, нито пък,детето, че да ходим за проверка в спешното... това леко изтичане продължи до към 05ч, като от притеснение аз не заспах повече след 01ч. Няколко пътиходих до тоалетна и всеки път - изтичащото е прозрачно, без мирис и воднисто. В 08ч с ММ и баткото отидохме в спешното все пак, доста почакахме (около час) и ме прегледаха, пуснаха тонове, направиха проба с реактив и огледаха с ехограф. Разкритие 1см (а предната седмица Савова беше казала 2см), стегната шийка, далеч от започващо раждане. Не са води, около бебето има предостатъчно, реактива не индикира води изобщо. Изпратиха ме вкъщи, приспахме детето, после то излезе с татко си, а аз спах като заклана. Бях изцедена от притеснение и неспане през нощта.
В 17ч отново започна това леко изтичане... чудехме се, четох в нета как да проверя и... GPT 🫣😄🫣 каза да полежа 30мин и да се изправя рязка, като ако "изтече" течност - значи са води. Речено-сторено 🫣😄 текна и решихме, че са водите. ММ натисна да идем до спешното все пак, защото аз се притеснявах да ходим пак за нищо. В 18 и нещо бяхме там, още от вратата ни познаха, вкараха ме за преглед - води бяха. Отново без контракции или каквото и да е индикиращо раждане. Казаха, че е безотговорно да ме пуснат да си ходя, защото рискуваме инфекцие и ще ме приемат. Ако до 12 часа не започне естествено раждане - опитват индукция и при неуспех - се прибягва до секцио. Таткото свали багажа от колата, казах им чао и в 18:58ч започнаха да ми входират документите за прием. Отново - без контракции и с идеята да чакаме.
Към 19:30ч започнаха леки болки, които отдадох на прегледа. През това време направиха клизма и се опреоблякох (което беше изненада, защото при чакане 12ч и евентуална индукция след това - тези процедури очаквах да не са в момента на приема). Болките се засилваха и вече бях информирала, че имам контракции. Заведоха ме направо в родилна зала и пуснаха тонове на бебето да следят, мен отново ме прегледаха - стегната шийка, нищо разкритие, но с контракции...
Сложиха абокат (ръката ми е синьо-лилава в момента с размер на половин длан, където беше поставен), взеха кръвни проби... обичайното, а на мен ми се засилват и зачестяват контракциите. Започна да ми става лошо и да ми причернява, защото бяха на през 1мин и някои бяха дооста силни. Исках епидурална, така че докато дойде анестезиолог и я постави - меслех че съм с 10см разкритие. Боде ме няколко пъти, боля много, едвам устисквах да не мърдам, а нямаше никой който да ме придържа или асистира по някакъв начин. Честно - анестезиоложката беше и много груба и вкисната, но в този момент само се молех да облекчи болката. Каза на друга дама, като е готова и ми залепиха абоката какво да сложи и изчезна. Като цяло тази и предната вечер доста родилки са им се натрупали (планови и непланови), така че явно пълнолунието е влияело 😅
Болките и контракциите си продължиха по старо му и явно упойката хич не ме хвана, но започнах да усещам и напъните, информирах и акушерката започна да слага ръкавици, като само с поглед видя, че главата се виждала. Обяви започнало раждане и доста бързо нахлу екип, като лекарят на смяна (нямам идея как се казва) направи преглед за разкритие, но беше толкова груб и болезнен, че имах чувството че зорлен иска да ме разкъса и извади бебето. Отвратително отношение. Освен това се скара на всички, как съм била с 5см, защо го викали, като скоро няма да родя, врътна се и излезе ядосяно. В един момент даже всички излязоха на някъде (предполагам при други родилки) и останах съвсем сама, без бутон с който да ги извикам при нужда или каквото и да е. Дори акушерката за стволовите клетки излезе с тях да се разходи... точно тогава аз имах 2 много много силни контракции с още по силни напъни и едвам се сдържах да не напъна, но сама усещах главата на бебето, че се подава. Няколко пъти виках да дойде някой, че бебето излиза, че раждам... най-ужасният момент за мен, зящото бях убедена, че ще трябва да го родя съвсем сама в родилната зала на болница... 😐 без коментар... последваха 2 контракции доста по леки и тъкмо когато отново започна силна с напън и се чудех дали да напъна и да се разкъсам сама или да подпирам с ръка и да го задържам всякак - се появи акушерката, сложи ръкавица на едната ръка и подпомогна с опъване и напътствия кога да напъвам и да спра. В рамките на тази контракция се появиха и останалите от екипа, извадиха главата, явно имаше някой с ръкавици вече и успяха буквално да подхванат подмишничката и да го издърпат от мен. Не ми се мисли ако не се беше появила жената в този момент...
Срязаха пъпната връв почти веднага и отнесоха бебето в друга стая, без гривна, без нищо. Докато успея да реагирам и да питам къде го носят, няма ли да го покажат, контакт кожа в кожа.. най-малкото пред мен да сложат гривните и на двамата, че да не го разменят... вече бяха взели стволовите клетки и една акушерка опъваше пъпната връв и друг ме натискаше зверски по корема, за да помогне плацентата да излезе. Много болезнено, особено като не бях обезболена и като цялата зона отдолу ме болеше до към 10см настрани по бедрата, дупето и корема. Дори само въздухът ми причиняваше болка, няма да коментирам всяко натискане и опъване... върнаха бебето опаковано в пелени, супер малко изглеждаше, сложиха ми гривна (неговата беше на крака и не се виждаше изобщо че я има, разбрах в последствие). После го взеха отново и казаха, че ще го доведат след малко. Мен ме огледаха за разкъсвания, отново доста грубо (сравнявам с предишния път) и казаха, че няма нищо за шиене. Донесоха бебетоповито, в креватче и казаха да не го пипам и вдигам 😭 2ч ще ни наблюдават и ще ни качат. Тогава питаха за кой етаж искам. Попитах да ми дадат да го гушна/гушкам, да го сложа на гърда... казаха, че чак като ни качат на етажа можело. Отново ни оставиха сами, доста натоварени бяха, но все пак. Към 23:30 питах дали няма да ни качват вече, 2ч и повече са минали... трябвало доктора да разпише, че може, той сега бил зает с други раждащи. Стана след 00ч когато се появи и разписа, съответно ме сложиха на количка и най-после ми дадоха бебето да гушна.
Добутаха ни до асансьора, качиха ни на етажа и взеха бебето да го къпят и за преглед и ваксина. Питах кога ще ми го върнат - чак сутринта в 10ч 😰😵😱 обясних, че долу не съм го гушкала, не съм го слагала кожа-до-кожа, на етажа уж щяло дя могя да го поставя на гърда... не, чак в 10ч след бебешката визитация можело да го видя. Сравниха номерата на гривните, което за мен беше крайно безсмислено, особено щом не са сложени пред мен а някъде си и след това не съм имала възможност дори да вдигна бебето - как очакваха да се разминават не знам. Супер гадно ми стана, както и без това вече ми беше с раждането и забавянето в родилна. Заведоха ме в двойна стая, имаше още една мама с бебче. Помолих да се изкъпя и почнаха да овъртат, че да не ми стане зле, да не припадна... казах че се чувствам супер, много ме боли, но нищо друго... постигнахме компромис да се измия седнала на тоалетната, защото още цялата бях в кръв. Поспах и в 6ч бях кукуряк и си исках бебето ама...
Графикът за етажа почти не се спазва. Никой не идва в 6ч да мери кръвно или температура, визитацията в 9ч е ориентир, защото един и същи лекар минава през 12ти, 7ми и 5ти етаж явно и не е ясно кога от къде ще започне. Все пак в 10ч отидох да си взема вързопчето 🥹🥹🥹 най-хубавото естествено. Дават задължително на всяко бебе в кошчето шише с вода, шише с АМ и сведения как е. На нас почти нищо не казаха, освен да потвърдим, че вечертасъм го родила. Не дават инфо за тегло, ваксини, изследвания... казаха, че го били захранили с бутилка вече 😭😭😭 попитах за съдействие с кърменето и бяха много отзивчиви. Като цяло всички на етажа са супер, много помагат, дават съвети и насоки, идват да проверяват по няколко пъти как си и т.н.
Проблемите ни започнаха от там - кърменето боли зверски. Особено в началото - повече и от конгракциите по време на раждане, ама х2, защото е от двете страни. Гърдите ми започнаха да се разраняват. Ужас. Пробвах и с помпа да цедя - едвам 5мл... започнах и аз да додавам с шише, че човека гладен. Пак мъча на гърда, после стимулирам с помпа... зърната ми ад... почнах да се замислям да е само на шише с АМ, ама гърдите ми се наливат, твърди на камък... с помпата стимулирам само и то на капки излиза все повече, обаче с бебето е жестоко просто. Всеки ден идваха да ми помагат, съдействат много, но просто не се получава.
Човека поема правилно уж, няколко консултанта минаха и твърдят, че не трябва да ме боли, но боли адски. Правихме пробни кърмения няколко дни - по 30, 50, 80мл изсуква, но аз плача от болка през цялото време.
Казаха да махна помпата, защото вакуумйт освен мляко издърпва и кажята на зърната, става по тънка и чувствителна. Казаха да слагам топло преди и студено след кърмене, но не помага. Мажа с ланолин яко. Гърдите са ми отекли, което също опъвало кожата на зърната, а и правело трудно за бебето да суче... да цедя на ръка, ама то текат на капки. Мъка. Реално днес е 3ти ден вкъщи (понеделник ни изписаха), чакам консултантка след 1ч. Ако и след нея няма напредък - сериозно обмислям спиране на кърма. С помпата вече не става, защото толкова ме боли и са разранени, че докато стигна момента да пускат мляко и наистина да изцеждам - то зърната са ми мега издърпани и болезнени и просто не се издържа. Бебето пък през макс час иска (кърмя по 15мин на гърда), втора вечер заспива на ръце само. Вода не приема, гладно е.
Тегля на кантар - изсуква по 60-90мл, но напишкани и наакани пелени почти няма. От болницата го изписаха +90гр спрямо родилното тегло. За момента поддържа, но има моменти преди кърмене където кантарът показва дори -10/20гр от родилното тегло. Къде отива храната щом не в пелените, а изсуква количества. Не стига че боли, че сме скачени нон стоп, ами и общото тегло не се задържа консистентно или само да расте. Филм е голям и е кошмарен. Надявам се да се подобрят нещата де...
Приемам всякакви съвети!
В 17ч отново започна това леко изтичане... чудехме се, четох в нета как да проверя и... GPT 🫣😄🫣 каза да полежа 30мин и да се изправя рязка, като ако "изтече" течност - значи са води. Речено-сторено 🫣😄 текна и решихме, че са водите. ММ натисна да идем до спешното все пак, защото аз се притеснявах да ходим пак за нищо. В 18 и нещо бяхме там, още от вратата ни познаха, вкараха ме за преглед - води бяха. Отново без контракции или каквото и да е индикиращо раждане. Казаха, че е безотговорно да ме пуснат да си ходя, защото рискуваме инфекцие и ще ме приемат. Ако до 12 часа не започне естествено раждане - опитват индукция и при неуспех - се прибягва до секцио. Таткото свали багажа от колата, казах им чао и в 18:58ч започнаха да ми входират документите за прием. Отново - без контракции и с идеята да чакаме.
Към 19:30ч започнаха леки болки, които отдадох на прегледа. През това време направиха клизма и се опреоблякох (което беше изненада, защото при чакане 12ч и евентуална индукция след това - тези процедури очаквах да не са в момента на приема). Болките се засилваха и вече бях информирала, че имам контракции. Заведоха ме направо в родилна зала и пуснаха тонове на бебето да следят, мен отново ме прегледаха - стегната шийка, нищо разкритие, но с контракции...
Сложиха абокат (ръката ми е синьо-лилава в момента с размер на половин длан, където беше поставен), взеха кръвни проби... обичайното, а на мен ми се засилват и зачестяват контракциите. Започна да ми става лошо и да ми причернява, защото бяха на през 1мин и някои бяха дооста силни. Исках епидурална, така че докато дойде анестезиолог и я постави - меслех че съм с 10см разкритие. Боде ме няколко пъти, боля много, едвам устисквах да не мърдам, а нямаше никой който да ме придържа или асистира по някакъв начин. Честно - анестезиоложката беше и много груба и вкисната, но в този момент само се молех да облекчи болката. Каза на друга дама, като е готова и ми залепиха абоката какво да сложи и изчезна. Като цяло тази и предната вечер доста родилки са им се натрупали (планови и непланови), така че явно пълнолунието е влияело 😅
Болките и контракциите си продължиха по старо му и явно упойката хич не ме хвана, но започнах да усещам и напъните, информирах и акушерката започна да слага ръкавици, като само с поглед видя, че главата се виждала. Обяви започнало раждане и доста бързо нахлу екип, като лекарят на смяна (нямам идея как се казва) направи преглед за разкритие, но беше толкова груб и болезнен, че имах чувството че зорлен иска да ме разкъса и извади бебето. Отвратително отношение. Освен това се скара на всички, как съм била с 5см, защо го викали, като скоро няма да родя, врътна се и излезе ядосяно. В един момент даже всички излязоха на някъде (предполагам при други родилки) и останах съвсем сама, без бутон с който да ги извикам при нужда или каквото и да е. Дори акушерката за стволовите клетки излезе с тях да се разходи... точно тогава аз имах 2 много много силни контракции с още по силни напъни и едвам се сдържах да не напъна, но сама усещах главата на бебето, че се подава. Няколко пъти виках да дойде някой, че бебето излиза, че раждам... най-ужасният момент за мен, зящото бях убедена, че ще трябва да го родя съвсем сама в родилната зала на болница... 😐 без коментар... последваха 2 контракции доста по леки и тъкмо когато отново започна силна с напън и се чудех дали да напъна и да се разкъсам сама или да подпирам с ръка и да го задържам всякак - се появи акушерката, сложи ръкавица на едната ръка и подпомогна с опъване и напътствия кога да напъвам и да спра. В рамките на тази контракция се появиха и останалите от екипа, извадиха главата, явно имаше някой с ръкавици вече и успяха буквално да подхванат подмишничката и да го издърпат от мен. Не ми се мисли ако не се беше появила жената в този момент...
Срязаха пъпната връв почти веднага и отнесоха бебето в друга стая, без гривна, без нищо. Докато успея да реагирам и да питам къде го носят, няма ли да го покажат, контакт кожа в кожа.. най-малкото пред мен да сложат гривните и на двамата, че да не го разменят... вече бяха взели стволовите клетки и една акушерка опъваше пъпната връв и друг ме натискаше зверски по корема, за да помогне плацентата да излезе. Много болезнено, особено като не бях обезболена и като цялата зона отдолу ме болеше до към 10см настрани по бедрата, дупето и корема. Дори само въздухът ми причиняваше болка, няма да коментирам всяко натискане и опъване... върнаха бебето опаковано в пелени, супер малко изглеждаше, сложиха ми гривна (неговата беше на крака и не се виждаше изобщо че я има, разбрах в последствие). После го взеха отново и казаха, че ще го доведат след малко. Мен ме огледаха за разкъсвания, отново доста грубо (сравнявам с предишния път) и казаха, че няма нищо за шиене. Донесоха бебетоповито, в креватче и казаха да не го пипам и вдигам 😭 2ч ще ни наблюдават и ще ни качат. Тогава питаха за кой етаж искам. Попитах да ми дадат да го гушна/гушкам, да го сложа на гърда... казаха, че чак като ни качат на етажа можело. Отново ни оставиха сами, доста натоварени бяха, но все пак. Към 23:30 питах дали няма да ни качват вече, 2ч и повече са минали... трябвало доктора да разпише, че може, той сега бил зает с други раждащи. Стана след 00ч когато се появи и разписа, съответно ме сложиха на количка и най-после ми дадоха бебето да гушна.
Добутаха ни до асансьора, качиха ни на етажа и взеха бебето да го къпят и за преглед и ваксина. Питах кога ще ми го върнат - чак сутринта в 10ч 😰😵😱 обясних, че долу не съм го гушкала, не съм го слагала кожа-до-кожа, на етажа уж щяло дя могя да го поставя на гърда... не, чак в 10ч след бебешката визитация можело да го видя. Сравниха номерата на гривните, което за мен беше крайно безсмислено, особено щом не са сложени пред мен а някъде си и след това не съм имала възможност дори да вдигна бебето - как очакваха да се разминават не знам. Супер гадно ми стана, както и без това вече ми беше с раждането и забавянето в родилна. Заведоха ме в двойна стая, имаше още една мама с бебче. Помолих да се изкъпя и почнаха да овъртат, че да не ми стане зле, да не припадна... казах че се чувствам супер, много ме боли, но нищо друго... постигнахме компромис да се измия седнала на тоалетната, защото още цялата бях в кръв. Поспах и в 6ч бях кукуряк и си исках бебето ама...
Графикът за етажа почти не се спазва. Никой не идва в 6ч да мери кръвно или температура, визитацията в 9ч е ориентир, защото един и същи лекар минава през 12ти, 7ми и 5ти етаж явно и не е ясно кога от къде ще започне. Все пак в 10ч отидох да си взема вързопчето 🥹🥹🥹 най-хубавото естествено. Дават задължително на всяко бебе в кошчето шише с вода, шише с АМ и сведения как е. На нас почти нищо не казаха, освен да потвърдим, че вечертасъм го родила. Не дават инфо за тегло, ваксини, изследвания... казаха, че го били захранили с бутилка вече 😭😭😭 попитах за съдействие с кърменето и бяха много отзивчиви. Като цяло всички на етажа са супер, много помагат, дават съвети и насоки, идват да проверяват по няколко пъти как си и т.н.
Проблемите ни започнаха от там - кърменето боли зверски. Особено в началото - повече и от конгракциите по време на раждане, ама х2, защото е от двете страни. Гърдите ми започнаха да се разраняват. Ужас. Пробвах и с помпа да цедя - едвам 5мл... започнах и аз да додавам с шише, че човека гладен. Пак мъча на гърда, после стимулирам с помпа... зърната ми ад... почнах да се замислям да е само на шише с АМ, ама гърдите ми се наливат, твърди на камък... с помпата стимулирам само и то на капки излиза все повече, обаче с бебето е жестоко просто. Всеки ден идваха да ми помагат, съдействат много, но просто не се получава.
Човека поема правилно уж, няколко консултанта минаха и твърдят, че не трябва да ме боли, но боли адски. Правихме пробни кърмения няколко дни - по 30, 50, 80мл изсуква, но аз плача от болка през цялото време.
Казаха да махна помпата, защото вакуумйт освен мляко издърпва и кажята на зърната, става по тънка и чувствителна. Казаха да слагам топло преди и студено след кърмене, но не помага. Мажа с ланолин яко. Гърдите са ми отекли, което също опъвало кожата на зърната, а и правело трудно за бебето да суче... да цедя на ръка, ама то текат на капки. Мъка. Реално днес е 3ти ден вкъщи (понеделник ни изписаха), чакам консултантка след 1ч. Ако и след нея няма напредък - сериозно обмислям спиране на кърма. С помпата вече не става, защото толкова ме боли и са разранени, че докато стигна момента да пускат мляко и наистина да изцеждам - то зърната са ми мега издърпани и болезнени и просто не се издържа. Бебето пък през макс час иска (кърмя по 15мин на гърда), втора вечер заспива на ръце само. Вода не приема, гладно е.
Тегля на кантар - изсуква по 60-90мл, но напишкани и наакани пелени почти няма. От болницата го изписаха +90гр спрямо родилното тегло. За момента поддържа, но има моменти преди кърмене където кантарът показва дори -10/20гр от родилното тегло. Къде отива храната щом не в пелените, а изсуква количества. Не стига че боли, че сме скачени нон стоп, ами и общото тегло не се задържа консистентно или само да расте. Филм е голям и е кошмарен. Надявам се да се подобрят нещата де...
Приемам всякакви съвети!
# 394
5 авг. 2026, 09:03 ч.
Мария, Мамагар, честито ви рожбички. Да са ви живи и здрави! 🩷💙
Мамагар, МД в София не е ли частна болница? Тук в държавните също няма бутон да извикаш лекар и една приятелка точно като теб щеше да си роди самичка в стаята, направо не знам какво да кажа! Радвам се, че в крайна сметка бебо е добре! За кърменето, аз съм на мнение, че нищо не е на всяка цена, понякога даваме всичко от себе си и пак не сме подвластни да контролираме нещата около нас, а при други хора същите неща работят без проблем. Отделно имаш и голямо детенце, за което да се грижиш. Стискам ти палци да се получи, но и да решиш да даваш АМ, пак ще си супер мама❤
Виж целия пост
Мамагар, МД в София не е ли частна болница? Тук в държавните също няма бутон да извикаш лекар и една приятелка точно като теб щеше да си роди самичка в стаята, направо не знам какво да кажа! Радвам се, че в крайна сметка бебо е добре! За кърменето, аз съм на мнение, че нищо не е на всяка цена, понякога даваме всичко от себе си и пак не сме подвластни да контролираме нещата около нас, а при други хора същите неща работят без проблем. Отделно имаш и голямо детенце, за което да се грижиш. Стискам ти палци да се получи, но и да решиш да даваш АМ, пак ще си супер мама❤
# 395
5 авг. 2026, 09:22 ч.
Не, Майчин Дом София си е държавна болница. Е, секцио по избор, избор на екип, платени стаи и т.н. се заплащат и цените са почти като в частна, но си е държавна.
И аз уж съм на мнение, че не е на всяка цена, но кърмата е толкова полезна, имам в изобилие и искам да му я дам, но като не се получава - хем ме изяжда вина, хем то мазохизъм, ама това е друго ниво вече... направо не знам 😭 ММ само ме успокоява, че съм в тотална дупка. И с двете деца това кърмене не се получава. При първото поне имаше причина и я отстранихме, макар и късно... сега обаче дори няма проблем, който да се отстрани уж.
Виж целия пост
И аз уж съм на мнение, че не е на всяка цена, но кърмата е толкова полезна, имам в изобилие и искам да му я дам, но като не се получава - хем ме изяжда вина, хем то мазохизъм, ама това е друго ниво вече... направо не знам 😭 ММ само ме успокоява, че съм в тотална дупка. И с двете деца това кърмене не се получава. При първото поне имаше причина и я отстранихме, макар и късно... сега обаче дори няма проблем, който да се отстрани уж.
# 396
5 авг. 2026, 09:39 ч.
MaMaGar честит юнак! Да ви е жив и здрав Александър! Важното е че накрая ти и бебчо сте добре! 
Виж целия пост
# 397
5 авг. 2026, 09:51 ч.
Мамагар да е честит малкият Александър! Дано консултантът помогне, но дори и да не се получи си направила всичко, което зависи от теб! Важното е в крайна сметка да сте добре в бебчо! Благодаря и че разказа толкова подробно историята за раждането!
Виж целия пост
# 398
5 авг. 2026, 10:04 ч.
Мария, добре дошла на Рая! Стискам палци всичко да мине по най-лекия начин! Кураж на теб и прегръдки!❤️ Пиши като ти тежи!
Мамагар, честито! Съжалявам за травмиращото раждане. 😑 Относно кърменето- знам че може да бъде много трудно и ужасно фрустриращо! И да, не е на всяка цена! Моят съвет е - изчакай да се приберете вкъщи на спокойно, видни консултант на място вкъщи и сред подкрепящата обстановка на любимите хора! Пък и ако тогава пак не се получи, ще минете на АМ. Имай предвид,че 3тия ден е денят, в който всички хормони се сгромолясват и е нормално да се чувстваш тъжна, объркана, ядосана, уморена, отчаяна и т.н. Прегръщам те, нещата ще стават по-добре!😘
Виж целия пост
Мамагар, честито! Съжалявам за травмиращото раждане. 😑 Относно кърменето- знам че може да бъде много трудно и ужасно фрустриращо! И да, не е на всяка цена! Моят съвет е - изчакай да се приберете вкъщи на спокойно, видни консултант на място вкъщи и сред подкрепящата обстановка на любимите хора! Пък и ако тогава пак не се получи, ще минете на АМ. Имай предвид,че 3тия ден е денят, в който всички хормони се сгромолясват и е нормално да се чувстваш тъжна, объркана, ядосана, уморена, отчаяна и т.н. Прегръщам те, нещата ще стават по-добре!😘
# 399
5 авг. 2026, 10:35 ч.
За раждането ще кажа, че е много тъжно как са се държали с теб, но сега си има бебчето при теб, това е най важното. При нас след раждането го дават директно на майката и дори не го мерят и тн, ами чак след 1-2 часа след като е лежало на гърдите на майката и е засукало на гърда.
За кърменето ти препоръчвам просто да не слагаш нищо отгоре, значи да си се разхождаш гола, за да не се протриват зърната в сутиен. Ланолин не се слага супер много, защото зърната омекват прекалено и също е контраиндицирано. Аз си бях взела тези компреси на мултимам и тези сребърни “чашки”, които се слагат, за да няма точно протриване.
С първото ми детенце се борих два месеца с много раздранено зърно, рани и кръв, но с помпа понякога, спиране от съответната страна за два дни кърмене (само с помпа там) и успяхме да се кърмим 1г и 9 месеца. Сега предприех всичко, за да не се разраняват и имаме успех. Просто не нося нищо също в къщи и ползвам горе написаните неща когато съм навън. Компресите се слагат 2х на ден по час на гърдата.
Надявам се да успеете, но ако е прекалено голям стрес за теб, по добре да спрете.
Виж целия пост
Честито на всички родили мами! Бъдете вие и бебенцата ви много здрави, и бързо възстановяване на който още не е.
Особено много се радвам на малките герои от кувиозчета, че вече сте си ги прибрали и се гушкате.
Мария, на теб предстои най-трудното, но вярвам, че всичко ще мине добре и скоро ще ви съберат с Рая.
Много благодаря и за темичката за родените бебоци, Боровинке! Добре, че ги следиш тези неща и създаваш улеснение за всички!
Аз със закъснение ще се похваля, че на 30.07.2026, в 21:21ч се роди Александър, с мерки 51см и 3160гр.
Раждането беше кошмар, но после на етажа (12ти ет, двойна стая в МД) всички бяха страхотни. При все обаче, ние имаме сериозни проблеми с храненето и целият ми фокус е там (затова се включвам чак сега). Днес чакаме пореден кънсултант.
Детайли за раждането
Особено много се радвам на малките герои от кувиозчета, че вече сте си ги прибрали и се гушкате.
Мария, на теб предстои най-трудното, но вярвам, че всичко ще мине добре и скоро ще ви съберат с Рая.
Много благодаря и за темичката за родените бебоци, Боровинке! Добре, че ги следиш тези неща и създаваш улеснение за всички!
Аз със закъснение ще се похваля, че на 30.07.2026, в 21:21ч се роди Александър, с мерки 51см и 3160гр.
Раждането беше кошмар, но после на етажа (12ти ет, двойна стая в МД) всички бяха страхотни. При все обаче, ние имаме сериозни проблеми с храненето и целият ми фокус е там (затова се включвам чак сега). Днес чакаме пореден кънсултант.
Детайли за раждането
Скрит текст:
На 30.07. към 01ч през нощта започнах да усещам леко подмокряне, на моменти, по малко. Както при по-обилен цикъл или съсиреци - просто усещаш, че нещо изтича... зачудих се за води, но нямах контракции, оплаквания, не се спукаха на фонтан като с първото... естествено, докато реша какво може да е - не исках да будя таткото, който си легна в 2ч, нито пък,детето, че да ходим за проверка в спешното... това леко изтичане продължи до към 05ч, като от притеснение аз не заспах повече след 01ч. Няколко пътиходих до тоалетна и всеки път - изтичащото е прозрачно, без мирис и воднисто. В 08ч с ММ и баткото отидохме в спешното все пак, доста почакахме (около час) и ме прегледаха, пуснаха тонове, направиха проба с реактив и огледаха с ехограф. Разкритие 1см (а предната седмица Савова беше казала 2см), стегната шийка, далеч от започващо раждане. Не са води, около бебето има предостатъчно, реактива не индикира води изобщо. Изпратиха ме вкъщи, приспахме детето, после то излезе с татко си, а аз спах като заклана. Бях изцедена от притеснение и неспане през нощта.
В 17ч отново започна това леко изтичане... чудехме се, четох в нета как да проверя и... GPT 🫣😄🫣 каза да полежа 30мин и да се изправя рязка, като ако "изтече" течност - значи са води. Речено-сторено 🫣😄 текна и решихме, че са водите. ММ натисна да идем до спешното все пак, защото аз се притеснявах да ходим пак за нищо. В 18 и нещо бяхме там, още от вратата ни познаха, вкараха ме за преглед - води бяха. Отново без контракции или каквото и да е индикиращо раждане. Казаха, че е безотговорно да ме пуснат да си ходя, защото рискуваме инфекцие и ще ме приемат. Ако до 12 часа не започне естествено раждане - опитват индукция и при неуспех - се прибягва до секцио. Таткото свали багажа от колата, казах им чао и в 18:58ч започнаха да ми входират документите за прием. Отново - без контракции и с идеята да чакаме.
Към 19:30ч започнаха леки болки, които отдадох на прегледа. През това време направиха клизма и се опреоблякох (което беше изненада, защото при чакане 12ч и евентуална индукция след това - тези процедури очаквах да не са в момента на приема). Болките се засилваха и вече бях информирала, че имам контракции. Заведоха ме направо в родилна зала и пуснаха тонове на бебето да следят, мен отново ме прегледаха - стегната шийка, нищо разкритие, но с контракции...
Сложиха абокат (ръката ми е синьо-лилава в момента с размер на половин длан, където беше поставен), взеха кръвни проби... обичайното, а на мен ми се засилват и зачестяват контракциите. Започна да ми става лошо и да ми причернява, защото бяха на през 1мин и някои бяха дооста силни. Исках епидурална, така че докато дойде анестезиолог и я постави - меслех че съм с 10см разкритие. Боде ме няколко пъти, боля много, едвам устисквах да не мърдам, а нямаше никой който да ме придържа или асистира по някакъв начин. Честно - анестезиоложката беше и много груба и вкисната, но в този момент само се молех да облекчи болката. Каза на друга дама, като е готова и ми залепиха абоката какво да сложи и изчезна. Като цяло тази и предната вечер доста родилки са им се натрупали (планови и непланови), така че явно пълнолунието е влияело 😅
Болките и контракциите си продължиха по старо му и явно упойката хич не ме хвана, но започнах да усещам и напъните, информирах и акушерката започна да слага ръкавици, като само с поглед видя, че главата се виждала. Обяви започнало раждане и доста бързо нахлу екип, като лекарят на смяна (нямам идея как се казва) направи преглед за разкритие, но беше толкова груб и болезнен, че имах чувството че зорлен иска да ме разкъса и извади бебето. Отвратително отношение. Освен това се скара на всички, как съм била с 5см, защо го викали, като скоро няма да родя, врътна се и излезе ядосяно. В един момент даже всички излязоха на някъде (предполагам при други родилки) и останах съвсем сама, без бутон с който да ги извикам при нужда или каквото и да е. Дори акушерката за стволовите клетки излезе с тях да се разходи... точно тогава аз имах 2 много много силни контракции с още по силни напъни и едвам се сдържах да не напъна, но сама усещах главата на бебето, че се подава. Няколко пъти виках да дойде някой, че бебето излиза, че раждам... най-ужасният момент за мен, зящото бях убедена, че ще трябва да го родя съвсем сама в родилната зала на болница... 😐 без коментар... последваха 2 контракции доста по леки и тъкмо когато отново започна силна с напън и се чудех дали да напъна и да се разкъсам сама или да подпирам с ръка и да го задържам всякак - се появи акушерката, сложи ръкавица на едната ръка и подпомогна с опъване и напътствия кога да напъвам и да спра. В рамките на тази контракция се появиха и останалите от екипа, извадиха главата, явно имаше някой с ръкавици вече и успяха буквално да подхванат подмишничката и да го издърпат от мен. Не ми се мисли ако не се беше появила жената в този момент...
Срязаха пъпната връв почти веднага и отнесоха бебето в друга стая, без гривна, без нищо. Докато успея да реагирам и да питам къде го носят, няма ли да го покажат, контакт кожа в кожа.. най-малкото пред мен да сложат гривните и на двамата, че да не го разменят... вече бяха взели стволовите клетки и една акушерка опъваше пъпната връв и друг ме натискаше зверски по корема, за да помогне плацентата да излезе. Много болезнено, особено като не бях обезболена и като цялата зона отдолу ме болеше до към 10см настрани по бедрата, дупето и корема. Дори само въздухът ми причиняваше болка, няма да коментирам всяко натискане и опъване... върнаха бебето опаковано в пелени, супер малко изглеждаше, сложиха ми гривна (неговата беше на крака и не се виждаше изобщо че я има, разбрах в последствие). После го взеха отново и казаха, че ще го доведат след малко. Мен ме огледаха за разкъсвания, отново доста грубо (сравнявам с предишния път) и казаха, че няма нищо за шиене. Донесоха бебетоповито, в креватче и казаха да не го пипам и вдигам 😭 2ч ще ни наблюдават и ще ни качат. Тогава питаха за кой етаж искам. Попитах да ми дадат да го гушна/гушкам, да го сложа на гърда... казаха, че чак като ни качат на етажа можело. Отново ни оставиха сами, доста натоварени бяха, но все пак. Към 23:30 питах дали няма да ни качват вече, 2ч и повече са минали... трябвало доктора да разпише, че може, той сега бил зает с други раждащи. Стана след 00ч когато се появи и разписа, съответно ме сложиха на количка и най-после ми дадоха бебето да гушна.
Добутаха ни до асансьора, качиха ни на етажа и взеха бебето да го къпят и за преглед и ваксина. Питах кога ще ми го върнат - чак сутринта в 10ч 😰😵😱 обясних, че долу не съм го гушкала, не съм го слагала кожа-до-кожа, на етажа уж щяло дя могя да го поставя на гърда... не, чак в 10ч след бебешката визитация можело да го видя. Сравниха номерата на гривните, което за мен беше крайно безсмислено, особено щом не са сложени пред мен а някъде си и след това не съм имала възможност дори да вдигна бебето - как очакваха да се разминават не знам. Супер гадно ми стана, както и без това вече ми беше с раждането и забавянето в родилна. Заведоха ме в двойна стая, имаше още една мама с бебче. Помолих да се изкъпя и почнаха да овъртат, че да не ми стане зле, да не припадна... казах че се чувствам супер, много ме боли, но нищо друго... постигнахме компромис да се измия седнала на тоалетната, защото още цялата бях в кръв. Поспах и в 6ч бях кукуряк и си исках бебето ама...
Графикът за етажа почти не се спазва. Никой не идва в 6ч да мери кръвно или температура, визитацията в 9ч е ориентир, защото един и същи лекар минава през 12ти, 7ми и 5ти етаж явно и не е ясно кога от къде ще започне. Все пак в 10ч отидох да си взема вързопчето 🥹🥹🥹 най-хубавото естествено. Дават задължително на всяко бебе в кошчето шише с вода, шише с АМ и сведения как е. На нас почти нищо не казаха, освен да потвърдим, че вечертасъм го родила. Не дават инфо за тегло, ваксини, изследвания... казаха, че го били захранили с бутилка вече 😭😭😭 попитах за съдействие с кърменето и бяха много отзивчиви. Като цяло всички на етажа са супер, много помагат, дават съвети и насоки, идват да проверяват по няколко пъти как си и т.н.
Проблемите ни започнаха от там - кърменето боли зверски. Особено в началото - повече и от конгракциите по време на раждане, ама х2, защото е от двете страни. Гърдите ми започнаха да се разраняват. Ужас. Пробвах и с помпа да цедя - едвам 5мл... започнах и аз да додавам с шише, че човека гладен. Пак мъча на гърда, после стимулирам с помпа... зърната ми ад... почнах да се замислям да е само на шише с АМ, ама гърдите ми се наливат, твърди на камък... с помпата стимулирам само и то на капки излиза все повече, обаче с бебето е жестоко просто. Всеки ден идваха да ми помагат, съдействат много, но просто не се получава.
Човека поема правилно уж, няколко консултанта минаха и твърдят, че не трябва да ме боли, но боли адски. Правихме пробни кърмения няколко дни - по 30, 50, 80мл изсуква, но аз плача от болка през цялото време.
Казаха да махна помпата, защото вакуумйт освен мляко издърпва и кажята на зърната, става по тънка и чувствителна. Казаха да слагам топло преди и студено след кърмене, но не помага. Мажа с ланолин яко. Гърдите са ми отекли, което също опъвало кожата на зърната, а и правело трудно за бебето да суче... да цедя на ръка, ама то текат на капки. Мъка. Реално днес е 3ти ден вкъщи (понеделник ни изписаха), чакам консултантка след 1ч. Ако и след нея няма напредък - сериозно обмислям спиране на кърма. С помпата вече не става, защото толкова ме боли и са разранени, че докато стигна момента да пускат мляко и наистина да изцеждам - то зърната са ми мега издърпани и болезнени и просто не се издържа. Бебето пък през макс час иска (кърмя по 15мин на гърда), втора вечер заспива на ръце само. Вода не приема, гладно е.
Тегля на кантар - изсуква по 60-90мл, но напишкани и наакани пелени почти няма. От болницата го изписаха +90гр спрямо родилното тегло. За момента поддържа, но има моменти преди кърмене където кантарът показва дори -10/20гр от родилното тегло. Къде отива храната щом не в пелените, а изсуква количества. Не стига че боли, че сме скачени нон стоп, ами и общото тегло не се задържа консистентно или само да расте. Филм е голям и е кошмарен. Надявам се да се подобрят нещата де...
Приемам всякакви съвети!
В 17ч отново започна това леко изтичане... чудехме се, четох в нета как да проверя и... GPT 🫣😄🫣 каза да полежа 30мин и да се изправя рязка, като ако "изтече" течност - значи са води. Речено-сторено 🫣😄 текна и решихме, че са водите. ММ натисна да идем до спешното все пак, защото аз се притеснявах да ходим пак за нищо. В 18 и нещо бяхме там, още от вратата ни познаха, вкараха ме за преглед - води бяха. Отново без контракции или каквото и да е индикиращо раждане. Казаха, че е безотговорно да ме пуснат да си ходя, защото рискуваме инфекцие и ще ме приемат. Ако до 12 часа не започне естествено раждане - опитват индукция и при неуспех - се прибягва до секцио. Таткото свали багажа от колата, казах им чао и в 18:58ч започнаха да ми входират документите за прием. Отново - без контракции и с идеята да чакаме.
Към 19:30ч започнаха леки болки, които отдадох на прегледа. През това време направиха клизма и се опреоблякох (което беше изненада, защото при чакане 12ч и евентуална индукция след това - тези процедури очаквах да не са в момента на приема). Болките се засилваха и вече бях информирала, че имам контракции. Заведоха ме направо в родилна зала и пуснаха тонове на бебето да следят, мен отново ме прегледаха - стегната шийка, нищо разкритие, но с контракции...
Сложиха абокат (ръката ми е синьо-лилава в момента с размер на половин длан, където беше поставен), взеха кръвни проби... обичайното, а на мен ми се засилват и зачестяват контракциите. Започна да ми става лошо и да ми причернява, защото бяха на през 1мин и някои бяха дооста силни. Исках епидурална, така че докато дойде анестезиолог и я постави - меслех че съм с 10см разкритие. Боде ме няколко пъти, боля много, едвам устисквах да не мърдам, а нямаше никой който да ме придържа или асистира по някакъв начин. Честно - анестезиоложката беше и много груба и вкисната, но в този момент само се молех да облекчи болката. Каза на друга дама, като е готова и ми залепиха абоката какво да сложи и изчезна. Като цяло тази и предната вечер доста родилки са им се натрупали (планови и непланови), така че явно пълнолунието е влияело 😅
Болките и контракциите си продължиха по старо му и явно упойката хич не ме хвана, но започнах да усещам и напъните, информирах и акушерката започна да слага ръкавици, като само с поглед видя, че главата се виждала. Обяви започнало раждане и доста бързо нахлу екип, като лекарят на смяна (нямам идея как се казва) направи преглед за разкритие, но беше толкова груб и болезнен, че имах чувството че зорлен иска да ме разкъса и извади бебето. Отвратително отношение. Освен това се скара на всички, как съм била с 5см, защо го викали, като скоро няма да родя, врътна се и излезе ядосяно. В един момент даже всички излязоха на някъде (предполагам при други родилки) и останах съвсем сама, без бутон с който да ги извикам при нужда или каквото и да е. Дори акушерката за стволовите клетки излезе с тях да се разходи... точно тогава аз имах 2 много много силни контракции с още по силни напъни и едвам се сдържах да не напъна, но сама усещах главата на бебето, че се подава. Няколко пъти виках да дойде някой, че бебето излиза, че раждам... най-ужасният момент за мен, зящото бях убедена, че ще трябва да го родя съвсем сама в родилната зала на болница... 😐 без коментар... последваха 2 контракции доста по леки и тъкмо когато отново започна силна с напън и се чудех дали да напъна и да се разкъсам сама или да подпирам с ръка и да го задържам всякак - се появи акушерката, сложи ръкавица на едната ръка и подпомогна с опъване и напътствия кога да напъвам и да спра. В рамките на тази контракция се появиха и останалите от екипа, извадиха главата, явно имаше някой с ръкавици вече и успяха буквално да подхванат подмишничката и да го издърпат от мен. Не ми се мисли ако не се беше появила жената в този момент...
Срязаха пъпната връв почти веднага и отнесоха бебето в друга стая, без гривна, без нищо. Докато успея да реагирам и да питам къде го носят, няма ли да го покажат, контакт кожа в кожа.. най-малкото пред мен да сложат гривните и на двамата, че да не го разменят... вече бяха взели стволовите клетки и една акушерка опъваше пъпната връв и друг ме натискаше зверски по корема, за да помогне плацентата да излезе. Много болезнено, особено като не бях обезболена и като цялата зона отдолу ме болеше до към 10см настрани по бедрата, дупето и корема. Дори само въздухът ми причиняваше болка, няма да коментирам всяко натискане и опъване... върнаха бебето опаковано в пелени, супер малко изглеждаше, сложиха ми гривна (неговата беше на крака и не се виждаше изобщо че я има, разбрах в последствие). После го взеха отново и казаха, че ще го доведат след малко. Мен ме огледаха за разкъсвания, отново доста грубо (сравнявам с предишния път) и казаха, че няма нищо за шиене. Донесоха бебетоповито, в креватче и казаха да не го пипам и вдигам 😭 2ч ще ни наблюдават и ще ни качат. Тогава питаха за кой етаж искам. Попитах да ми дадат да го гушна/гушкам, да го сложа на гърда... казаха, че чак като ни качат на етажа можело. Отново ни оставиха сами, доста натоварени бяха, но все пак. Към 23:30 питах дали няма да ни качват вече, 2ч и повече са минали... трябвало доктора да разпише, че може, той сега бил зает с други раждащи. Стана след 00ч когато се появи и разписа, съответно ме сложиха на количка и най-после ми дадоха бебето да гушна.
Добутаха ни до асансьора, качиха ни на етажа и взеха бебето да го къпят и за преглед и ваксина. Питах кога ще ми го върнат - чак сутринта в 10ч 😰😵😱 обясних, че долу не съм го гушкала, не съм го слагала кожа-до-кожа, на етажа уж щяло дя могя да го поставя на гърда... не, чак в 10ч след бебешката визитация можело да го видя. Сравниха номерата на гривните, което за мен беше крайно безсмислено, особено щом не са сложени пред мен а някъде си и след това не съм имала възможност дори да вдигна бебето - как очакваха да се разминават не знам. Супер гадно ми стана, както и без това вече ми беше с раждането и забавянето в родилна. Заведоха ме в двойна стая, имаше още една мама с бебче. Помолих да се изкъпя и почнаха да овъртат, че да не ми стане зле, да не припадна... казах че се чувствам супер, много ме боли, но нищо друго... постигнахме компромис да се измия седнала на тоалетната, защото още цялата бях в кръв. Поспах и в 6ч бях кукуряк и си исках бебето ама...
Графикът за етажа почти не се спазва. Никой не идва в 6ч да мери кръвно или температура, визитацията в 9ч е ориентир, защото един и същи лекар минава през 12ти, 7ми и 5ти етаж явно и не е ясно кога от къде ще започне. Все пак в 10ч отидох да си взема вързопчето 🥹🥹🥹 най-хубавото естествено. Дават задължително на всяко бебе в кошчето шише с вода, шише с АМ и сведения как е. На нас почти нищо не казаха, освен да потвърдим, че вечертасъм го родила. Не дават инфо за тегло, ваксини, изследвания... казаха, че го били захранили с бутилка вече 😭😭😭 попитах за съдействие с кърменето и бяха много отзивчиви. Като цяло всички на етажа са супер, много помагат, дават съвети и насоки, идват да проверяват по няколко пъти как си и т.н.
Проблемите ни започнаха от там - кърменето боли зверски. Особено в началото - повече и от конгракциите по време на раждане, ама х2, защото е от двете страни. Гърдите ми започнаха да се разраняват. Ужас. Пробвах и с помпа да цедя - едвам 5мл... започнах и аз да додавам с шише, че човека гладен. Пак мъча на гърда, после стимулирам с помпа... зърната ми ад... почнах да се замислям да е само на шише с АМ, ама гърдите ми се наливат, твърди на камък... с помпата стимулирам само и то на капки излиза все повече, обаче с бебето е жестоко просто. Всеки ден идваха да ми помагат, съдействат много, но просто не се получава.
Човека поема правилно уж, няколко консултанта минаха и твърдят, че не трябва да ме боли, но боли адски. Правихме пробни кърмения няколко дни - по 30, 50, 80мл изсуква, но аз плача от болка през цялото време.
Казаха да махна помпата, защото вакуумйт освен мляко издърпва и кажята на зърната, става по тънка и чувствителна. Казаха да слагам топло преди и студено след кърмене, но не помага. Мажа с ланолин яко. Гърдите са ми отекли, което също опъвало кожата на зърната, а и правело трудно за бебето да суче... да цедя на ръка, ама то текат на капки. Мъка. Реално днес е 3ти ден вкъщи (понеделник ни изписаха), чакам консултантка след 1ч. Ако и след нея няма напредък - сериозно обмислям спиране на кърма. С помпата вече не става, защото толкова ме боли и са разранени, че докато стигна момента да пускат мляко и наистина да изцеждам - то зърната са ми мега издърпани и болезнени и просто не се издържа. Бебето пък през макс час иска (кърмя по 15мин на гърда), втора вечер заспива на ръце само. Вода не приема, гладно е.
Тегля на кантар - изсуква по 60-90мл, но напишкани и наакани пелени почти няма. От болницата го изписаха +90гр спрямо родилното тегло. За момента поддържа, но има моменти преди кърмене където кантарът показва дори -10/20гр от родилното тегло. Къде отива храната щом не в пелените, а изсуква количества. Не стига че боли, че сме скачени нон стоп, ами и общото тегло не се задържа консистентно или само да расте. Филм е голям и е кошмарен. Надявам се да се подобрят нещата де...
Приемам всякакви съвети!
За раждането ще кажа, че е много тъжно как са се държали с теб, но сега си има бебчето при теб, това е най важното. При нас след раждането го дават директно на майката и дори не го мерят и тн, ами чак след 1-2 часа след като е лежало на гърдите на майката и е засукало на гърда.
За кърменето ти препоръчвам просто да не слагаш нищо отгоре, значи да си се разхождаш гола, за да не се протриват зърната в сутиен. Ланолин не се слага супер много, защото зърната омекват прекалено и също е контраиндицирано. Аз си бях взела тези компреси на мултимам и тези сребърни “чашки”, които се слагат, за да няма точно протриване.
С първото ми детенце се борих два месеца с много раздранено зърно, рани и кръв, но с помпа понякога, спиране от съответната страна за два дни кърмене (само с помпа там) и успяхме да се кърмим 1г и 9 месеца. Сега предприех всичко, за да не се разраняват и имаме успех. Просто не нося нищо също в къщи и ползвам горе написаните неща когато съм навън. Компресите се слагат 2х на ден по час на гърдата.
Надявам се да успеете, но ако е прекалено голям стрес за теб, по добре да спрете.
# 400
5 авг. 2026, 10:46 ч.
МамаГар, честит Александър! Да бъде здрав и да преборите проблемът бързичко следващите дни, за да имаш спокойствие и да се насладиш на новороденото. 
Мария, благодаря ти за разказа. Това слагане на катетър преди упойката звучи ужасно, защо не изчакват спиналната първо.. А мъжът ти трябваше ли да чака отвън или има време да му се обадиш и тогава да дойде да те види в реанимация?
Виж целия пост
Скрит текст:
Откровено се напрегнах от разказа ти, прочетох го само защото ще раждам секцио, но просто съм втрещена от отношението и от всички гръмки обещания, които не са спазили. Нито кожа в кожа, нито са чакали за клампиране, това че са ти го взели през нощта пък изобщо да не коментирам по време на самото раждане как са те оставили сама. Много съжалявам, че си преживяла такъв стрес. Радвам се поне, че на 12 етаж е бил ок престоя.
Мария, благодаря ти за разказа. Това слагане на катетър преди упойката звучи ужасно, защо не изчакват спиналната първо.. А мъжът ти трябваше ли да чака отвън или има време да му се обадиш и тогава да дойде да те види в реанимация?
# 401
5 авг. 2026, 10:46 ч.
МамаГар, честито бебче! Съжалявам за негативните преживявания, много ми е тъжно, че масово в България отношението и родилния процес са все още в 20 век.
При мен също кърменето с първото дете беше адски болезнено, мога да кажа ,че ме болеше повече от възстановяването от секциото, но някак избутах (2-3 седмици беше зора). В момента гледам видеата на Акушерка Радост в Инстаграм и дава страхотни съвети за кърменето. Един от тях е в никакъв случай топли компреси на гърдите. Има и клип за захвата на бебето , така че зърната да не се възпаляват. Казва преди кърменето, ако всичко е много твърдо, може за малко студен компрес , за да омекне гърдата. Те са много кратки клипчета, хвърли им едно око. Успех и каквото и да стане, не се обвинявай!
Виж целия пост
При мен също кърменето с първото дете беше адски болезнено, мога да кажа ,че ме болеше повече от възстановяването от секциото, но някак избутах (2-3 седмици беше зора). В момента гледам видеата на Акушерка Радост в Инстаграм и дава страхотни съвети за кърменето. Един от тях е в никакъв случай топли компреси на гърдите. Има и клип за захвата на бебето , така че зърната да не се възпаляват. Казва преди кърменето, ако всичко е много твърдо, може за малко студен компрес , за да омекне гърдата. Те са много кратки клипчета, хвърли им едно око. Успех и каквото и да стане, не се обвинявай!
# 402
5 авг. 2026, 12:47 ч.
МамаГар, честит да бъде Александър! Аз също много се възмутих и напрегнах от това, как са се държали с теб по време на родилният процес. Звучи кошмарно! А експертите от НЗОК видиш ли ще ми разправят, как нещата в България се случвали по същият начин, както в Италия… Дано не ти остане травма и да се насладиш максимално на първите моменти заедно. Както и други са писали, не забравяй че през първата седмица е напълно нормален baby blues и всичките емоции, които те връхлитат в момента. Всичко ще бъде наред!
Относно кърменето, все още нямам директен опит, но това което ни съветват тук е горе-долу същото, което е написала и dzhibin: гледай да не носиш сутиени, сребърни чашки за зърната и дренажен масаж преди кърмене/ цедене. Провери си също така и фланците на помпата. Щом имаш много кърма, а изцеждаш толкова малко е възможно да фланеца да е тяърде голям за твоето зърно. Пробвай също така да слагаш Александър в различни пози, за да може да ти облекчи тежестта/ напрежението. На нас тук ни казаха, че е напълно нормално в началото бебетата да искат кърма на поискване, а не по график. Аз лично вода не бих дала на новородено. Успех, всичко ще бъде наред!
Днес бях на преглед в 40+1… отново никакво разкритие. Девойката е супер активна, ама намерения да излиза - никакви. На преглед сме отново на 11 август, ако и тогава е така ще трябва да говорим за индуциране. Не знам вече, какво да правя, нищо не помага. Всички в болницата ме успокояват, че явно се чувства добре, ама аз започвам да се напрягам, защото всеки Божи ден получаваме с мъжа ми по 100 съобщения всеки ден как съм. От една страна се радвам, че толкова хора ги е грижа за нас и се вълнуват, но искрено се напрягам да се събуждам всеки ден с едни и същи въпроси. Днес вече не издържах и пратих на всички едно съобщение, в което ги моля да престанат, който иска да се обижда. Та така… 😃
Виж целия пост
Относно кърменето, все още нямам директен опит, но това което ни съветват тук е горе-долу същото, което е написала и dzhibin: гледай да не носиш сутиени, сребърни чашки за зърната и дренажен масаж преди кърмене/ цедене. Провери си също така и фланците на помпата. Щом имаш много кърма, а изцеждаш толкова малко е възможно да фланеца да е тяърде голям за твоето зърно. Пробвай също така да слагаш Александър в различни пози, за да може да ти облекчи тежестта/ напрежението. На нас тук ни казаха, че е напълно нормално в началото бебетата да искат кърма на поискване, а не по график. Аз лично вода не бих дала на новородено. Успех, всичко ще бъде наред!
Днес бях на преглед в 40+1… отново никакво разкритие. Девойката е супер активна, ама намерения да излиза - никакви. На преглед сме отново на 11 август, ако и тогава е така ще трябва да говорим за индуциране. Не знам вече, какво да правя, нищо не помага. Всички в болницата ме успокояват, че явно се чувства добре, ама аз започвам да се напрягам, защото всеки Божи ден получаваме с мъжа ми по 100 съобщения всеки ден как съм. От една страна се радвам, че толкова хора ги е грижа за нас и се вълнуват, но искрено се напрягам да се събуждам всеки ден с едни и същи въпроси. Днес вече не издържах и пратих на всички едно съобщение, в което ги моля да престанат, който иска да се обижда. Та така… 😃
# 403
5 авг. 2026, 13:41 ч.
Рени, и мен напоследък взеха яко да ме напрягат, все някой пита, даже и директно за датата на секциото питат, аз естествено не я споделям, но е супер напрягащо всеки срещнат да пита кога, колко остана...
Виж целия пост
# 404
5 авг. 2026, 14:08 ч.
Днес сутринта се роди Авива Захава Марѝ ! Много е красива и в момента спи в легълцето си . Честити да са рожбичките и на другите родители ❤
Виж целия пост
Препоръчани теми