На море в Гърция 2026 - III

Лудницата, характерна за пика на сезона, на която очаквах да се набием, не я усетихме много-много. Всяко семейство си има особености в начина на почиване – нашият изисква да сме на първа линия на пясъчен плаж, далече от тълпи. Като за Родос – в Стегна нямаше навалица. Много по-спокойно и тихо беше от очакваното. Нощен живот май няма никакъв (поне не се чуваше да има 😊 ), има 3 магазина за хранителни стоки (колкото да си купиш нещо за зор заман) и доволно много таверни. Любима ни беше Таверна Мария (трябва резервация за вечеря) - https://maps.app.goo.gl/YrmDJKR6JFLDiCLDA . Много одобрихме и тези две: Taverna Pitropos - https://maps.app.goo.gl/pas7ogGMc1Xe6GXt9 (рибата ми меч беше приготвена много добре) и Calypso - https://maps.app.goo.gl/qNy8XNZjtwGaY2FcA (имат див улов всеки ден, аз си взех ципура, пробвах и сепията им в мастило). Нещо не ни се получи онлайн резервацията, иначе бях хвърлила око на Stegna Kozas.
Не съм много сигурна каква е точно цената на комплект 2 шезлонга и чадър на плажа в Стегна. На едно място ми казаха 50 евро, на друго – 15, само на едно видях цената написана – 15 евро. Там където питах, консумацията се заплаща отделно, няма нищо включено в тази цена. Ние не сме плащали, защото не плажувахме в класическия смисъл. А ако се отиде на плаж по-късно следобед, никой не те търси за плащане.

Когато избирах в кой от дните да отидем в Родос таун и да разгледаме стария град, проверих тук - https://www.cruisemapper.com/ports/rhodes-island-port-139 - кога акостират круизни кораби и се оказа, че в един от нашите дни няма нито един кораб. В другите дни акостираха по 2 или по 3 и според броя на пасажерите – можеше да се очакват хиляди туристи, които да се добавят към тези, които така и така са на острова. Ние влязохме в стария град около 10ч., имахме предварително купени билети за Palace of the Grand Master за 11 часа и почти всичките ми снимки са без нито един човек в кадъра. Беше наистина спокойно. За входа в двореца можеше да се купи билет на място – нямаше никакви хора на касата. Качихме се на часовниковата кула, разходихме се по малките улички, и чак когато дойде голямата жега и тръгнахме да се прибираме, старият град се напълни с туристи - розови от слънцето.
Следващото ни ходене до Родос таун беше в деня, в който отидохме на еднодневна екскурзия до Сими (този ден на пристанището видях 3 лайнера). И двата пъти паркирахме тук - https://maps.app.goo.gl/QXYDF9dhB69H8QQA6
В интернет и на място се предлагат десетки еднодневни екскурзии до Сими в различни варианти. Аз резервирах тази – https://www.getyourguide.com/booking/IEYGO71N3S8AUISM8VY00ERAKJX4OL3O - защото нямаше плуване в залива Сейнт Джордж (не си представям, че цял ден след това ще обикалям със солта и без възможност за душ) и акостирахме пред манастира с корабчето (имаше и такива, при които туристите се извозват с бус от Ано Сими до манастира и обратно). Но, както казах – варианти има най-различни и всеки може да избере екскурзия по свой вкус. Има и няколко ферибота на ден до Сими и обратно, така че – и те са възможност, ако човек не иска да види нищо повече на острова.
До Сими отидохме в един от най-горещите ни дни, никакви 38 градуса нямаха значение. 😊 Първо спряхме да разгледаме манастира на Таксиарх Михаил Панормитис (има посребрена икона, пред която след нас се изви огромна опашка – сигурно е чудотворна….), след това продължихме по море до Ано Сими и минахме покрай залива Сейнт Джордж (достатъчно, че да го видим и да разбера, че никак не ми се скача за плуване точно там). Ано Сими е едно бижу. В един момент и тримата само се въртяхме и снимахме с телефоните. 😊 Но никоя от снимките ни не можа да улови истинския чар на мястото.

В един мнооого горещ ден отидохме да се разхладим на Seven springs - https://7springs.gr/ . Не ми беше в списъка с неща, които непременно трябва да се видят, но си представих как минаваме през тунела, газейки в студената изворна вода, и се вдигнахме до там. За любителите на месата и скарата – таверната там https://maps.app.goo.gl/VWMPibc6f4v5NYfD7 е истинска находка.

След седемте извора в по-късния следобед отидохме и до плажа Tsambika – огромен, плитък, пясъчен и чадъросан от край до край. Опитах се да си представя какъв разкош е било това място преди….. 20 години, примерно. Има два големи водни парка (с надуваеми съоръжения) и нашето „детенце“ се пусна за един час на единия. 😊 15 евро на час, 18 евро – за два часа, и още няколко цени имаше – според времето. Имаше и деца, и пораснали деца като нашето, че и татковци на деца дори – които се забавляваха там. Кръжат с 1-2 лодки около съоръженията и наблюдават какво става, което явно дава спокойствие на родителите, които иначе няма как да държат децата си под око през цялото време.

След много горещите 2-3 дни дойдоха няколко истински ветровити (не чак като на Андрос, разбира се 😊 ). Знаех, че на Прасониси – в най-южната част на острова, вятърът ще е много силен, но отидохме до там, въпреки това. Беше си зрелищно, всъщност. Вълните, погледнати от високо, скоростта, с която се носеха сърфовете….  
На юг има безкрайни плажове, с много малко застрояване, но са каменисти и то с онези неприятните, остри камъни. (Когато излъчваха „Ергенът – любов в рая“ хванах някаква сцена, в която една участничка стъпваше едва-едва по плажа, между камъните, и питах в темата за предаването знае ли се къде се намират вилите, в които са настанени участниците. Да знам – да не се объркам и да резервирам там. Дадоха ми линк – на плажа Генади бяха. Иначе отдалече изглежда безкраен и прекрасен.)
На връщане от Прасониси минахме през Линдос.  Не успяхме да намерим място за паркиране! Така Акрополът остана насниман от далече, а самото градче - неразгледано.

В деня, в който отпътувахме, имахме време между освобождаването на апартамента и връщането на колата и отидохме до Kallithea Springs - https://maps.app.goo.gl/iLfpUybdnt8ohaaT9 . Мястото е силно туристическо (5 евро струва само да влезеш вътре), плажът е миниатюрен, но постройките са от едно време, доста симпатични. Самото заливче изглежда много приятно за гмуркане и малко съжалих, че не сме отишли там по-рано, защото синът ми много щеше да го оцени.

Така, най-общо казано, прекарахме нашето време на Родос.