Термин Август 2026 - тема 4

Ани и аз се чувствам като теб. Тъпо ми е малко, защото искам сама да реши, кога точно да се появи на този свят, но в крайна сметка най-важно е здравето ни (тяхното и нашето). А защо се притесняваш за секцио? Няма ли първо да те индуцират евентуално и да пробвате по естествен път?

Момичета, с вас съм и аз. Трети ден преносвам. Малкото инатче (като майка си) не ще и не ще да излиза. Вчера бяхме на тонове - перфектни, но шийката е все така дълга и твърда, докторката само с един пръст разбра, че няма да я бъде скоро. Разкритие 0. Контракции тук таме и то нищо работа. Иначе вече всичко ме боли, сутрин ставам като пребито куче, вечер едвам спя, въртенето в леглото е мега болезнено, пубисната ми кост ще се откачи от тежестта вече, а докторката дори каза, че малкото е над костта, тоест не може още да влезне в таза. Утре пак съм на тонове и ако до понеделник нищо не се случи, влизаме в болницата и купона започва.

Честито за всички малки сладурковци, които са се появили последните дни. Да бъдат здрави, да папкат много, че да мачкате пухкави крачета!
МамаГар, бях като застреляна след разказа ти. Изключително съжалявам, че е трябвало да изживееш този ад и ти пращам сили да се отърсиш от него възможно най-скоро. Радвай се на малкото ангелче колкото можеш повече, за да изтриеш тази ужасна история.

Защото се бяхме настроили за естествено, а и е най-добре за възстановяване, тяло, кърма и т.н.... а и ако беше планирано, поне щяхме да се приготвим психически, да изберем дата и т.н.
Разбира се, не се оплаквам, важното е да жив и здрав, допреди няколко месеца не знаех дали въобще ще имам и ще мога да износя бебе след 3 поредни аборта, така че това е бял кахър

Аз едва ли ще забравя случката, но не мога да кажа, че ме е травмирала. Много неприятно, но мина и замина. Бебето ми е здраво, спи до мен... друго не ми е важно.
За частните - уви, плащането на много пари не е гаранция за по-добро отношение. Стресът, който преживях с първото в Надежда, както и много истории на други жени - го потвърждават. В държавните, както и в частните явно е въпрос на късмет, а и както за всичко, и на всякъде - има и доволни и недоволни, и успешни и ужасни истории. Пожелавам на всеки да види само хубавото, където и да са.

Относно раждане и преносване - първото го носех високо и така и не падна и влезе в таза, контракции 0. В деня преди термин- АГ отдели ръчнало мехура и 100% това беше причината бебето да тръгне. Можех иначе още 3м да го нося без проблем и наченки да излиза.
Дайте време на мъниците и вярвайте на следящите ви доктори. А и дори с индуциране - пак може да се получи естествено и да не се стига до секцио. То банката окситоцин дали ще я пуснат, за да започне нещата, да ги подсили след като са почнали, само за плацентата, или изобщо - не е толкова разлика. Стига с бебчето да сте добре - дайте шанс на тялото да се справи. Пък в краен случай - дори и секцио да се наложи на края - поне да си тръгнете със здраво бебе, а възстановяването все ще мине.

Чакането е гадно, но първата седмица от месеца мина. Съвсем малко остава, така че дори и с преносване - краят е близо и скоро ще имате малките същества в ръцете си. Вълнувайте се, очаквайте с нетърпение, дано болежките и дискомфортът отминат скоро и ви чакаме да се похвалите със съкровищата си!

Честити да са Авива, Леа и Никола! Много здрави, с късмет и безгрижно детство да растат.
МамаГар, в потрес съм, какво са ти причинили! Важното е, че и двамата сте добре, но ще ти остане травма за съжаление.

Аз не помня дали разказвах за това раждане, но за пореден път съм страшно доволна от избора къде и с кого да родя. Макар да беше хем тръгнало раждането, хем малко го побутнахме, не съжалявам. Към себе си имах забележки, защото ми прилоша и мислех, че ще се обърка нещо заради това, ама моята лекарка ме мотивира и ме върна в пътя, даже мм (присъства от началито до след като ме качиха в стая и ни дадоха бебето), каза че разбира защо съм избрала точно нея за следящ и съм искала да съм с нея.