Все искам да ти кажа, че новият аватар е страхотен 
Много си мила! 
Весело изкарване тази вечер ти пожелавам! 
Ям като за световно! 
То лошото не идва само за съжаление 
Дано Яни да е по-добре тази вечер и да се наспите двамката.Ти самичка ли си с него? Пращам ти целувки от Митето и мен И аз те поздравявам за аватара -кара ме да се усмихна всеки път като го погледна, щастливка си ти 
И аз ям като за световно и все си викам "от утре се ограничавам" и ето днес пак сума ти неща ядох 
Яд ме е на себе си, преди години имах повече воля.На всичкото отгоре днес ми беше един крив, ама крив ден 
Няма да разказвам, дано не се повтаря.
Луда работа 
Наслаждавай се на момента. 
Извинете ме Реших да си останем до неделя в София и ще отведа Габи на някое от тези места, особено ако е лошо времето. Знам,ч е някакви капки против детски паралич все не можем да ги сложим, з'то той почти постоянно кашля и му тече нослето, ОБАЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ....снощи установих, че на моя Граф Дракула са пробили и горните кучешки 
Очакван спиране на кашлицата (почти я няма вече) 
Леличките в яслата му дават и му се радват как ги яде и аз знам от опит, че е невъзможно да не му се забрани, просто не трябва да ги вижда. Вчера след яслата беше доста нервен и до вечерта ака 2 пъти - основно пуканки 
Дали го е боляло стомахчето 
Яде и кашу, не мога да го спра, а знам, че с ядки и други дребни неща може да се задави Аз май ще скокна до Благоевград, пък довечера си тръгваме за София 
Недейте много кашу да папкате - фъстъците са едни от най-силните алергени измежду всички ядки, а те по принцип са си с едно наум винаги. За пуканките нищо не мога да кажа, на нас болна тема са ни зрънчовци и чипс .
НИкой нищо не може да ти гарантира, аз самата имам сестра с която сме много различни и не се разбираме ама хич, но знам че винаги може да разчита на мен и аз на нея и я обичам въпреки многото пререкания. ПОнеже четох поста който си дала да ти кажа , че пък за имот ама никога няма да се хванем за гушата - то си е до манталитет, възпитание, характер - имаме и такива роднини и ми е ясно колко е страшно такова нещо. Свидетел съм и на прекрасни отношения между братя и сестри итайно и аз си мечтая да са такива между децата ми. Според мен много голяма част от отношенията меджу децата се възпитава и от родителите - примерно да не се караме само на голямото само защото разбира повече - никога да не се чувства пренебрегнато заради бебето - тогава ти гарантирам че няма и прашинка ревност в тях. Аз лично се стремя когато се радвам на малкото винаги да правя същото и на кака му - резултата е че много се обичат /много искам и занапред да продължава да е така/, въпреки че много и досажда да и взема играчки и пр., но гледам да балансирам - понякога взимам от него и давам на нея - за да усеща и тя справедливост. Много са нещата и не бих могла данапиша всичко, ние примерно правихме всичко възможно още като забременях да тушираме ревността й - давахме й подаръци - уж от бебето 
и много други и тя го чакаше с нетърпение и не сме усетили ни най малко ревноста й. Мисля че в ръцете на родителите са голяма част от разрешенията на проблемите - поне докато са по малки, после стават по самостоятелни и е по трудно, но все пак съм си на мнението че в семейството трябва да са поне 2 деца /ние сме дотук де/ Ето за такива моменти си заслужава /не съм ги карала въобще/ http://family.webshots.com/photo/2992422880041394827gWVRhP 
та направо се ядосвам на това време.Нали земеделците искаха ,на им сега Колкото за владая нямам много инфо но се предвижват някакси хората то там,но задръстването на Владая-княжевое по голямо .Трябва да се въоръжаш с мнооооооооооо търпение. Кога мина това време... Дано намериш вариант и да се оправите бързичко! Аз досега само 1-2 пъти го бях слагала и не искаше и секунда да седи. Явно не е бил готов. 
За щастие спи нощем, че имаше един период по цяла нощ ревеше на половин час. Като назрее толкова ще го искаш, че другата идея няма да искаш да я чуеш поне при мен беше така с първото, за второто също съм решила твърдо и нямам никакви колебания. За 3то - искам ама не ми стиска, ще го пропусна някак си 
Дали ще се разбират, дали ще е егоист и т.н. са все неща, които не можеш да предвидиш и за които не си струва да се замисля човек, мое мнение де ... Очаква ни бачкане по градината, ама ако е такава кал ще е бачкане по магазините 
Не се оплаквам де, след месеци наред прекарани зад бюото в офиса, физическия труд на въздух ми идва много добре, чак ръцете ме сърбят ... брей сигурно одъртявам 
Със сестра ми имаме малка разлика 1,6 г. Цял живот сме си играли заедно, биели сме се, но и се обичаме. Сега не мога да си представя да я няма или да сме надалеко...и ми е ужасно гузно, че съм се държала лошо с нея. От друга страна мъжа ми има брат 6 години по-малък от него, ами те нямат никакви допирни точки...Виждат се 1 път на няколко месеца и макар че се обичат, често ми се струва че няма какво да си кажат. При мен и сестра ми, агресивната бях аз, а то милото се бореше за жизнено пространство, но всичко е въпрос на възпитание и начин на отглеждане. Като бях малка дядо ми ми втълпяваше, че това е мое, онова е мое, това един ден щяло да бъде за мен или онова. Аз не съм била на повече от 5-6 г и приемах нещата буквално, мисля че част от агресията ми се дължеше именно на това, защо трябва някой друг да пипа моите неща... Майка ми за сметка на това винаги е деляла всичко между мен и сестра ми на две. Ако има за едната нещо, трябва да има и за другата и до днес е така и за децата ни постъпва по същия начин. За мен вариантите винаги са били два или да имам едно дете или две, но с малка разлика, за да са близки и да могат да си играят заедно. Никой не може да каже какво ще се случи като порастнат. Може да не искат да се погледнат, а може да се обичат, да си помагат и да се подкрепят. За финансовата страна не говоря, твърдо съм на мнение, че за да имаш повече от едно дете, трябва да можеш да им осигуриш добро образование, но както сама каза няма неотгледано дете макар и бедно. Ако е умно ще се справи въпреки трудностите. Мисля си, че при нас проблем с ревността ще има, но няма да е голям и ще го преодолее бързо. Тя обича да дава на другите и това никога не е било проблем. По-скоро се притеснявам, че ще дава на брат си храна, вода, а той ще е още много малък. Ако и отделям достатъчно внимание и не се грижа само за бебето мисля, че всичко ще е наред Мисля си, че самия факт, че се чудиш и че дори имаш визия какво искаш да е второто означава, че искаш второ дете. Мислех си, че искам да са разнополови и когато ми казаха, че чакам момченце осъзнах, че съм си представяла две момиченца Останах много объркана...но са си мои естествено, че ще си ги обичам Каквото и да решиш ще е най-доброто за вас Дадох снощи едно прахче Ентерол (нося си го от БГ) и засега всичко е ок. Права си за съмненията, хем искам, хем не знам и аз... И както от опит пишат мамите - деца с малка разлика - по трудно за мама и по добре за тях, деца с голяма разлика - по лесно за мама, но не дотам добре за тях 
Препоръчани теми
