На море в Гърция 2026 - III

От сайта на Egnatia odos - https://neodos.gr/en/. Нарича се Egnatia pass.

Не може вече от сайта, само на място от пунктовете на фирмата.

а къде има такива пунктове?

Това са офисите на Егнатия, не са много. https://neodos.gr/en/simeia-exipiretisis-sindromiton/

Момичета, ще помоля за помощ . Не мога да намеря фериботи за коли  за Лесбос . Явно са свършили местата. Единствения вариант е да направим през Лимнос. Има ли някъде , където пропускам да търся. През Кавала и Солун няма свободни за нащите дати.

Забравила бях каква жега е тук след средата на юли. Два дни се пържим в собствен сос. Днес най-накрая сме на място, на което има полъх.

Това не го знаех за транспондерите... Жалко. Беше много удобно.

Да, така е, нарядко са и в този сезон трудно се намират места за коли/каюти, трябва около месец предварително да се запазят. Ние още преди 4 години (при значително по-малък туристически наплив) изпаднахме в същата ситуация.
Пътувахме с Александруполи-Лимнос и оттам Лимнос-Лесбос в съответния ден. Съответно се наложи да направим нощувки в Лимнос, две на отиване и една на връщане.
От Атина има повече линии за Лесбос, но са и по-скъпи. Вече има не само до Митилини, но и до Сигри.

На практика всички, които си имат транспондер, си им е валиден и/или ако искат промяна в данните на автомобила - всичко става от разстояние. Единствено е преустановено изпращането на нови с куриер. Най-удобния начин за взимане на такъв е на гишетата на първия тол, точно след Промахон вдясно са контейнерите с гишета - в работен ден до 17 часа или на първите толове след Солун, посока Атина отново вдясно е офиса.

Калимера дами и вие господа  Приключи нашето Кефалонийско приключение. Крака ми се оказа с фисура, но каквото такова. Поне ще си почина. Пускам малко синя красота за окото. Ще се постарая да не изпадам в излишни детайли, доста е посещаван острова и коментиран в темата тук.

Та пътуването ни беше от София до Астакос . Тръгнахме в 6 сутрин и никъде не е имало опашки или чакане. Чакахме само ферито, което закъсня. Щяхме да спим междинно в Йоанина, но бяха свършили местата за ферибота в 13:20 и взехме този в 20:20. Закъсняват доста явно, защото хората си дойдоха доста по-късно, докато аз се бях филмирала дали не сме на грешното място. Тези тунели под планината Пинд са като видео игра, в един момент си като в паралелна реалност. Но пътя си заслужава таксите, въпреки движението в едната лента, една дупка нямаше.

Ферито беше почти само за нас. Гледахме си звездите цяла вечер.

Настанихме се в къмпинг Каравомилос в град Сами. Много хубаво място, не са разделили местата за кемпери и палатки, което е обичайна практика. Изненаващо тихо и чисто.


Фискардо, Асос, Миртос (тъкмо беше паднало свлачището), Антисамос. Бяхме и на плаж Кимилия. Много е красив, но там си зяносах глезена и не съм снимала.

Плажовете около Сами са малки и бутикови. С камъчета, но ние ги предпочитаме пред пясъчните.
Плаж Елиника, Панорамната площадка на планината Енос (изядох се от яд, че с този крак не можах да изкача 14те минути до върха), плаж Порто Скала.

Езерото Мелисани, Пещерата Дрогарати, плаж Каламия.

Местене на полуостров Палики. Избрахме си първо едно студио Moudulos 1, мисля че беше. Не ми изпратиха в бикунг редовните съобщения и аз им писах. Глас в пустиня. Накарах свекито да им звънне, защото говори гръцки. Пак никакъв отговор и затова го анулирах и букнах друго на Палики. Pagonis се казваше и сбъдна мечтата на ММ да нощува в нищото и да чува само цикадите. Топ местенце. Чисто и мили хазяи. Нямаха проблем с кучето. Не са ни и притеснявали, даже аз ги гонех да им платим престоя. Сърбите например леко ме дразнят с прекаленото им госпоприемство. Личи че собствениците с  много любов вършат това.

Студиото, плаж Мегас Лакос и  Агия Елени, манастира Кипуреон и фара.


Петани (като там за мен да се къпя беше невъзможно, но залеза беше брутален), и плаж Лагадакиа и Атерас.

За мен това е най-красивия остров посетен до сега. Това синьо е уау, пътищата за каране са си опасни , но гледките какви са. Тази красота си е с цената на земетресенията. Виждаше се че острова се руши, надявам се да не изчезва и той като Санторини.

Това което за нас е минус на острова остава храната и обслужването. След обяда в Астакос с най-хубавите пържени калмари останахме леко разочаровани от масово замразената морска храна на острова. Обслужването, не знам , може и ние да не сме попадали на места- на едното място дори оставиха ММ гладен, защото бяха забравили поръчката.

Яд ме е че не успях да се помотая повече по градовете, ние сме свикнали на доста активен тип почивка и тази лежерна ваканция ми се видя чак мързелива. Каквото такова, чара на острова никак не е пострадал от това. Но пък и винаги трябва да има за какво да се върнеш.

Прекрасна е Кефалония, много разнообразна с хипнотизиращи гледки и плажове. Много интересно, че всички споделят за храната, че не ок ,а ние бяхме доволни .
Аз намерих Кавала-Лимнос и Лимнос-Лесбос. И на отиване и връщане става. Ще вземем няколко нощувки на Лимнос в такъв случай и ще го разгледаме. И без това ми беше в плановете, но се отказах за септември, а сега ще е пълно с хора, но ще ги преживеем за 3-4 дни.

Просто не отсядайте в Мирина или Керос и всичко ще е наред.

Иначе в доста постове из историята на темата има препоръки къде да се яде на Кефалония, именно за да се избегнат гредите, в южната част, доминирана от английските туристи, почти няма такива места. В Аргостоли, на север и в Палики има. Аз също съм писала, след четири посещения за 14 години вече ги понаучихме

Ще използвам случая с разказа на Аркадия, който ми навя разни приятни спомени, да се направа на „петел в кокошарник“ в някакъв смисъл и нещо да кажа за Атон. Първо, Гърция не е нашата дестинация семейно и затова и рядко нещо коментирам и ако в Италия например може и 10 пъти в годината да сме намирали повод да отидем и винаги сме готови и за 11-ти, то в Гърция е „ако минем от там, но ни е все тая“. Няма лошо, хората са различни просто, но има едно място, което трайна следа ми е оставило и впечатлило по някакъв начин и това е Атон.

Не би ми хрумнало целенасочено да ходя по такива места, много science-addicted съм и трудно точно духовната част ще ме заинтересува. Отидох по работа преди време за разни проучвания свързани с укрепването на стените на манастирите поради напуквания и пропадания на разни места. Не знам кой е точният израз, но нещо от типа на дете попаднало в някаква приключенска реалност от рицарски времена и грабещо с пълни шепи от този скок в миналото, беше ситуацията. Някои от тези манастири там реално са си средновековни крепости с Нормански и Готически елементи като отбранителни кули със зъбчати върхове, но в двора вместо плац за гарнизон имa огромен храм, а нагоре вместо бойници със стрелкови прозорци има дървени чардаци с монашески килии. Построени са по този начин, за да пазят монасите от пирати, каталунски наемници, кръстоносци и османци, а кулите са използвани за скривалище на монасите, библиотека, склад за провизии и реликви при обсада. Самата отбрана започва от единствения вход под главната кула с масивна дървена порта, обкована с желязо, след която е имало втора също толкова здрава порта, а между двете тесен затворен коридор, в който монасите изливали нещо вряло през отвори, ако враговете разбият първата врата и попаднат там. До кулите се стигало по подвижни дървени мостове от горните етажи, които били изтегляни при нападения и кулата оставала недостъпна от земята. Стените нямат ниски прозорци и изкачването им било трудно, а отгоре през тераси без подове са хвърляли камъни, горещи течности и са стреляли с каквото са имали според периода – лъкове и арбалети, а след това мускети и дори с малки топове по пиратските кораби. Мрежа от постове по височините се използвала за ранно предупреждение при наближаване на пиратски кораби чрез огньове или камбанен звън.

Животът обаче там не е изолиран от модерния свят, големите манастири, включително и Зографския приемат много посетители и това налага и по-светска атмосферата, напълно различна от представите за суров аскетизъм. С тази цел имат и отделни по-модерни помещения за гости с отопление и санитарни възли, някои монаси имат смартфони, подържат блогове и канали и с тях може да дискутирате всякакви актуални теми. Също така, често пътуват до Солун и Урануполи за покупки, прегледи и стопанисване на външни имоти.

Месо не се яде, но за сметка на това се замества във всичко с риба и морски дарове. Октопод, калмари, сепия, скариди и миди са постна храна и супата с октопод е традиционна гозба, както и например зелето с риба тон. Вино си се пие, някои манастири си имат собствени лозя и се смята, че щом го има, значи е „дадено от горе“, нали такъв доста практично гъвкав отговор ми дадоха. Храненето става сутрин и вечер в големи трапезарии в двора обикновено срещу основния храм на дълги дървени  или мраморни маси, като в по-старите и богати манастири са с впечатляващи фрески като храмове. Камбана или дървено клепало известяват краят на общата трапеза и едновременното се става и напуска след кратка молитва. По желание някои от поклонниците помагат в кухнята при приготвяне на храната или след това за миене и чистене, както и в други дейности като цепене на дърва и каквото друго се налага, а задружната атмосферата е точно като в средновековно село, предполагам де.

Впечатляващ е и начинът, по който монасите са свикнали да карат бързо джиповете си по стръмните и тесни планински пътища с остри завои, защото ги знаят наизуст и са наясно къде, как и кога могат да се разминат. На мен в началото ми беше доста странно състезателното темпо на места с отвесен склон, но бързо се свиква и се прихваща, нали това е ясно. Малко прилича на едни предавания по образователните канали, но това е ежедневието на хора, които бързат за брашно, строителни материали или да посрещнат поклонници от пристанището. Интересна комбинация от древен духовен свят и модерна логистична система, която осигурява функционирането му. 

Различни са нещата в скитовете,  които са малки монашески селища, подчинени на манастирите и са по-строги, усамотени и аскетичени. Много от тях са разположени на трудно достъпни скалисти и горски местности. Там има възможност за пълна изолация без хора, модерна суета и екстри, често в пещерни условия и обикновен труд, чиито резултати се използват за последваща размяна за прехрана. Цялостно именно адаптацията и използването на модерните възможности е позволило да се запазят някои по-традиционни характеристики от начина на живот там.

За ваше съжаление, жени не се допускат, въпреки че забраната е нарушавана по различни начини през годините, заради което е и криминализирана. Освен за хора, се отнася и предимно за селскостопански животни, но котките например са изключение. Иначе няма как да се поддържа популация, която да им пази провизиите и ръкописите от мишки и плъхове. Мисля, че бях снимал 8 котки, сгушени едва в друга на пейка в нашия манастир, всякакви цветове и шарки и той е от тези с най-голям брой дружелюбни котки. Гледани са и евентуално кокошки също по съвсем практични съображения за яйца и жълтък за традиционна иконопис.   

За религиозния живот много не мога да кажа, освен че понеже обичам да ставам да се разхождам рано, особено когато имам интерес, използвах времето за многочасовите нощно-сутрешни молитви да опозная тези крепости, колкото се може повече. Времето, в което всички са заети е чудесна възможност да се мине през всички тесни вити стълби до кулите и тайните проходи до разни места, за които няма да ви кажа, защото иначе трябва да… нали знаете, че не e хубаво много да знаете.   

На повечето други места този тип крепости и замъци изглеждат като надживели времето си и са просто елемент от пейзажа, но често духът липсва, докато тук е запазена и част от автентичната атмосфера на времената и то в цяла система от общности, което прави мястото уникално дори за заклет „грешник“ като мен.       

Не съм гледал целия филм на трейлърът само по себе си е достатъчен за обща представа, а за много филми напоследък е и всичко.

Adventurer,
чудесно включване на петела - още повече за места, които са недостъпни за очите на "кокошките".

Да споделя и аз нещо извън обичайните теми за плажове, софри и логистика
След 12-годишна пауза, на 1 юли отвори един от най-важните и интересни археологически музеи в Гърция - този в Аргос.
Аргос сега е малък смотан градец в Пелопонес, близо до по-красивия и прославен Нафплио, но е също така известен като "най-стария град в Европа" със 7000-годишна история. Свързан е с Бронзовата епоха, Персей, Агамемнон и Троянската война - теми, върнати напоследък на дневен ред от филма "Одисея".
https://greekreporter.com/2026/06/30/greece-opens-restored-archa … KzQtbNRstlTa5UGjQ

По темата за Атон мога да споделя, че преди две лета в Йерисос гледахме 3Д филм за него (има нещо като културен център, не помня как точно се водеше). Качеството не беше най-добро, но все пак успя убедително да ни пренесе на място, където иначе няма как да идем.